Не може да слушаш Тейлър Суифт, не може да пиеш Кока-Кола. Как да говорим на младите за комунизма
Дъщеря ми Анна тази година ще стане на 16. Вълнува се най-вече от Тейлър Суифт и Хари Стайлс, въпреки да знае и всичко към този момент за попмузиката по принцип. Аз виждам да съм готин татко (все отново се занимавам с попкултура, откогато се помня). Гледаме 4-часовия концертен филм за " The Eras Tour " на Суифт, вълнуваме се също, че Хари май е изоставил приятелката си Тейлър Ръсел.
Нищо ново, аз по този начин се вълнувах за " Нирвана " и " Гънс ен Роузес " - когато да вземем за пример Аксел се раздели със супермодела Стефани Сиймор след великото видео на " November Rain ”.
Но от време на време сред нас изниква и диалогът за предишното - и по-специално за комунизма. Ясно, те не знаят, в най-хубавия случай са чували за това като за някакво " антично " време, в което родителите са обитавали и евентуално някои са се мъчили.
Смазващото " тъждество ", което не би трябвало в никакъв случай да се връща
Но аз не се отхвърлям. Обяснявам за купища изтрепани хора, хора като нас, за смазващото " тъждество " във връзка с дамата, принудена да работи мъжки работи при соца, с изключение на да е подценена стопанка, за неналичието на каквато и да била опция дамата докъм 1970-те да въздейства, че и да каже каквото и да било. Прилагам и мемоари от бабите, изяснявам, че ние в София като че сме леко привилигеровани по отношение на дамите в дребните градове или села.
Обяснявам и за ролята на дамата в соц-индустриализацията, Георги Марков хубаво я разказа - тематиката " равенството на половете " се трансформира в безмилостна употреба на дамата. Жената в двойствена позиция - сякаш изтръгната от семейството, само че и назначена някъде на чисто мъжка работа, а пък де факто в double jeopardy (двойна опасност), както викат англичаните. Шест-седем часа като монтажник или нещо сходно, а по-късно да върти семейството.
Анна схваща. Разбира най-много обстоятелството, че би трябвало да цени настоящето, в което няма риск на 18 да не можеш да учиш в университет, тъй като местата са непокътнати за соц-феодалната класа. Тя даже в началото не ме разбра, когато се пробвах да обясня, че до края на 1980-те де факто не можеше да отидеш в Австрия, където след месец ще върви на концерт на обичаната си Тейлър Суифт.
" А за какво, тате, е било по този начин? "
Защото, обич моя, е имало нещо като комунизъм, въпреки и не чак в отвратителния оригинал Съюз на съветските социалистически републики. При който, показа си:
Не може да слушаш Тейлър Суифт (Мадона и т.н.);Не можеш да кажеш каквото мислиш, тъй като няма къде;Не може да слушаш Тейлър Суифт, още един път, показа си;Не може да пиеш Кока-Кола, камо ли Спрайт;Не можеш да не славиш някакви хора като Георги Димитров;Не можеш да кажеш на учителя какво мислиш;Не можеш нищо, даже да си блестяща ученичка, каквато си в този момент, тъй като по-глупавите, синчето на някой, са направени " отрядни ръководители " или нещо друго и те са толерирани, като смален политически модел. И те получават шестиците, даже ти да знаеш по-добре.Как да приказваме с младите по тези тематики?
И тук идва най-важният въпрос: по какъв начин обясняваме комунизма на по-младите? Аз върша по този начин: показа си действителност, в която няма нищо, което през днешния ден те дефинира. Няма смарт телефон, няма международна съгласуваност, няма компютри, няма Google, четеш книги като вманиачен и се надяваш, че си чел повече от другите. За сметка на това има голям брой игри пред нашия софийски блок, само че ние не знаем, че може да има друго, че нашите връстници във Франция или Англия имат напълно различен небосвод.
Аз особено споделям по този начин: Анна, бейби, показа си общество, в което всичко, което не е категорично неразрешено, е разрешено, само че това не е доста. Защото комунизмът най-вече не разрешава. И кой знае за какво, ни продава прясното мляко в пликчета, евентуално за по-евтино.
Трудно ми е да ѝ обясня политически и метафизичен защо става дума - че комунизмът, с изключение на просташка и нереална идеология на " равенството ", е също по този начин отговорен за стотици милиони не-военни жертви, да вземем за пример в Съюз на съветските социалистически републики и Китай.
Според мен към милениалите би трябвало да се обърнем по следния метод: имало е един Тодор Живков и той не е давал независимост за нищо. Направил е по този начин, че мнозина да стават негови сътрудници и да приказват неприятно за хора, които не харесват. А системата е била такава, че сътрудниците на Тодор Живков освен са взели парите на страната, само че и са станали през днешния ден олигарси и богати хора. И желаят през днешния ден да ръководят страната още веднъж в жанр " Тодор Живков ".
А какво в действителност стана, до момента в който ние вярвахме на Фукуяма за възцаряването на демократичната народна власт? Ми доста просто - дебелото статукво ви завладява и всички към този момент приказват за пропуснат късмет.
Мнозина дори си желаят бай Тодор, само че това е психически обяснимо - желаят си базовата сигурност в този все по-несигурен свят.
Можем ли въобще да повлияем на най-младото потомство?
Но мисля за друго: по какъв начин да приказваме на децата, има ли още късмет да ни чуят?
И този диалог не е единствено за по какъв начин изговаряме комунизма - той е за паметта по принцип. Как – въпрос към вас - в миналото сме изговаряли да вземем за пример монархизма? Никак, знам.
Хайде за край нещо обикновено. Този диалог с щерка ми е за паметта и по какъв начин я предаваме на своите. Този диалог е надалеч по-широк от " това за комунизма " - той е за имплантирането на " civitas ", на свободна гражданственост на децата, които към този момент не са деца.
" Гражданственост " не е нищо друго, с изключение на способността да схващаш, че имаш прочут дълг към общността, че не живееш самичък. Че от негласуването ти произтичат серия проблеми, на които си жертва - бавното правораздаване, бавните автомагистрали, бавното общо развиване на тази страна. Спрямо Румъния. Или даже Албания. Обидно е, само че е реалност.
А по отношение на паметта: мога доста да философизирам, само че и аз ще се съглася с сътрудника Хюм, който първи писа за това: че инстинктите са да се не помни, а рациото - да се помни.
Аз помня всичко обратно, въпросът тук е по какъв начин да повлияем и да дадем нещо на новото потомство - на генерация " Алфа " (Gen Alpha).
И моят отговор е: Няма по какъв начин, тъй като Gen Alpha са в напълно друга парадигма на селективно усещане. Благодарение на проклетата цифрова гражданска война. Ние сме заплашителен неуспех, те почват отначало.
Да си приказваме отново през 2040-а. Godspeed.
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Нищо ново, аз по този начин се вълнувах за " Нирвана " и " Гънс ен Роузес " - когато да вземем за пример Аксел се раздели със супермодела Стефани Сиймор след великото видео на " November Rain ”.
Но от време на време сред нас изниква и диалогът за предишното - и по-специално за комунизма. Ясно, те не знаят, в най-хубавия случай са чували за това като за някакво " антично " време, в което родителите са обитавали и евентуално някои са се мъчили.
Смазващото " тъждество ", което не би трябвало в никакъв случай да се връща
Но аз не се отхвърлям. Обяснявам за купища изтрепани хора, хора като нас, за смазващото " тъждество " във връзка с дамата, принудена да работи мъжки работи при соца, с изключение на да е подценена стопанка, за неналичието на каквато и да била опция дамата докъм 1970-те да въздейства, че и да каже каквото и да било. Прилагам и мемоари от бабите, изяснявам, че ние в София като че сме леко привилигеровани по отношение на дамите в дребните градове или села.
Обяснявам и за ролята на дамата в соц-индустриализацията, Георги Марков хубаво я разказа - тематиката " равенството на половете " се трансформира в безмилостна употреба на дамата. Жената в двойствена позиция - сякаш изтръгната от семейството, само че и назначена някъде на чисто мъжка работа, а пък де факто в double jeopardy (двойна опасност), както викат англичаните. Шест-седем часа като монтажник или нещо сходно, а по-късно да върти семейството.
Анна схваща. Разбира най-много обстоятелството, че би трябвало да цени настоящето, в което няма риск на 18 да не можеш да учиш в университет, тъй като местата са непокътнати за соц-феодалната класа. Тя даже в началото не ме разбра, когато се пробвах да обясня, че до края на 1980-те де факто не можеше да отидеш в Австрия, където след месец ще върви на концерт на обичаната си Тейлър Суифт.
" А за какво, тате, е било по този начин? "
Защото, обич моя, е имало нещо като комунизъм, въпреки и не чак в отвратителния оригинал Съюз на съветските социалистически републики. При който, показа си:
Не може да слушаш Тейлър Суифт (Мадона и т.н.);Не можеш да кажеш каквото мислиш, тъй като няма къде;Не може да слушаш Тейлър Суифт, още един път, показа си;Не може да пиеш Кока-Кола, камо ли Спрайт;Не можеш да не славиш някакви хора като Георги Димитров;Не можеш да кажеш на учителя какво мислиш;Не можеш нищо, даже да си блестяща ученичка, каквато си в този момент, тъй като по-глупавите, синчето на някой, са направени " отрядни ръководители " или нещо друго и те са толерирани, като смален политически модел. И те получават шестиците, даже ти да знаеш по-добре.Как да приказваме с младите по тези тематики?
И тук идва най-важният въпрос: по какъв начин обясняваме комунизма на по-младите? Аз върша по този начин: показа си действителност, в която няма нищо, което през днешния ден те дефинира. Няма смарт телефон, няма международна съгласуваност, няма компютри, няма Google, четеш книги като вманиачен и се надяваш, че си чел повече от другите. За сметка на това има голям брой игри пред нашия софийски блок, само че ние не знаем, че може да има друго, че нашите връстници във Франция или Англия имат напълно различен небосвод.
Аз особено споделям по този начин: Анна, бейби, показа си общество, в което всичко, което не е категорично неразрешено, е разрешено, само че това не е доста. Защото комунизмът най-вече не разрешава. И кой знае за какво, ни продава прясното мляко в пликчета, евентуално за по-евтино.
Трудно ми е да ѝ обясня политически и метафизичен защо става дума - че комунизмът, с изключение на просташка и нереална идеология на " равенството ", е също по този начин отговорен за стотици милиони не-военни жертви, да вземем за пример в Съюз на съветските социалистически републики и Китай.
Според мен към милениалите би трябвало да се обърнем по следния метод: имало е един Тодор Живков и той не е давал независимост за нищо. Направил е по този начин, че мнозина да стават негови сътрудници и да приказват неприятно за хора, които не харесват. А системата е била такава, че сътрудниците на Тодор Живков освен са взели парите на страната, само че и са станали през днешния ден олигарси и богати хора. И желаят през днешния ден да ръководят страната още веднъж в жанр " Тодор Живков ".
А какво в действителност стана, до момента в който ние вярвахме на Фукуяма за възцаряването на демократичната народна власт? Ми доста просто - дебелото статукво ви завладява и всички към този момент приказват за пропуснат късмет.
Мнозина дори си желаят бай Тодор, само че това е психически обяснимо - желаят си базовата сигурност в този все по-несигурен свят.
Можем ли въобще да повлияем на най-младото потомство?
Но мисля за друго: по какъв начин да приказваме на децата, има ли още късмет да ни чуят?
И този диалог не е единствено за по какъв начин изговаряме комунизма - той е за паметта по принцип. Как – въпрос към вас - в миналото сме изговаряли да вземем за пример монархизма? Никак, знам.
Хайде за край нещо обикновено. Този диалог с щерка ми е за паметта и по какъв начин я предаваме на своите. Този диалог е надалеч по-широк от " това за комунизма " - той е за имплантирането на " civitas ", на свободна гражданственост на децата, които към този момент не са деца.
" Гражданственост " не е нищо друго, с изключение на способността да схващаш, че имаш прочут дълг към общността, че не живееш самичък. Че от негласуването ти произтичат серия проблеми, на които си жертва - бавното правораздаване, бавните автомагистрали, бавното общо развиване на тази страна. Спрямо Румъния. Или даже Албания. Обидно е, само че е реалност.
А по отношение на паметта: мога доста да философизирам, само че и аз ще се съглася с сътрудника Хюм, който първи писа за това: че инстинктите са да се не помни, а рациото - да се помни.
Аз помня всичко обратно, въпросът тук е по какъв начин да повлияем и да дадем нещо на новото потомство - на генерация " Алфа " (Gen Alpha).
И моят отговор е: Няма по какъв начин, тъй като Gen Alpha са в напълно друга парадигма на селективно усещане. Благодарение на проклетата цифрова гражданска война. Ние сме заплашителен неуспех, те почват отначало.
Да си приказваме отново през 2040-а. Godspeed.
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ