Александър Дугин: Апотеоз на воина Евгений /Пригожин/
Даша, в самото начало на СВO, един път ми сподели: „ Пригожин е толкоз мощен и убеден, самоуверен, изострен, че сигурно никой не се моли за него. На никого даже не му минава през разум. Нека най-малко стартираме да се молим за него… ”
Днес почитаме (не по календар, а по смисъл) Мойсей Мурин, Варвар Лукански, седемте Керкирски мъченици - Якишол, Фаустиан, Януарий, Марсалий, Евфрасий и Мамий, преподобномъченик Антоний Карейски. И несъмнено този, който пръв се озова в парадайса.
Не забелязахме по какъв начин се преместихме от едно кикотящо се общество към хора, надълбоко потопени в стихията на нещастието. Някой към този момент го осъзна пронизително в себе си. Някой е на път. Болка, тъга, тъга, страдалчество, тъпа гняв – това е регистърът на положенията на един естествен човек, влезнал в структурите на войната. Но и мощна религия, тиха вяра, узряваща воля, укрепителен разум, кален дух.
Самият факт на гибелта на героите на Вагнер е доста по-фундаментален от аргументите, операциите и догадките към него. Не изпадайте в детайлности и версии. Ние сме във война, а войната значи гибел. И Пригожин напълно влезе във войната, отдаде й се. Никой не може да избяга от войната. Пригожин разбра това преди другите и не се съпротивляваше. Държеше се като мъж. И умря като човек.
Като цяло групата Вагнер имаше особено отношение към гибелта. Беше всекидневно да я гледа в лицето.
В един миг гибелта ще пристигна при всички. И тогава е неефикасно да пищите – а аз защо. Винаги има защо. Пригожин знаеше доста добре за какво. Упокой, Господи, душата на убития Твой раб, воина Евгений.
Вие знаете по-добре по какъв начин да се справите с него. Само Ти се молим - да бъде Твоята воля. Но въпреки всичко, в случай че е по този начин, простете му. Заради Русия, Твоята страна, Твоя народ, елементарни... И елементарни ни...
Ако дяволският зложелател убива нашите герои с акуратност, това значи, че имаме герои.
Животът, както и гибелта, може да бъде инцидентен единствено за инцидентни хора. Там може би са механични воденични камъни и спорадично настъпление на произвола. Истинските хора имат орис, което значи върховен смисъл, бездънен смисъл и велика логичност - както в живота, по този начин и в гибелта. Безсмислието е доста по-лошо от гибелта. Пригожин, Уткин и другите хора на Вагнер бяха всичко друго, само че не и инцидентни хора.
Силата на хората е, че хиляди заемат мястото на един паднал воин. Така хората свидетелстват, че той е жив. Вчера беше краят на ерата на технологиите. Започва ерата на онтологията - съветският живот и неговите закони. От тук нататък всичко би трябвало да се разисква отговорно и съществено. Сякаш в лицето на народа, трибунала, съвестта, гибелта.
Отношението на руснаците един към различен не е от човек към човек, а някак друго. Може би през земята. И по този начин, посредством съветската земя, ние и разбираме един различен, и съжаляваме, и усещаме. И живите, и мъртвите.
В нашия пъкъл в действителност бяха най-хубавите.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Днес почитаме (не по календар, а по смисъл) Мойсей Мурин, Варвар Лукански, седемте Керкирски мъченици - Якишол, Фаустиан, Януарий, Марсалий, Евфрасий и Мамий, преподобномъченик Антоний Карейски. И несъмнено този, който пръв се озова в парадайса.
Не забелязахме по какъв начин се преместихме от едно кикотящо се общество към хора, надълбоко потопени в стихията на нещастието. Някой към този момент го осъзна пронизително в себе си. Някой е на път. Болка, тъга, тъга, страдалчество, тъпа гняв – това е регистърът на положенията на един естествен човек, влезнал в структурите на войната. Но и мощна религия, тиха вяра, узряваща воля, укрепителен разум, кален дух.
Самият факт на гибелта на героите на Вагнер е доста по-фундаментален от аргументите, операциите и догадките към него. Не изпадайте в детайлности и версии. Ние сме във война, а войната значи гибел. И Пригожин напълно влезе във войната, отдаде й се. Никой не може да избяга от войната. Пригожин разбра това преди другите и не се съпротивляваше. Държеше се като мъж. И умря като човек.
Като цяло групата Вагнер имаше особено отношение към гибелта. Беше всекидневно да я гледа в лицето.
В един миг гибелта ще пристигна при всички. И тогава е неефикасно да пищите – а аз защо. Винаги има защо. Пригожин знаеше доста добре за какво. Упокой, Господи, душата на убития Твой раб, воина Евгений.
Вие знаете по-добре по какъв начин да се справите с него. Само Ти се молим - да бъде Твоята воля. Но въпреки всичко, в случай че е по този начин, простете му. Заради Русия, Твоята страна, Твоя народ, елементарни... И елементарни ни...
Ако дяволският зложелател убива нашите герои с акуратност, това значи, че имаме герои.
Животът, както и гибелта, може да бъде инцидентен единствено за инцидентни хора. Там може би са механични воденични камъни и спорадично настъпление на произвола. Истинските хора имат орис, което значи върховен смисъл, бездънен смисъл и велика логичност - както в живота, по този начин и в гибелта. Безсмислието е доста по-лошо от гибелта. Пригожин, Уткин и другите хора на Вагнер бяха всичко друго, само че не и инцидентни хора.
Силата на хората е, че хиляди заемат мястото на един паднал воин. Така хората свидетелстват, че той е жив. Вчера беше краят на ерата на технологиите. Започва ерата на онтологията - съветският живот и неговите закони. От тук нататък всичко би трябвало да се разисква отговорно и съществено. Сякаш в лицето на народа, трибунала, съвестта, гибелта.
Отношението на руснаците един към различен не е от човек към човек, а някак друго. Може би през земята. И по този начин, посредством съветската земя, ние и разбираме един различен, и съжаляваме, и усещаме. И живите, и мъртвите.
В нашия пъкъл в действителност бяха най-хубавите.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ