Дарко Тасевски, един от последните шампиони с Левски, гостува в

Дарко Тасевски, един от последните първенци с Левски, гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. През лятото на 2007 година родният гранд докара от Украйна универсалния халф. Македонецът натрупа 108 мача, в които вкара 21 гола и по-важното – влезе в сърцата на „ сините “ почитатели. За родината си Тасевски изигра 43 дуела, в които се разписа един път. А почитателите на Левски и до през днешния ден приказват с положително за него.

- Дарко, здравей! Добре пристигнал в „ Код Спорт “ от безоблачен Тайланд! Как се чувстваш още веднъж в България? В кръга на шегата – имаш ли топли облекла за това време в София?
- Снегът ме свари неопитен, само че освен мен, а и жена ми, и децата. Малките даже въобще не бяха виждали сняг през живота си. Не сме готови, ще би трябвало да купуваме зимни облекла.

- Свързваме Тайланд с разтривки, спокойствие… Тук не чувстваш ли малко стрес като си дойдеш? - Вече дълго време сме там и сме привикнали с всичко това. Липсва ни тъкмо това, което е тук – студеното време, снегът, да сложим разнообразни дрехи… Там през цялата години сме по къси панталони, къси ръкави и джапанки. Много е топло - плажове, разтривки, от естествените схваща се…

- Доколкото ни е известно, към този момент си със статут на свободен сътрудник. Така ли е? Получавал ли си оферта от България?
- Отскоро съм тук и не съм имал опция да приказвам с някого по този въпрос. Няма да остана без тим, имам предложения от Тайланд. Но към този момент дълго време сме там и желаеме да се върнем. Децата към този момент са по-големи, стартират учебно заведение. Ако бях самичък, бих останал в Тайланд, само че в този момент имам други цели. Ще забележим, всичко е допустимо.

- Как виждаш идната дестинация в твоята кариера? България включва ли се?
- Естествено. Бих желал да приключа в България. Честно казано не искам да свърша с футбола в Тайланд, тъй като там самото виждане към футбола е друго. Няма го спортният дух, да искаш да побеждаваш, там е доста по-спокойно. Бих желал да свърша малко напрегнат.

- Разкажи освен това за живота в Тайланд. Всичко наподобява доста прелестно, безгрижно, само че имаше ли и компликации?
- Може би е необичайно, само че не. Вече шест години съм там. Наистина е умерено и безгрижно в самия футбол, народът е подобен, такава е културата им, методът на живот. Просто отиват на мач да се забавляват, да си изкарат хубаво. Идват два-три часа преди началото на срещата, има надпревари с награди. Ако биеш – биеш, в случай че паднеш – паднеш. След това отиваш при почитателите, поздравяваш даже агитката на другия тим, получаваш овации. В началото за мен всичко това беше доста необичайно, само че с времето разбрах, че това просто е по този начин. Трябва и аз да се преценявам и да приветствам непознатите почитатели, което в никакъв случай не ми се беше случвало.

- Ако сравниш равнището на футбола в Тайланд с този в България, кое е по-доброто състезание?
- Няма по какъв начин. Нивото в България и в Европа като цяло е доста по-високо. Чужденците, които идват в Тайланд, вършат разликата. Разбира се, в случай че имат качества. Нивото е доста по-различно. Тук се играе доста по-твърдо, има повече единоборства. В Тайланд имаш задоволително време да се обърнеш, да погледнеш, до момента в който в България или в Европа, това няма по какъв начин да стане.

- Имаме информация, че прочут наш състезател също има оферта за финални акомпанименти на кариерата си в Тайланд. Питал ли те е да вземем за пример Валери Божинов на какво равнище е футболът там?
- В интерес на истината сме се чували по този въпрос, само че в никакъв случай не ми е казвал, че има оферта от някакъв тим. Просто ме е питал, с цел да се осведоми по какъв начин е футболът, какъв е животът и всичко останало. Не ми е казвал, че ще върви в Тайланд.

- Има ли аудитория на дуелите? Каква е посещаемостта на мачовете от локалното състезание?
- На така наречен дерби-мачове има по 10 хиляди. Иначе на всяка среща вървят най-малко по 3-4 хиляди. Там хората отиват да се забавляват. За тях футболът е забавление. Отиват да си изкарат хубаво два-три часа и по-късно да се приберат у дома щастливи.

- Как прекарваш свободното си време в Тайланд? Имаш ли опция да гледаш футбол от Европа?
- Това ми е огромен проблем, тъй като часовата разлика е огромна. Даже Шампионска лига стартира в 3 часа сутринта. Но обичам да виждам мачове. Срещите на Левски нормално стартират в 1 през нощта в Тайланд. Много постоянно ги проследявам. Имам задоволително време за всичко – за децата, за разходки. Има и какво да се види в Тайланд, защото е в действителност красиво място.

- Топ шампионатите следиш ли? Кой треньор, състезател и шампионат ти импонират най-вече?
- Аз съм почитател на Реал (Мадрид), само че няма по какъв начин да не призная, че където и да отиде Гуардиола, тимовете му играят прелестен футбол. Всички мислеха, че в Англия ще му е по-трудно и няма да може да наложи неговия жанр на игра. Видяхме, че първата година Манчестър Сити изпитваше компликации, само че по-късно напряко смазва тимовете даже в Англия. Никой не очакваше, че ще могат да играят с къси пасове, да вкарват по пет-шест гола, само че се случва.

- По време на престоя ти в Левски ти излезе прякорът „ Дарко Пасевски “ поради ювелирните подавания към твоите съотборници и най-много към Гара Дембеле. Имаш ли прякор в този момент в Тайланд?
- Не ми е комфортно да си споделям прякорите. Където и да отиде, всеки футболист се усеща хубаво с добър прякор. През въпросния сезон в действителност имах много подавания към Гара, който вкара доста голове. Направихме прекрасен сезон и е хубаво да схванеш, че имаш подобен прякор.

- Този сезон е останал в историята, в този момент други неща се случват в Левски. Предлагам да минем напълно към тематиката за „ сините “, тъй като знаем, че „ тимът на народа “ ти е на сърцето. Част си от последния отбор на Левски, станал първенец. Радва ли те или те натъжава този факт?
- Няма по какъв начин да ме радва, естествено. Щастлив съм, че съм станал първенец. Тогава някой беше споделил, че Левски няма да вземе купата в идващите 200 години, само че това няма по какъв начин да стане. Все отново приказваме за Левски. Тъжно е, тъй като има някакви проблясъци, само че „ сините “ няма по какъв начин да станат първенци този сезон. Трудно е, Лудогорец още веднъж набира скорост. Левски отпадна доста рано и от купата. Преди най-малко стигаше до край и до края на сезона се чакаше нещо да се случи. Но тази година доста рано всичко завърши.

- Какво имаше оня шампионски тим на Левски, което съставите след него не притежаваха?
- Имаше спортна завист. Имаше повече футболисти, които като паднат, отивахме в съблекалнята и щяхме да се сбием един с различен. Защо и по какъв начин сме изгубили? Как да бием в идващия мач? Гледах мача с Ботев (Враца). Левски играеше у дома, само че не видях едно по-здраво влизане, някой да извика или да изпсува по другите. Давайте малко по-здраво, по-живо! Няма по какъв начин да падаш 1:3 у дома, да стоиш с ръцете надолу и да чакаш да свърши мачът!

- Какво е обяснението ти за тази рецесия? Кой е отговорен 10 години Левски да е без трофей?
- Много сложен въпрос. Доста хора, които не са в Левски, се опитваха да дават отговор. Някои бяха на „ Герена “, пробваха да оправят нещата, само че не се получи. Преди като футболист и в този момент като почитател, знам, че от вътрешната страна е доста мъчно. Всеки си споделя, че в случай че е там като началник, ще бъде друго. Но като си вътре, в действителност е мъчно. Изживял съм и хубавите моменти, и неприятния интервал в Левски преди моето тръгване. Отстрани е доста елементарно да се приказва – това ще създадем, по този начин ще го създадем, само че като си вътре е в действителност много мъчно.

- Работи с може би най-успешния президент на „ сините “ юрист Тодор Батков. Чувал ли си се с него, откогато напусна „ Герена “? Поддържате ли контакт?
- За страдание, не. Но моето мнение е доста хубаво. Уважавам господин Батков. Сега всички съжаляват, че по едно време желаеха оставката на господин Батков. По негово време Левски нямаше никакво закъснение на заплати, награди, бонуси. Всичко беше изрядно. Левски стана първенец за последно при него. Според мен доста от почитателите и от хората, които обичат Левски, съжаляват, че тогава са му желали оставката.

- А какво е мнението ти за Спас Русев? Успя ли да се запознаеш с него?
- Не, не се познавам персонално. Радвам се, че се пробва да вдигне тима. Финансира, подкрепя го, пробва се да върне Левски там, където му е мястото. Но не се познавам персонално и не мога да разясня господин Русев.

- Как се почувства още веднъж на стадион „ Георги Аспарухов “?
- Чувството постоянно е хубаво. Всяка година като си пристигам за по един месец, ходя на един мач. За страдание и предходната година бях на една среща, в която паднаха, в този момент отново се случи по този начин с Ботев (Враца).

- Наскоро призна, че Славиша Стоянович е върнал атакуващия жанр на Левски, който е липсвал при Делио Роси. Но къде са запасите в работата на словенеца съгласно теб? Какво би трябвало още да се построи, с цел да стане Левски в действителност конкурентен и на Лудогорец, и на ЦСКА?
- Да, в действителност преди споделях, че има усъвършенстване. Според мен той схваща какво значи Левски. Преди е бил в Цървена звезда, знае какво е да си гранд в една страна. Няма по какъв начин да излезеш на „ Герена “ за 0:0, да не вкарваш голове. С неговото идване тимът стартира да търси головете. Иска Левски да побеждава и да играе красиво. Това е хубаво и би трябвало да се случва в тим като Левски. Според мен не е напълно казусът в него. Аз не виждам водач в Левски. Има положителни и технични футболисти, само че няма изявен водач, който да носи тима. Да каже: „ Хайде момчета! Стегнете се! Как ще падаме! “ Ръководството би трябвало да откри подобен футболист и то не един.

- Обертан не е ли подобен човек?
- Обертан е чужденец, израснал е във Франция. Трябват си българи с наш нрав. В последния шампионски тим имахме най-малко четирима-петима българи, които схващат и знаят какво е Левски. На тях не им е все едно, в случай че тимът падне. Гонзо, Йовов, Живко Миланов, Сърмов, Гаджев, Петков… Да, имаше и трима-четирима качествени чужденци. Но съгласно мен това липсва на този тим и на Стоянович.

- Левски няма състезателен шеф от доста дълго време и търси такава фигура. Ако би трябвало да посочиш един от твоите съотборници за този пост, имаш ли съответно име? Или пък някой различен, който смяташ, че е подобаващ за тази позиция?
- През годините минаха много спортни шефове в Левски – Гонзо, господин Сираков, Боримиров, Йовов… Всички са водачи с престиж. Трябва да има подобен човек в Левски. Да знае какво значи Левски, какво значи да побеждаваш, да си водач. Всеки ще каже, че бяха на този пост, само че не направиха нищо. Може би тогава нямаше изискванията, които има в този момент. В Левски сега всичко е изрядно. Заплатите се заплащат в точния момент, тимът има хубави условия, почитателите се върнаха. Но няма водач и на терена, и отвън него. Някой, който да държи тима.

- Кой е най-паметният ти момент в Левски?
- Има много. Винаги най-хубаво беше като бием ЦСКА. Ще запомня мача, с който станахме първенци след победа против тях. Също и срещите в Европа. Излизаш на „ Герена “ пред 20 хиляди индивида - цялостен стадион, хубаво въодушевление. Наистина беше прелестно! Като нямам какво да върша или съм на лагер, се случва да виждам клипчета в интернет и да си припомням за това време.

- А сериозен миг имал ли си?
- Естествено, няма по какъв начин да няма. Тогава съм бил по-млад и не съм си осъзнавал грешките. След това всичко стана фамилията, децата и така нататък Човек уляга, успокоява се. Виждам си грешките и в случай че се върна обратно, бих направил нещата по напълно друг метод, само че към този момент няма по какъв начин.

- С кого ти беше най-приятно да си партнираш на терена? С кого се разбираше със „ затворени очи “?
- Беше доста елементарно да се играе с Дембеле, тъй като беше мощен, бърз. Както и да му подадеш топката, той вкарваше голове. Но в годините играх с доста положителни футболисти – Йовов, Кривия, Бардон, Иван Цветков… Страхотни футболисти! Просто беше наслаждение за мен. Понякога колкото да чаках да пристигна време за подготовка и за игричка на дребни малки врати да си подаваме топката.

- Следиш ли националния тим на Македония? В новия шампионат Лигата на нациите отборът завоюва своята група изрично – какво мислиш за представянето на твоите сънародници?
- Да, в действителност много сполучливо се показват досега. Спечелиха групата и може да създадат нещо в действителност огромно, което надали някой е очаквал. Има много положителни млади момчета, които играят в Испания, има и състезател на Фенербахче. Те са бъдещето, а там е и Горан Пандев, който е водач, оказва помощ и държи тима. Нищо, че е на 35 години и не може да тича както преди, само че е там, сплотява колектива, оказва помощ на младите момчета и вдъхва доверие. А от това има потребност всеки тим. Няма по какъв начин да стане единствено с млади момчета. Да, имат качества и гений, само че като излезеш на терена, всичко е по-различно. Трябва и опит. Според мен, до момента в който може да играе Пандев, дано го прави, тъй като ще бъде от огромна помощ на тези момчета. Надявам се да съумеят.

- Мислил ли си, че българските елитни легионери ще играят в по-скромни тимове, в сравнение с македонските?
- В интерес на истината, не. Българското състезание постоянно е било на по-високо равнище. Даже футболистите в Македония надали не чакат някой тим да ги вземе в България. Но сега е доста изненадващо, че България няма играчи в топ 5 на шампионатите в Европа. Преди Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров си бяха футболисти отвред и имаше какво да гледаш. А в този момент от Македония има момчета, които играят в Испания, в Италия, в доста по-големи тимове, в сравнение с българските футболисти.

- Ще минем към персоналните въпроси – синът ти Давид е роден на твоята дата. Може ли да има съвпадане и в специалността на татко си след години?
- Искрено се надявам, че ще има, само че не го натискам. Хубавото е, че към този момент е на 4-5 години и стартира да схваща. Като играем у дома, идва на мачовете.

- Купил ли си му топка?
- Вкъщи имаме единствено топки! Като дават мач по малкия екран, демонстрира, желае да ме гледа. Като се прибера след мач, желае да играем още. Хубавото е, че го влече. Но още е дребен, има време.

- Брак сред манекенка или миска с прочут футболист се приема като „ класика в жанра “. Как се чувстваш в фамилния живот с три деца?
- Изобщо не го мислим по подобен метод. Все отново сме семейство към този момент шест-седем години, имаме три деца. Изобщо към този момент не обръщаме внимание на тези неща – кой какъв е бил или какъв е. В момента сме щастливи, имаме си три деца. Радваме им се, отглеждаме ги сами в Тайланд, което въобще не е елементарно и за нея, и за мен. Просто няма на кого да ги оставиш, няма баби, няма дядо. През цялото време са с нас.

- Хубавото е, че упражнявате по-малко и можеш да помагаш на брачната половинка.
- Да, у дома съм си, оказвам помощ. Но почтено казано не ми е мъчно. Естествено до момента в който са дребни, майката е първа с грижите. Но в този момент малко поотраснаха и ги взимам с мен на подготовка. Хубаво ми е.

- Съпругата ти идва ли на мачове?
- Идва. През седмицата децата са на детска градина или на учебно заведение, а събота и неделя са си у дома. Взима ги и идват на мач.

- За край няма по какъв начин да не те попитаме би ли се върнал в Левски след време на управителен пост? Мислил ли си по тематиката какъв ще е Дарко Тасевски след края на дейната кариера?
- Човек, до момента в който е млад и още играе футбол, постоянно си споделя, че до 33-34 години ще му стигне и няма да играе повече. Но сега съм на тази възраст, единствено по какъв начин минава времето! Изобщо не се усещам подготвен да спирам с футбола. Играе ми се още, имам го още желанието. Вече съм пет-шест години в Тайланд, където го няма този заряд, спортната завист да искаш да побеждаваш. Улегнах там и желая в края на кариерата ми да поиграя още малко сериозен футбол. Още не съм мислил за управителен пост, тъй като желая да поиграя още малко.

- Приятел си с Георги Петков и можеш да вземеш рецептата – национал на 42 години.
- Евала! Много се веселя за него. Скоро му писах и го поздравих. На 42 години това в действителност е достижение. Но индивидът си пази и играе добре. Докато пази по този начин, за какво да стопира?
Първа лига 20 кръг, събота 15 декември Берое 2:1краен резулат Левски