Държавният глава Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното

Държавният глава Румен Радев върна за ново разискване в Народното събрание признатия на 24 октомври т.г. Закон за допълнение на Закона за поощряване на вложенията.

Посредством закона са въведени характерни условия за осъществяването на разпоредителни покупко-продажби с недвижимо имущество, с някои движими движимости и с дружествени дялове и акции от капитала на четири компании, следени от компанията „ Лукойл “.

Такива покупко-продажби ще може да се правят единствено след решение на Министерския съвет, което от своя страна е обусловено от позитивно мнение на Държавна организация „ Национална сигурност “ (ДАНС).

В претекстовете към ветото президентът акцентира, че законът слага Министерския съвет във функционална и оперативна взаимозависимост от мнение на ДАНС, което е конституционно неприемливо

Министерският съвет е способният орган, който управлява и реализира вътрешната и външната политика на страната и обезпечава публичния ред и националната сигурност. ДАНС, въпреки това, е профилиран орган към Министерския съвет и организацията не може чрез свои мнения да задължава Министерския съвет да взема едни или други решения.

В противоположен случай се основава състояние, при което Министерският съвет не може независимо да упражни свое конституционно пълномощие. Това единствено по себе си е несъвместимо с логиката на действие на структурите на изпълнителната власт.

Още повече, че по глава Шеста от Закона за поощряване на вложенията към този момент има уредена процедура по скрининг на задгранични вложения, които евентуално биха могли да застрашат националната сигурност.

В тази процедура се регистрира освен мнението на ДАНС по възможни покупко-продажби, само че също по този начин и мнението на Държавна организация „ Разузнаване “, както и на редица други държавни органи.

Налагането на спомагателни условия за съответно избрани компании не е съобразено и с условията на правото на Европейския съюз и опонира както на буквата, по този начин и на смисъла на Закона за нормативните актове.

Допълнително, съгласно правни специалисти, сходни целеви механизми може да основат казус за политически напън върху избрани компании и да затруднят капиталовата среда в страната. Връщането на закона за ново разглеждане евентуално ще провокира напрежение в Народното събрание, където следва конфликт на причини сред ръководещи и съпротива по отношение на границите на националната сигурност и свободата на бизнеса.

Източник: пресцентър „ Президентство на Република България “