Румен Радев връчи президентски плакет „Св. св. Кирил и Методий на СБЖ
Държавният глава Румен Радев отличи през днешния ден Съюза на българските публицисти /СБЖ/ с почетен президентски плакет „ Св. св. Кирил и Методий “ по случай отбелязването на 175 години българска публицистика и 125 години от основаването на проведено журналистическо придвижване в България, оповестиха от прессекретариата на президентството.
В своя адрес до управлението на Съюз на българските журналисти президентът показва убеденост, че и през днешния ден в българските медии има персони, които знаят, че публицистиката е на първо място задача и по-късно специалност и които намират сили и темперамент да отстояват най-високите нейни достолепия – меродавност, сдържаност, смелост.
„ Свободата на словото не е отговорност само на издатели и публицисти, тя е борба на всеки жител. Защото жителят избира коя телевизия да гледа, кой уебсайт или вестник да чете. В актуалния свят на дирижиран информативен звук, на подправени вести и оттегляне на класическите медии, всеки от нас би трябвало да бъде несклоняем към опитите за операция “, се споделя в адреса на президентът. Президентът акцентира, че всеки от нас би трябвало да се научи да отсява лъжата, която настава все по-агресивно и проведено.
По думите на президента ориста на радетелите на словото у нас в никакъв случай не е била лека. Никоя ера не е удобна за журналиста, отдаден на истината, а първата жертва на всяка тирания е истината на върха на перото. „ Политиката постоянно търси метод да затвори устата на свободомислещите, от време на време с цената на живота им. Трагичните ориси на Йосиф Хербст, Райко Алексиев и десетки други бележат историята на българската публицистика “, се показва в писмото на президента.
Румен Радев акцентира, че озаптяването на свободното слово през днешния ден е въздигнато в комплицирана и ефикасна система. Уволнения и съблазни, икономическа насила и зависимости – палитрата от начини за напън е пребогата. Но по-огорчаваща от експанзията на цензурата е моралната алтернатива на автоцензурата, пред която от ден на ден български публицисти са изправени.
„ След тридесет години демократични промени родната публицистика живее в паралелни действителности. От една страна, действителността на тези, които комфортно не виждат проблем с медийната среда в България. От друга – тази на трагичния срив на страната в световните ранглисти за независимост на словото “, декларира президентът. Според президента позорното 111-то място е присъда, която ни отдалечава от демократичния свят и ни подрежда измежду страни, които още не са се преборили за свободата си. А каквато е свободата на словото, такава е и демокрацията.
В словото си президентът напомня и ролята на словото в епохата на Българското възобновление. Редом с даскалите, църковните деятели и поборниците за независимост, вестникарите проправят пътя на нова България. Със своята активност бащите-основатели на родната публицистика сплотяват народа ни в едно землище на духа, а печатните издания се трансформират в нашите институции, преди да възкръсне страната ни.
„ Президентската институция е единствената в България, която демонстрира схващане и приказва намерено за проблемите на българската публицистика “, съобщи на срещата си с президента ръководителят на Управителния съвет на Съюз на българските журналисти Снежана Тодорова. Тя прикани за действителен разговор със законодателната власт и отчитане на позициите на Съюз на българските журналисти, когато се оферират законодателни промени, регламентиращи активността на медиите в България.
По случай отбелязването на 175 години българска публицистика и 125 години от основаването на проведено журналистическо придвижване у нас Снежана Тодорова връчи на президента плакет на Съюза на българските публицисти. В срещата взе участие и ръководителят на Съюза на публицистите на Русия Владимир Соловьов, който е на посещаване у нас по покана на Съюз на българските журналисти.
В своя адрес до управлението на Съюз на българските журналисти президентът показва убеденост, че и през днешния ден в българските медии има персони, които знаят, че публицистиката е на първо място задача и по-късно специалност и които намират сили и темперамент да отстояват най-високите нейни достолепия – меродавност, сдържаност, смелост.
„ Свободата на словото не е отговорност само на издатели и публицисти, тя е борба на всеки жител. Защото жителят избира коя телевизия да гледа, кой уебсайт или вестник да чете. В актуалния свят на дирижиран информативен звук, на подправени вести и оттегляне на класическите медии, всеки от нас би трябвало да бъде несклоняем към опитите за операция “, се споделя в адреса на президентът. Президентът акцентира, че всеки от нас би трябвало да се научи да отсява лъжата, която настава все по-агресивно и проведено.
По думите на президента ориста на радетелите на словото у нас в никакъв случай не е била лека. Никоя ера не е удобна за журналиста, отдаден на истината, а първата жертва на всяка тирания е истината на върха на перото. „ Политиката постоянно търси метод да затвори устата на свободомислещите, от време на време с цената на живота им. Трагичните ориси на Йосиф Хербст, Райко Алексиев и десетки други бележат историята на българската публицистика “, се показва в писмото на президента.
Румен Радев акцентира, че озаптяването на свободното слово през днешния ден е въздигнато в комплицирана и ефикасна система. Уволнения и съблазни, икономическа насила и зависимости – палитрата от начини за напън е пребогата. Но по-огорчаваща от експанзията на цензурата е моралната алтернатива на автоцензурата, пред която от ден на ден български публицисти са изправени.
„ След тридесет години демократични промени родната публицистика живее в паралелни действителности. От една страна, действителността на тези, които комфортно не виждат проблем с медийната среда в България. От друга – тази на трагичния срив на страната в световните ранглисти за независимост на словото “, декларира президентът. Според президента позорното 111-то място е присъда, която ни отдалечава от демократичния свят и ни подрежда измежду страни, които още не са се преборили за свободата си. А каквато е свободата на словото, такава е и демокрацията.
В словото си президентът напомня и ролята на словото в епохата на Българското възобновление. Редом с даскалите, църковните деятели и поборниците за независимост, вестникарите проправят пътя на нова България. Със своята активност бащите-основатели на родната публицистика сплотяват народа ни в едно землище на духа, а печатните издания се трансформират в нашите институции, преди да възкръсне страната ни.
„ Президентската институция е единствената в България, която демонстрира схващане и приказва намерено за проблемите на българската публицистика “, съобщи на срещата си с президента ръководителят на Управителния съвет на Съюз на българските журналисти Снежана Тодорова. Тя прикани за действителен разговор със законодателната власт и отчитане на позициите на Съюз на българските журналисти, когато се оферират законодателни промени, регламентиращи активността на медиите в България.
По случай отбелязването на 175 години българска публицистика и 125 години от основаването на проведено журналистическо придвижване у нас Снежана Тодорова връчи на президента плакет на Съюза на българските публицисти. В срещата взе участие и ръководителят на Съюза на публицистите на Русия Владимир Соловьов, който е на посещаване у нас по покана на Съюз на българските журналисти.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ