Президентът Румен Радев е на работно посещение във Франция
Държавният глава Румен Радев е на работно посещаване във Френската република от 7 до 9 декември.
По покана на президента Еманюел Макрон българският държавен глава ще взе участие в Париж на 7 декември в церемонията по откриването на възобновената катедрала “Нотр Дам ”.
На 9 декември в Страсбург Румен Радев ще организира среща с генералния секретар на Съвета на Европа Ален Берсе, както и с ръководители на разнообразни органи в границите на най-старата европейска политическа организация, учредена след Втората международна война, и призвана да отстоява отбраната на правата на индивида, демокрацията и върховенството на закона в европейските страни.
Катедралата ще бъде отворена за гости в неделя след траялия над пет години ремонт след опустошителния пожар през април 2019 година
" Нотр Дам " е украшение на готическата архитектура, един от знаците на Париж и туристическа Мека. Зад величието на постройката, чието създаване лишава 182 години сред 12-и и 14-и век, се крият някои изненадващи истории, написа Българска телеграфна агенция.
От средновековни легенди до модерни мистерии, Асошиейтед прес предлага взор към няколко любопитни неща, които хората би трябвало да знаят за парижката забележителност.
Важността на " Нотр Дам " надвишава нейната архитектура и история - тя безусловно е точката, от която стартират всички пътища във Франция.
Пред катедралата, вградена в калдъръма, лежи скромна плоча от бронз и камък с надпис " point zero des routes de France ", което значи " начална точка на пътищата на Франция ". Тази плоча отбелязва началната точка за премерване на дистанциите сред Париж и други градове в цялата страна.
Плочата е сложена през 1924 година, само че концепцията за национална " нулева точка " датира още от 1769 година Крал Луи ХV планува централна насочна точка за разрастващата се пътна мрежа на Франция - идея, която свързва географията на страната със сърцето й в Париж.
Страховитите каменни същества на " Нотр Дам " може и да наподобяват антични, само че не всички от тях са такива. Същинските водоливници (гаргойли) - улуци с формата на чудовища, които се употребяват за отклоняване на дъждовната вода, съществуват още от времето на построяването на катедралата. Но трагичните, сходни на чудовища фигури, които постоянно се изобразяват на пощенски картички и във филмите, са химери и са доста по-нови.
През 19-и век архитектът Йожен Виоле Льо Дюк, който дава отговор за обновяването на рушащата се по това време постройка, прибавя тези същества, с цел да придаде спомагателна мистичност на катедралата. Льо Дюк се въодушевява за тях от известната книга " Парижката Света Богородица " на Виктор Юго.
По време на Френската гражданска война, която провокира талази от митинги против църквата, " Нотр Дам " не е третирана тъкмо като почитана катедрала. През 1793 година революционерите я лишават от религиозните й знаци и я преименуват на Храм на разсъдъка. В него се организират фестивали, отдадени на науката и концепциите на Просвещението, а за малко време той даже е употребен като склад за вино.
Религиозните служби са обновени през 1795 година, а " Нотр Дам " възстановява предходния си статут по самодейност на френския император Наполеон I. Там се състои коронацията му през 1804 година, увековечена в известната картина на Жак-Луи Давид.
През 1792 година революционерите обезглавяват и 28 скулптури от фасадата на " Нотр Дам ", приемайки ги за френски монарси. Всъщност те са изобразявали антични юдейски царе, древен предшественици на Исус. Главите са считани за изгубени вечно, евентуално унищожени или продадени като строителен материал.
През 1977 година обаче служащи, които правят ремонтна активност в 9-и регион на Париж, откриват стотици фрагменти от каменните статуи. Експертите удостоверяват, че това са изчезналите глави на царете от " Нотр Дам ". Как са се озовали там остава мистерия.
Днес 22 от главите са възобновени и са изложени в музея " Клюни " в Париж. Откриването им се счита за една от най-забележителните археологически находки в актуалната история на града.
По покана на президента Еманюел Макрон българският държавен глава ще взе участие в Париж на 7 декември в церемонията по откриването на възобновената катедрала “Нотр Дам ”.
На 9 декември в Страсбург Румен Радев ще организира среща с генералния секретар на Съвета на Европа Ален Берсе, както и с ръководители на разнообразни органи в границите на най-старата европейска политическа организация, учредена след Втората международна война, и призвана да отстоява отбраната на правата на индивида, демокрацията и върховенството на закона в европейските страни.
Катедралата ще бъде отворена за гости в неделя след траялия над пет години ремонт след опустошителния пожар през април 2019 година
" Нотр Дам " е украшение на готическата архитектура, един от знаците на Париж и туристическа Мека. Зад величието на постройката, чието създаване лишава 182 години сред 12-и и 14-и век, се крият някои изненадващи истории, написа Българска телеграфна агенция.
От средновековни легенди до модерни мистерии, Асошиейтед прес предлага взор към няколко любопитни неща, които хората би трябвало да знаят за парижката забележителност.
Важността на " Нотр Дам " надвишава нейната архитектура и история - тя безусловно е точката, от която стартират всички пътища във Франция.
Пред катедралата, вградена в калдъръма, лежи скромна плоча от бронз и камък с надпис " point zero des routes de France ", което значи " начална точка на пътищата на Франция ". Тази плоча отбелязва началната точка за премерване на дистанциите сред Париж и други градове в цялата страна.
Плочата е сложена през 1924 година, само че концепцията за национална " нулева точка " датира още от 1769 година Крал Луи ХV планува централна насочна точка за разрастващата се пътна мрежа на Франция - идея, която свързва географията на страната със сърцето й в Париж.
Страховитите каменни същества на " Нотр Дам " може и да наподобяват антични, само че не всички от тях са такива. Същинските водоливници (гаргойли) - улуци с формата на чудовища, които се употребяват за отклоняване на дъждовната вода, съществуват още от времето на построяването на катедралата. Но трагичните, сходни на чудовища фигури, които постоянно се изобразяват на пощенски картички и във филмите, са химери и са доста по-нови.
През 19-и век архитектът Йожен Виоле Льо Дюк, който дава отговор за обновяването на рушащата се по това време постройка, прибавя тези същества, с цел да придаде спомагателна мистичност на катедралата. Льо Дюк се въодушевява за тях от известната книга " Парижката Света Богородица " на Виктор Юго.
По време на Френската гражданска война, която провокира талази от митинги против църквата, " Нотр Дам " не е третирана тъкмо като почитана катедрала. През 1793 година революционерите я лишават от религиозните й знаци и я преименуват на Храм на разсъдъка. В него се организират фестивали, отдадени на науката и концепциите на Просвещението, а за малко време той даже е употребен като склад за вино.
Религиозните служби са обновени през 1795 година, а " Нотр Дам " възстановява предходния си статут по самодейност на френския император Наполеон I. Там се състои коронацията му през 1804 година, увековечена в известната картина на Жак-Луи Давид.
През 1792 година революционерите обезглавяват и 28 скулптури от фасадата на " Нотр Дам ", приемайки ги за френски монарси. Всъщност те са изобразявали антични юдейски царе, древен предшественици на Исус. Главите са считани за изгубени вечно, евентуално унищожени или продадени като строителен материал.
През 1977 година обаче служащи, които правят ремонтна активност в 9-и регион на Париж, откриват стотици фрагменти от каменните статуи. Експертите удостоверяват, че това са изчезналите глави на царете от " Нотр Дам ". Как са се озовали там остава мистерия.
Днес 22 от главите са възобновени и са изложени в музея " Клюни " в Париж. Откриването им се счита за една от най-забележителните археологически находки в актуалната история на града.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ