Спортни хроники: Футболистът Лукашенко – от спортния талант до диктатурата
Държавният глава на Турция Реджеп Ердоган дълго може да споделя какъв брой обещаващ футболист е бил и по какъв начин строгият му татко е умъртвил фантазията му.
„ Ставам в пет и половина-шест и стартирам с физзарядка. Предпочитам да съм на чист въздух, не признавам фитнеса ”, споделя президентът Александър Лукашенко. “Не съм от блъскачите, както ги назоваваме. Аз съм състезател и играч. Обичам да спортувам. Футболист съм по предопределение още от детството си. Но в 10 клас контузих коляното си и в идващите години то стартира да се обажда все по-често и по-често. Сега от време на време играя хокей. “
За ученическите подвизи по терените му не се знае доста. По груби сметки травмата му е била някъде при започване на 70-те. Но по-късно се намират много очевидци, които от първо лице описват за уменията на беларуския президент с топката.
Михаил Шелехов, създател на материала „ Футбол на булеварда “, събира мемоари на поданици на град Шклов.
„ От детството си припомням, че Шклов беше разграничен на микрорайони, всеки със собствен футболен тим: „ Мост “, „ Булвар “, „ Селхозтехника “, „ Карпиловка “ и така нататък Периодично провеждахме шампионати и постоянно се стигаше до пердах на игрището. Повечето от нас не се отхвърлиха от футбола и в зрелост. Лукашенко се появи в районното сдружение „ Знание “ някъде през 1978 година и доста му харесваха нашите футболни обичаи. “
„ Лукашенко живееше със фамилията си в малко жилище с обща кухня. Той беше атлетичен човек по природа. Не се опасяваше от компликации като дъжд и сняг – той постоянно излизаше да играе. Е, като комшия мога да кажа, че физзарядката заран беше нещо свещено за него: той непрекъснато се занимаваше със спорт, беше радостен човек. И в други неща помагаше – не отхвърляше нищо на никого в всекидневието. Лукашенко постоянно е бил мощен като телосложение. “
„ Беше лятото на 1980 година и ние с Лукашенко бяхме един до различен в рейса. Отивахме да играем за Шклов – като регионален футболен тим – в Орша. Говорихме си и се запознахме. И двамата играехме като нападатели. Спечелихме тази среща, а той игра доста добре. Беше много прочувствен и викаше за сбъркани пасове и такива работи. Той беше предан на футбола и постоянно искаше тимът му да печели. Раздаваше се и не позволяваше на другите да се скатават. Ако някой искаше да се прави на хитрец, не ставаше. Винаги вкарваше доста. Не съм броил головете му. Но несъмнено се открояваше и беше водач. Нямаше мач, в който да не вкара 3-4. Играехме на дребна площадка до булеварда и от време на време мачът свършваше 15:12 и той постоянно беше измежду голмайсторите. Бяхме измежду най-силните просташки тимове в района. “
„ От дребен съм фен на футбола, играл съм за тима на института. С Лукашенко се знаем от уличните мачове. Играеше добре, красиво, не беше недодялан. Остър нападател. Той вкарваше красиви голове. Станахме другари с него. И всяка неделя си правехме парна баня. Носех метлички и идвах по-рано, с цел да затопля помещението. “
„ Професионалист ли беше Лукашенко? Понякога се постановяваше да търка пейката. Бих споделил, че беше на границата сред титуляр и запаса. Между нас нямаше експерти. Дори в тези времена Лукашенко не беше доста бърз футболист, той обичаше да играе с топката. Футболът е групова игра, а не бягане. Често избягваше черната работа, постоянно искаше да стане голмайстор, въпреки да нямаше такива качества. Ако се получеше някакъв конфликт, Лукашенко можеше да си отмъсти по-късно. Всички го знаехме и повторно не му влизахме жестоко. “
За страдание всеки във футбола е заплашен от травми и Лукашенко не прави изключение. След тежката травма в учебно заведение, къса менискуса след 12-13 години. Но и това не го отхвърля. През октомври 1996 година, когато към този момент е на 44, излиза пред 30 хиляди фенове на стадион „ Динамо “ в благотворителен мач.
За последно президентът се появи на футболното игрище през 2002 година
Футболът обаче си остава огромната му уязвимост.
„ Отдавна споделям, че обичам хокея непредпазливо – признава Лукашенко – По предопределение съм футболист, играх футбол през целия си живот. Но след травмите стана мъчно. “
Определено Александър Лукашенко се счита за много добър, въпреки че да играеш на булеварда в Шклов не е изключително впечатляващо и е много друго от това да бъдеш професионален футболист.
Но държавните водачи постоянно имат склонността да се самозаблуждават и надценяват.
Снимки: Wikipedia
