Държавният бюджет не е алгебрично упражнение, а политики и отношение

Държавният бюджет не е алгебрично упражнение, а политики и отношение към действителни проблеми, сподели в изявление за Българска телеграфна агенция изпълнителният шеф на Националното съдружие на общините в Република България (НСОРБ) Силвия Георгиева. Тя уточни, че в проектобюджета е заложено нарастване на прехвърлянията за локални действия, на стандарта за общинска администрация и на целевата дотация за финансови разноски и изрази вяра, че депутатите ще одобряват нужното, с цел да могат кметствата да работят умерено.

Според нея към момента няма риск от действителни банкрути на общини в страната, само че те са изправени пред доста съществени провокации. Георгиева показа, че общините за поредна година са подходили консервативно и не са повишили всеобщо локалните налози и такси. За усложненията им при осъществяването на към този момент стартирани инфраструктурни планове тя разяснява, че НСОРБ е внесло предложение във финансовото министерство в Закона за държавния бюджет (ЗДБ) да бъде планувано основаването на инструмент за покриване на финансовия дефицит.

Следва цялостният текст на изявлението:

– Какво е финансовото положение на общините сега и има ли заплаха да се стигне до банкрути, изключително при по-малките?

– През последните години НСОРБ съумя да реализира забележителен растеж на средствата за общините в държавния бюджет, което дава опция на локалните администрации да разполагат с задоволителен запас и в изискванията на неприет държавен бюджет, каквато е обстановката към този момент втора поредна година. В Закона за удължение действието на ЗДБ за 2022 година успяхме да аргументираме и потребността от повече еластичност в ръководството на общинските бюджети, което сега дава опция на общините да разполагат с задоволителен запас за покриване на настоящите разноски. Беше дадена и опция наложителните по Закона за ръководство на отпадъците отчисления, които вършат общините към бюджета на Регионална инспекция за опазване на околната среда, да бъдат употребявани по преценка на Общинския съвет за съответни действия, свързани с опазването на околната среда.

Що се отнася до риска от банкрути на общини, на този стадий не мисля, че има сходна опасност. Министерството на финансите е определило таван за основни фискални индикатори, по които елементарно и бързо се разпознават общините с финансови усложнения. По данните за финансовите индикатори на общините, оповестени на уеб страницата на МФ, с финансови усложнения през 2022 година са били 9 общини, до момента в който през 2019 година г. техният брой е бил 17.

Този мандат на локалната власт стартира с първото в актуалната история на страната изключително състояние. Пандемията беше тестване, което научи общините по какъв начин да поемат голям брой незабавни, жизненоважни и ресурсоемки задължения и да го създадат по този начин, че да не се наруши естественото действие на живота в общините. Разбира се, никой не беше предполагал, че след пандемията ще настъпи бежанска вълна, енергийна рецесия, инфлация. Местните управляващи потвърдиха своята жизнеспособност и непоклатимост. Те не просто са най-близо до проблемите на хората, те минават през същите компликации, през които всеки жител, и това им дава опция за бърза ориентировка в проблемите и намиране на вероятните решения.

Тази резистентност има и отрицателна страна – от ден на ден централната власт, която взема главните решения, счита умеенето на общините да устоят, да оцеляват и да поддържат всичките си функционалности, за даденост и си разрешава да не се преценява с рекомендациите и позицията, които те показват.

Въпреки сложността на събитията, нито една община не е абдикирала от нито една от 800-те функционалности, които, по силата на разнообразни нормативни актове, са предоставени на локалната власт. Това обаче не значи, че би трябвало да продължи практиката централните институции да разпореждат нежеланите задължения на общините. Тук даже не разясняваме, че това нормално става без нужните запаси. Такива са опитите вместо виновните обществени служби, общините да дефинират енергийно бедните, които ще могат да получават привилегии при разнообразни заплащания и услуги. Такава е концепцията общините да се трансфорат в консултантски центрове за създаване на електростанции за рандеман на сила от възобновими източници и прочие

– Има ли такива, които не могат да заплащат разноските си за ток и газ, както своите, по този начин и на другите институции, общинска благосъстоятелност?

– Имаше сходна обстановка при започване на 2022 година, когато внезапно се покачиха цените на енергоносителите. Кметовете бяха упреквани, заплашвани, проверявани. По-лесно беше просто да се вникне в казуса и да се откри решение. Както и стана по-късно. Лошото е, че отново не доближи воля за намиране на трайно решение. Въведен беше механизмът за помощите за енергопотребление, който в този момент е доста остро подложен на критика, и с това казусът беше заметен. Нашето мнение постоянно е било, че би трябвало да има диференциран метод. Няма здрав разсъдък в решението учебни заведения, лечебни заведения, детски градини и обществени домове да са приравнени на бизнеса. В Закона за енергетиката обществените услуги или са били подценени, или забравени и това би трябвало да бъде поправено.

Отворен остава и въпросът за обезщетенията за тези общини, които са изпълнили амбициозни стратегии за газификация, което до преди година беше насърчавана мярка за екологично развиване. Те отопляват всички обществени здания с природен газ и това ги слага в още по-зависимо от свободния пазар състояние. За тях енергийните помощи не важат. Това са 74 общини в страната.

Сдружението продължава да упорства в Закона за енергетиката да бъде обособена група на обществените консуматори, предоставящи съществени публични услуги.

Тревожна е наклонността, с повишаването на инфлацията, снабдители на артикули и услуги, определени по реда на Закона за публичните поръчки, да се отхвърлят от осъществяване на договорите си, тъй като той ги „ заключва “ в границите на подадената оферта. Такива са случаите на прекъснати контракти за доставка на храни за детските градини и яслите. Не е нужно да изяснявам какъв е скокът в цените на питателните артикули единствено през последната година.

– Колко от общините са натрупали задължения към снабдители?

– Средният % на просрочените отговорности е 5,27 % общо. 148 общини нямат просрочени отговорности, за други 28 общини те са под 1 на 100 (по данни на МФ към трето тримесечие на 2022 г.). За съпоставяне, за първото деветмесечие на 2022 година те са били в размер на 97 млн. лева, което е с 15 % по-малко по отношение на същия интервал на 2021 година Това обрисува трайна наклонност на понижаване на просрочените отговорности. На фона на общия скок на цените и растежа на инфлацията, тези данни са явен знак, че общините работят при доста строга бюджетна дисциплинираност.

– Какви са настояванията на НСОРБ за бюджет 2023?

– През март и април управлението на Сдружението организира две срещи с екипа на министър Росица Велкова, в границите на които бяха разисквани размерите на дотациите и прехвърлянията за общините. В плана за бюджет са отразени преобладаващата част от нашите оферти. Важно е да подчертая, че те са основани на съответни планове.

В плана на бюджет е заложено нарастване на прехвърлянията за локални действия, на стандарта за общинска администрация и на целевата дотация за финансови разноски. Ако в Народното събрание бъдат гласувани предложенията, общините ще имат опция да преодолеят рецесията в осъществяването на планове със строителен съставен елемент, подбудена от внезапното повишение на цените на строителните материали и разноските за труд.

Важно за общините е, че в бюджета на Министерство на регионалното развитие по бюджетна стратегия „ Политика за възстановяване на капиталовия развой, поддържане, рационализация и създаване на техническата инфраструктура “ са планувани 3,9 милиарда лева Знаете, че през 2022 година преминахме през серия договаряния с министрите на финансите и на районното развиване част от средствата, които няма да бъдат разходвани от страната, да бъдат ориентирани към съответни планове по общини.

Процесът беше много отегчителен във времето и практическото сключване на споразуменията с общините стана едвам в края на годината. Тогава кметовете демонстрираха сериозна угриженост, че до края на календарната година не могат да бъдат изпълнени всички действия по плановете и в случай че получат всичките средства вкупом, ще блокират сериозен финансов запас на страната. Затова и бе реализирано единодушие за разсрочване на заплащанията от страната, като половината от цената на всички стартирани планове би трябвало да бъде планувана в бюджета за 2023 година

На този декор започващата полемика за понижаване на бюджетния недостиг посредством орязване на финансовите разноски буди основателна паника. Трябва да бъде изцяло ясно, че средствата, които чакат общините, не са „ пари по принцип “, те са точни суми за съответни планове, които към този момент са в развой на осъществяване. Тук е мястото да кажа, че НСОРБ събра информация от всички общини за капиталови планове в напреднал стадий на подготовка, от тях бяха „ пресети “ тези, които имат издадени всички строителни бумаги, в това число позволения за градеж, и от тях кметовете показаха тези, чието осъществяване е от изключителна значимост за хората и общината.

УС на НСОРБ към този момент гласоподава текстовете на Протокола за консултациите сред Сдружението и МФ по плана на държавния бюджет и направи допълнения, които да бъдат вписани в окончателния вид. С него на процедура завършва процедурата по договарянията за размера на средствата за общините. С екипа на министър Росица Велкова ние работихме доста точно и градивно и се надяваме със същата придирчивост да подходят при гласуването на бюджета и народните представители. Надяваме се да схващат, че бюджетът не е алгебрично упражнение. Той е политика, само че е и ясно отношение към действителните проблеми.

Иначе, от наша позиция, запаси за възстановяване на параметрите на бюджета има и те са разширение на приложното поле на имуществените налози и включване в данъчно облагане на земеделските земи и горите, както и земеделската и горска техника. Това са браншове, които десетилетия употребяват привилегията да не заплащат налог върху имуществото, да употребяват облекчения за горива и също така да получават и дотации. В конкурентната среда разпоредбите би трябвало да важат за всички, бяха безапелационни и нашите сътрудници от бизнеса, с които имахме среща. Решаването на този въпрос е напълно в ръцете на депутатите.

– Настоявате ли за нови стъпки към финансова децентрализация и смяна в разпределението на приходите от налози сред общинските и държавния бюджет?

– Не единствено настояваме, само че и към този момент организираме съвещания по тематиката за финансовата децентрализация на общините. През 2022 година приключихме вътрешния кръг на разисквания с кметовете и ръководителите на общински препоръки в 6-те района за обмисляне. На 25 април се състоя и първата ни среща с национално показаните работодателски организации. Добрия звук и разбирането, което получихме, дават учредения да разчитаме на поддръжка и от страна на бизнеса. Логиката на модела за децентрализация, който предлагаме, е ясна и зад нея не се крият „ задни мисли “ – част от парите, които изкарват хората и бизнеса, да се връщат там, където са хората и бизнесът.

Местните бюджети у нас към момента са мощно подвластни от държавните прехвърляния, чийто дял нараства от 60 % през 2010 година на 64 на 100 през 2019 година Това не значи, че страната дава повече пари на общините, тъй като за тези средства общините нямат цялостни пълномощия. Всъщност, страната трансферира свои отговорности на общините и избраните средства за обучение, опазване на здравето, обществени действия също минават и се разпределят през общинските бюджети. Така обаче се трансферира и отговорността за доплащане по недофинансираните от страната действия.

Нещо повече, това дофинансиране идва от тези 30 % локални доходи, в границите на които общините би трябвало да вършат всичко, което чакат жителите. На процедура общинските препоръки и кметовете разполагат със независимост на деяние в границите на тези по-малко от 30 %, които събират сами.

– Колко от общините подвигат данъчната тежест за жителите за тази година или вършат всичко допустимо да няма нарастване на локалните данъци?

– За 2023 година доста малко общини са приели решения за нарастване на ставките на локалните налози. В 3 общини е нараснал нищожно туристическият налог. Само 9 от Общинските препоръки са приели решения за увеличение на ставката на налога върху недвижимите парцели. Трябва да загатна, че сегашният механизъм за установяване на данъчните оценки не е променян от 1997 година За 25 години средата в обитаемоте места е доста изменена, завършени са нови атрактивни зони, което прави настоящите данъчни оценки изцяло несъответстващи на действителния пазарен интерес. Например, за декар земя в един от най-привлекателните столични региони – Панчарево, данъчната оценка е 6 лв.. Един от сериозните проблеми, които се споделят и от Нотариалната камара, е потребността от приближаване на данъчните оценки към пазарните цени. Публична загадка е, че за парцел, който се продава за 100 000 лева, в хазната се внасят такси и налог на база данъчна оценка от 2 000 лева

Общините са консервативни в позитивния смисъл, когато става дума за повишение на налози и такси, само че това не значи, че такава нужда няма. Все още главен „ мотор “ на увеличението на личните доходи не престават да бъдат ограниченията за възстановяване на събираемостта. От 2006 година, когато на общините беше дадена опция да събират сами локалните налози, те развиха добра система за тяхното ръководство. Събираемостта на налозите е към 72 % приблизително, което е висок индикатор. Това е един образец за позитивния резултат от дребните стъпки към децентрализация.

Не се следи сериозен растеж на размерите на такса битови боклуци, която е една от най-дискутираните тематики. Осредненият размер на таксата за 2023 година е 7,96 промила върху данъчната оценка, в това число 6,7 промила за жилищните парцели и 9,3 промила за нежилищните. В множеството общини тя не е променяна през последните 10-15 години, макар възходящите разноски за ръководство на отпадъците.

По тази тематика е значимо да се води прям диалог, тъй като новите правила изискват тази такса да бъде определяна на база „ генерирани боклуци “. Това е много комплицирана задача, за която НСОРБ ще оказва солидна помощ на общините. Сдружението работи по план, в границите на който ще бъдат създадени типови модели и механизми, които общините ще могат да употребяват. Но това не отстрани главната задача – всеобщо въвеждане на разделното събиране на боклуци.

Що се отнася до обществено значимите локални такси – за детска млечна кухня и за домакински обществен патронаж, нарастват минимално. За детска млечна кухня от приблизително 34 лева през 2022 година таксите са се вдигнали до 36,5 лева, а за обществения патронаж – от приблизително 65 лева на 72,3 лева

– Как се оправят общините с осъществяването на инфраструктурните си планове? Искате ли от страната някакви компесаторни механизми, които да бъдат заложени в бюджет 2023?

– Като чувам мненията по плана на държавния бюджет, ми прави усещане, че депутатите приказват за „ финансови разноски “, а кметовете – за „ вложения “. Това разкрива доста добре метода към съответните цифри. В общините тези цифри се мерят с съответен път, тръбопровод, учебно заведение, старешки дом.

За общините 2023 е комплицирана, тъй като съществено бяха забавени новите европейски стратегии, закъсня и Планът за възобновяване и резистентност. От към този момент изпълнените вложения с европейски средства са възобновени малко над 56 на 100 от осъществените разноски. Допълнително към това се насложи инфлацията. До края на годината общините към този момент не могат да търсят кредитен запас.

Инструментът на механизма за индексация на договорите на процедура не проработи дейно, тъй като какво от това, че ти позволяват да харчиш, като не ти дават пари. НСОРБ внесе предложение в МФ в Закона за държавния бюджет да бъде включена специфична наредба, уреждаща основаването на инструмент за покриване на финансовия дефицит при капиталови планове. Ние сме предложили при европроектите това да става при изискванията на подписани тристранни съглашения сред ръководещия орган на оперативната стратегия, министъра на финансите и кмета/ръководителя на съответната бюджетна организация бенефициент. За капиталовите планове, които по справедливи аргументи не могат да бъдат обезщетени от общинския бюджет, това да става за сметка на централния, при условия и по ред, избрани с акт на Министерския съвет.

На всички би трябвало да е ясно, че без бюджет, т.е. без ясна визия с какъв брой средства и защо ще могат да разполагат общините, няма по какъв начин да бъдат планувани по-сериозни вложения с по-дълъг небосвод. Тази краткосрочност на мисленето обрисува обстановката, в която се намираме като „ оцеляване “. Това не е добре за никого. Общините до неотдавна подготвяха своите стратегически документи – ПИРО, а стратегическото обмисляне е най-малко за 10 години.

Средносрочното, каквато е една управническа стратегия, е с план 4-5 години. Обстоятелствата през последните години лишават общините от опция даже да възнамеряват краткосрочно – с небосвод за 2-3 години. Парламент, държавни управления, планове – всичко е „ пъкъл хок “ и в спешен режим. За всеки, най-малко малко разбиращ от ръководство, това е същинско тестване. Изисква доста повече старания от добре плануваната и разпределена във времето работа, а в това време доста мъчно могат да бъдат реализирани огромни промени и значими резултати.

Вижтеоще: