Миглена Темелкова: Вероятно ще има ново увеличение на студентските такси
Държавните висши учебни заведения са пред финансов колапс с недостиг от близо 600 милиона лв.
Вероятно ще има ново нарастване на студентските такси, защото това остава единственият приходоизточник за държавните висши учебни заведения. Това предвижда ръководителят на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова, представена от NOVA.
Според нея главната причина за тази отрицателна наклонност е голямата " дупка " в бюджета за висше обучение.
Финансов недостиг и липса на други възможности
" Причината е, че дефицитът, който се отваря в бюджета на висшето обучение, е към 500-600 милиона лв.. Университетите няма по какъв начин да заплатят тази цена, в случай че нямат преходни останки, с изключение на с повдигане на таксите. Това е единственият приходоизточник за държавните висши учебни заведения ", разяснява проф. Темелкова.
Ситуацията слага ректорите в неспособност да покрият разноските си без спомагателна тежест върху студентите и техните фамилии.
Връзката сред обучение и бизнес
Председателят на Съвета на ректорите акцентира, че страната не прави задоволително, с цел да подтиква връзката сред бизнеса и университетите.
" Тя е дебитор на бизнеса и на образованието. Необходим е необятен разговор сред всички заинтригувани страни, тъй като образованието следва да е народен приоритет и визия ", безапелационна е проф. Темелкова.
Тя даде образец с парадоксалното възнаграждение на специалистите от практиката.
" Бизнесът преподава при нас, само че ние му плащаме жълти стотинки за това. Една такава компания заплаща на своите чиновници хиляди левове, а ние плащаме за час 20-30 лв.. Тоест бизнесът по този метод влага в университетите ", изясни тя.
Въпреки компликациите, частният бранш оказва помощ посредством съоръжение на лаборатории и зали. " Инвестициите в нашия университет са към половин милион лв. годишно. Ние тези пари от министерството не ги виждаме за няколко години в бюджетите си ", добави проф. Темелкова.
Структура на висшето обучение
Към момента в България действат 51 висши образователни заведения, от които 38 са държавни, а 13 – частни. Проф. Темелкова направи исторически паралел с интервала преди 1989 година, когато държавните университети са били с един повече.
" В момента го няма Висшето артилерийско учебно заведение в Шумен ", напомни тя, като добави, че дефицитът на фрагменти е наложил възобновяване на Висшето военновъздушно учебно заведение преди няколко години.
Според нея просветителната система е построена върху няколко широкопрофилни университета и голям брой профилирани висши учебни заведения, които са по-гъвкави и адаптивни към измененията. Като образец за сполучливо развиване тя уточни Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи, което е единственото, нараснало потенциала си поради засилен интерес от кандидат-студенти.
Вероятно ще има ново нарастване на студентските такси, защото това остава единственият приходоизточник за държавните висши учебни заведения. Това предвижда ръководителят на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова, представена от NOVA.
Според нея главната причина за тази отрицателна наклонност е голямата " дупка " в бюджета за висше обучение.
Финансов недостиг и липса на други възможности
" Причината е, че дефицитът, който се отваря в бюджета на висшето обучение, е към 500-600 милиона лв.. Университетите няма по какъв начин да заплатят тази цена, в случай че нямат преходни останки, с изключение на с повдигане на таксите. Това е единственият приходоизточник за държавните висши учебни заведения ", разяснява проф. Темелкова.
Ситуацията слага ректорите в неспособност да покрият разноските си без спомагателна тежест върху студентите и техните фамилии.
Връзката сред обучение и бизнес
Председателят на Съвета на ректорите акцентира, че страната не прави задоволително, с цел да подтиква връзката сред бизнеса и университетите.
" Тя е дебитор на бизнеса и на образованието. Необходим е необятен разговор сред всички заинтригувани страни, тъй като образованието следва да е народен приоритет и визия ", безапелационна е проф. Темелкова.
Тя даде образец с парадоксалното възнаграждение на специалистите от практиката.
" Бизнесът преподава при нас, само че ние му плащаме жълти стотинки за това. Една такава компания заплаща на своите чиновници хиляди левове, а ние плащаме за час 20-30 лв.. Тоест бизнесът по този метод влага в университетите ", изясни тя.
Въпреки компликациите, частният бранш оказва помощ посредством съоръжение на лаборатории и зали. " Инвестициите в нашия университет са към половин милион лв. годишно. Ние тези пари от министерството не ги виждаме за няколко години в бюджетите си ", добави проф. Темелкова.
Структура на висшето обучение
Към момента в България действат 51 висши образователни заведения, от които 38 са държавни, а 13 – частни. Проф. Темелкова направи исторически паралел с интервала преди 1989 година, когато държавните университети са били с един повече.
" В момента го няма Висшето артилерийско учебно заведение в Шумен ", напомни тя, като добави, че дефицитът на фрагменти е наложил възобновяване на Висшето военновъздушно учебно заведение преди няколко години.
Според нея просветителната система е построена върху няколко широкопрофилни университета и голям брой профилирани висши учебни заведения, които са по-гъвкави и адаптивни към измененията. Като образец за сполучливо развиване тя уточни Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи, което е единственото, нараснало потенциала си поради засилен интерес от кандидат-студенти.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ