Болниците са крупен възложител на обществени поръчки, но и нарушител
Държавните и общински лечебни заведения са едни от най-големите възложители на публични поръчки в страната по стойност на подписаните от тях контракти. Всяка година те преразпределят през публични поръчки към снабдители на инсталация, медикаменти, храна и разнообразни услуги запас в размер на стотици милиони левове. По тази причина публичните поръчки на лечебните заведения имат забележителен корупционен капацитет.
Корупционният риск при публичните поръчки на лечебните заведения е концентриран в няколко проблематични практики, които могат да се категоризират в две съществени посоки: заобикаляне на Закон за обществените поръчки и непровеждането на публични поръчки, както и залагането на дискриминационни (нагласени) условия в публичните поръчки в интерес на съответен претендент.
Това са част от изводите от " Обществените поръчки в опазването на здравето в България – метод на приложимост “ на Българския институт за правни начинания (БИПИ).
Проучването обгръща данни, получени по реда на Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ) от разнообразни институции, директно ангажирани с контрола върху обществените запаси в опазването на здравето: Министерството на здравеопазването, Агенция за държавна финансова ревизия (АДФИ) и Изпълнителна организация “Медицински контрол “, както и разбор на практиката на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и статистика на Агенцията за публични поръчки в интервала от октомври 2018 година до юни 2019 година и от октомври 2020 година до юни 2021 година
Болниците – един от най-големите възложители на публични поръчки
По данни на Агенцията по публични поръчки (АОП) към 25 ноември 2021 година 17 държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ попадат в топ 100 на възложителите с най-голяма обща стойност на подписаните контракти . Към същата дата предоставените през годината единствено от тези лечебни заведения поръчки възлизат на обща стойност над 320 млн. лева
Стойността на обособени публични поръчки на попадащи в топ 100 държавни лечебни заведения варира от 56.4 млн. лева ( “Свети Иван Рилски “) до малко под 10 млн. лева (Комплексен онкологичен център Бургас). Високите стойности на предоставените от тези лечебни заведения публични поръчки се обуславят от естеството на работата им. Видно е, че измежду тях доминират такива, които зареждат скъпоструващи лекарствени артикули и медицински произведения . Тези данни разкрива мащабите на управлявания от държавните лечебни заведения финансов запас: снабдяването на болница като “Пирогов “ или ВМА, да вземем за пример, е съизмеримо с публичните поръчки в системата на Министерство на вътрешните работи и градове като Бургас, Плевен, Стара Загора.
Залагането на дискриминационни условия в изискванията на поръчките или неравното отнасяне на участниците са най-честите нарушавания на лечебните заведения. Наблюдават се разнообразни образци за дискриминация, които могат да варират от непосредствено прилагане от възложителя на спецификацията на тъкмо избран кандидат; през залагане на условие за съответни търговски марки артикули и произведения, до фиксиране на съответен брой личен състав или машини, с които изпълнителят следва да разполага. Форми на дискриминация са още: премахване на участник за непълноти в показаната документи, без обаче да се показва какви са непълнотите или неравно отнасяне на участници със сходни предложения.
Не е наложително залагането на тесни условия в процедурата да е корупционна процедура. В избрани случаи е допустимо възложителите да преследват законни цели със залагането на по-специфични условия към дадени произведения, консумативи, инсталация или услуги за набиране на по-качествени артикули и услуги, нужни за обезпечаването на здравната активност на лечебното заведение и с оглед обезпечаване на безвредно и качествено здравно обслужване на пациентите. При всички случаи, обаче, сходни “тесни “ условия в изискванията на поръчките следва да са сигнална лампа и да се реализира следващ надзор по отношение на тяхната целенасоченост.
Проблемни практики
Някои от образците за залагането на дискриминационни условия в поръчките, установени от контролни органи, са:
Специализираната болница за интензивно лекуване на хематологични болести (СБАЛХЗ) употребява техническата спецификация в социална поръчка за доставка на здравна инсталация, която е идентична с техническата спецификация на единственият подал оферта участник “Ай Ви Ди България “ ООД във връзка с всички параметри на апарата. (установено от инспекция на МЗ);
В социална поръчка за доставка на храна за потребностите на СБАЛББ Габрово има условие в техническата спецификация за точната марка на два от питателните артикули (кренвирши “Градус “ и наденица „ Бони “) , както и условие участниците да доставят всички номенклатурни единици от една обособена позиция, с което стеснява кръга на участниците и лимитира конкуренцията. (установено от инспекция на МЗ);
Точна марка, само че на порти ( “Дорма “) е упомената и в социална поръчка на УМБАЛ “Света Анна “-София (установено от АДФИ).
Друга дискриминационна процедура, открита при инспекцията в “Александровска “, е слагането на съответни условия към броя на лицата, с които би трябвало да разполага участникът, тяхната подготвеност, брой на колите, машините и други В някои процедури е уточнен даже и броят на кухненските служащи, броят на водачите и така нататък (установено от инспекция на МЗ)
Пример за дискриминация е и когато двама участници в поръчката заявяват сходни условия, а възложителят ги третира по друг метод и отстранява непозволено единия, какъвто случай е открит в МБАЛ “Д-р Стамен Илиев “ АД, гр. Монтана. (установено от КЗК) – В два случая Комисия за защита на конкуренцията анулира като незаконосъобразни публични поръчки поради неприемливи корекции в цените на офертите на един от претендентите, с което той получава преимущество в хода на процедурата. Първият е във Втора “МБАЛ-София “ ЕАД, където става въпрос за доставка на болнична храна, а вторият в МБАЛ-Асеновград, където поръчката е за медицински консумативи
Пример за редовно заобикаляне на Закон за обществените поръчки е МБАЛ “Д-р Иван Селимински-Сливен “ АД, където при вътрешен одит на Министерство на здравеопазването е открито, че лечебното заведение е възлагало непосредствено контракти за покупка и сервизна поддръжка на инсталация, строително-монтажни работи и други, макар че цената им е надвишавала избраните в закона прагове, над които следва да се проведат публични поръчки.
Изводи и рекомендации
Направеният разбор ясно демонстрира съществуването на проблематични практики при възлагането на публични поръчки от лечебните заведения, които крият корупционен риск и следва да са обект на повишен надзор на страна на проверяващите органи . Въпреки това, честната и транспарантна спортна процедура за публични поръчки остава главният механизъм за постигането на оптимални цени и условия при обезпечаването на нужните артикули и услуги. С оглед на това следва да продължи процесът на електронизация на тръжните процедури и разпростирането на електронните търгове на Министерство на здравеопазването към все по-широк кръг от медикаменти, медицински произведения и други
Събраната по реда на ЗДОИ и посредством спомагателни изследвания информация ясно демонстрира, че част от инспекциите в лечебните заведения се правят проформа и не разпознават нарушавания. В следствие обаче, те биват засичани при промяна в управлението на дадена конструкция, на политическата обстановка или при инспекция на различен надзорен орган. В тази връзка е целесъобразно да се намерения за мултиинституционален метод при инспекциите в лечебните заведения по отношение на провеждането на публичните поръчки. Такъв метод би свел субективния детайл до най-малко и нараснал успеваемостта на инспекциите, които няма да зависят единствено от съответната политическа конюнктура и/или управление. Може да бъде основан справочник за положително държание , съгласуван със спецификите на лечебните заведения като възложители на публични поръчки, който да ги улесни и да им помогне да се придържат към положителни практики, респективно към открити стандарти при правенето на съответната социална поръчка.
Корупционният риск при публичните поръчки на лечебните заведения е концентриран в няколко проблематични практики, които могат да се категоризират в две съществени посоки: заобикаляне на Закон за обществените поръчки и непровеждането на публични поръчки, както и залагането на дискриминационни (нагласени) условия в публичните поръчки в интерес на съответен претендент.
Това са част от изводите от " Обществените поръчки в опазването на здравето в България – метод на приложимост “ на Българския институт за правни начинания (БИПИ).
Проучването обгръща данни, получени по реда на Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ) от разнообразни институции, директно ангажирани с контрола върху обществените запаси в опазването на здравето: Министерството на здравеопазването, Агенция за държавна финансова ревизия (АДФИ) и Изпълнителна организация “Медицински контрол “, както и разбор на практиката на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и статистика на Агенцията за публични поръчки в интервала от октомври 2018 година до юни 2019 година и от октомври 2020 година до юни 2021 година
Болниците – един от най-големите възложители на публични поръчки
По данни на Агенцията по публични поръчки (АОП) към 25 ноември 2021 година 17 държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ попадат в топ 100 на възложителите с най-голяма обща стойност на подписаните контракти . Към същата дата предоставените през годината единствено от тези лечебни заведения поръчки възлизат на обща стойност над 320 млн. лева
Стойността на обособени публични поръчки на попадащи в топ 100 държавни лечебни заведения варира от 56.4 млн. лева ( “Свети Иван Рилски “) до малко под 10 млн. лева (Комплексен онкологичен център Бургас). Високите стойности на предоставените от тези лечебни заведения публични поръчки се обуславят от естеството на работата им. Видно е, че измежду тях доминират такива, които зареждат скъпоструващи лекарствени артикули и медицински произведения . Тези данни разкрива мащабите на управлявания от държавните лечебни заведения финансов запас: снабдяването на болница като “Пирогов “ или ВМА, да вземем за пример, е съизмеримо с публичните поръчки в системата на Министерство на вътрешните работи и градове като Бургас, Плевен, Стара Загора.
Залагането на дискриминационни условия в изискванията на поръчките или неравното отнасяне на участниците са най-честите нарушавания на лечебните заведения. Наблюдават се разнообразни образци за дискриминация, които могат да варират от непосредствено прилагане от възложителя на спецификацията на тъкмо избран кандидат; през залагане на условие за съответни търговски марки артикули и произведения, до фиксиране на съответен брой личен състав или машини, с които изпълнителят следва да разполага. Форми на дискриминация са още: премахване на участник за непълноти в показаната документи, без обаче да се показва какви са непълнотите или неравно отнасяне на участници със сходни предложения.
Не е наложително залагането на тесни условия в процедурата да е корупционна процедура. В избрани случаи е допустимо възложителите да преследват законни цели със залагането на по-специфични условия към дадени произведения, консумативи, инсталация или услуги за набиране на по-качествени артикули и услуги, нужни за обезпечаването на здравната активност на лечебното заведение и с оглед обезпечаване на безвредно и качествено здравно обслужване на пациентите. При всички случаи, обаче, сходни “тесни “ условия в изискванията на поръчките следва да са сигнална лампа и да се реализира следващ надзор по отношение на тяхната целенасоченост.
Проблемни практики
Някои от образците за залагането на дискриминационни условия в поръчките, установени от контролни органи, са:
Специализираната болница за интензивно лекуване на хематологични болести (СБАЛХЗ) употребява техническата спецификация в социална поръчка за доставка на здравна инсталация, която е идентична с техническата спецификация на единственият подал оферта участник “Ай Ви Ди България “ ООД във връзка с всички параметри на апарата. (установено от инспекция на МЗ);
В социална поръчка за доставка на храна за потребностите на СБАЛББ Габрово има условие в техническата спецификация за точната марка на два от питателните артикули (кренвирши “Градус “ и наденица „ Бони “) , както и условие участниците да доставят всички номенклатурни единици от една обособена позиция, с което стеснява кръга на участниците и лимитира конкуренцията. (установено от инспекция на МЗ);
Точна марка, само че на порти ( “Дорма “) е упомената и в социална поръчка на УМБАЛ “Света Анна “-София (установено от АДФИ).
Друга дискриминационна процедура, открита при инспекцията в “Александровска “, е слагането на съответни условия към броя на лицата, с които би трябвало да разполага участникът, тяхната подготвеност, брой на колите, машините и други В някои процедури е уточнен даже и броят на кухненските служащи, броят на водачите и така нататък (установено от инспекция на МЗ)
Пример за дискриминация е и когато двама участници в поръчката заявяват сходни условия, а възложителят ги третира по друг метод и отстранява непозволено единия, какъвто случай е открит в МБАЛ “Д-р Стамен Илиев “ АД, гр. Монтана. (установено от КЗК) – В два случая Комисия за защита на конкуренцията анулира като незаконосъобразни публични поръчки поради неприемливи корекции в цените на офертите на един от претендентите, с което той получава преимущество в хода на процедурата. Първият е във Втора “МБАЛ-София “ ЕАД, където става въпрос за доставка на болнична храна, а вторият в МБАЛ-Асеновград, където поръчката е за медицински консумативи
Пример за редовно заобикаляне на Закон за обществените поръчки е МБАЛ “Д-р Иван Селимински-Сливен “ АД, където при вътрешен одит на Министерство на здравеопазването е открито, че лечебното заведение е възлагало непосредствено контракти за покупка и сервизна поддръжка на инсталация, строително-монтажни работи и други, макар че цената им е надвишавала избраните в закона прагове, над които следва да се проведат публични поръчки.
Изводи и рекомендации
Направеният разбор ясно демонстрира съществуването на проблематични практики при възлагането на публични поръчки от лечебните заведения, които крият корупционен риск и следва да са обект на повишен надзор на страна на проверяващите органи . Въпреки това, честната и транспарантна спортна процедура за публични поръчки остава главният механизъм за постигането на оптимални цени и условия при обезпечаването на нужните артикули и услуги. С оглед на това следва да продължи процесът на електронизация на тръжните процедури и разпростирането на електронните търгове на Министерство на здравеопазването към все по-широк кръг от медикаменти, медицински произведения и други
Събраната по реда на ЗДОИ и посредством спомагателни изследвания информация ясно демонстрира, че част от инспекциите в лечебните заведения се правят проформа и не разпознават нарушавания. В следствие обаче, те биват засичани при промяна в управлението на дадена конструкция, на политическата обстановка или при инспекция на различен надзорен орган. В тази връзка е целесъобразно да се намерения за мултиинституционален метод при инспекциите в лечебните заведения по отношение на провеждането на публичните поръчки. Такъв метод би свел субективния детайл до най-малко и нараснал успеваемостта на инспекциите, които няма да зависят единствено от съответната политическа конюнктура и/или управление. Може да бъде основан справочник за положително държание , съгласуван със спецификите на лечебните заведения като възложители на публични поръчки, който да ги улесни и да им помогне да се придържат към положителни практики, респективно към открити стандарти при правенето на съответната социална поръчка.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ