Държавните финанси завършиха 2021 г. на дефицит от 4 млрд.

Държавните финанси приключиха 2021 година на недостиг от 4 милиарда лева (3% от БВП) по консолидираната фискална рамка. Само през месец декември, по сходство на предишни години, бяха изхарчени над 9 милиарда лева Детайлните данни за заплащанията в СЕБРА демонстрират, че четири са датите през декември с заплащания за към 1 милиарда лева или повече в границите на един ден. Първата е 7 декември, когато се изплащат пенсиите – над 900 млн. лева пенсии, помощи и прехвърляния, изплатени през Национален осигурителен институт. Втората е 17 декември, когато са земеделските заплащания – 750 млн. лева, разплатени от Държавен фонд „ Земеделие “. Третата е 30 декември, когато всички ведомства вършат стремително последни разноски, а Фондът " Сигурност на електроенергийната система “ регистрира преводи и дотации за 370 млн. лева Последната дата е 31 декември, когато се регистрират заплащания за над 1,7 милиарда лева, само че действително това са средства, заделени в набирателни сметки. Това показва в своя разбор „ Декемврийските разходи и задаващият се недостиг през 2022 година “ старши откривателят на Института за пазарна стопанска система (ИПИ) в областта на икономическия цикъл, обществените финанси, икономическата независимост, конкуренцията, климатичните промени и крайната беднотия Петър Ганев. Важно е да обърнем по-сериозно внимание на огромните разноски в последния ден на 2021 година На 31 декември са регистрирани 1) 850 млн. лева „ заплащания “ през Национален осигурителен институт – това са заделените пари за добавката към пенсиите за първите 6 месеца на 2022 г.; и 2) 860 млн. лева през Министерство на енергетиката – това са парите за обезщетения на бизнеса и мрежовите оператори поради високите енергийни цени. И двете интервенции са по-скоро счетоводни – заделят се пари от остатъка през 2021 година, с цел да се финансират разноски при започване на 2022 година Без тези средства дефицитът би бил под 2,5 милиарда лева Всъщност, очевидно задачата на Министерството на финансите е била да се направи касов недостиг от тъкмо 3% през 2021 година и по отношение на това са сложени рамките на добавките за пенсиите и енергийните обезщетения. Предходните години видяхме всевъзможни разновидности за разходване на съществени средства от остатъка в последните дни на годината – било за заплащания за „ Белене “, за програмата за саниране, за автомагистрала „ Хемус “ и даже за основаването на държавния ВиК холдинг. Разликата е, че очевидно от посочените образци до момента постоянно се насочваха средства в края на годината за финансови разноски. Сега, за пръв път, имаме заделяне на средства в края на година, които да финансират настоящи разноски през идната година. Министерството на финансите даже разгласява детайлна разбивка на така наречен набирателни сметки, в които са заделяни средствата през последните четири години. Тази информация беше отстранена единствено ден по-късно, само че ИПИ разполага с нея. На този декор огромният въпрос остава какво ще се случи с бюджета за 2022 година и дали ще имаме възпиране на изключителните или просто новите разноски и надлежно стесняване на недостига. Към момента поръчката на финансовия министър е за бюджетен недостиг в границите на 3% през 2022 година, само че без да броим разноските, които се класифицират като отговор на корона рецесията. В последните влизат разнообразни ограничения, които не наложително са постоянно обвързани с пандемията, само че минават под знаменателя на краткотрайни ограничения – мярката 60/40, добавки за пенсии, по-ниско Данък добавена стойност за някои артикули и услуги и така нататък Ако отчетем и тях, то е доста евентуално финансовото министерство да предложи бюджет с недостиг по консолидираната фискална стратегия в размер на 6-7 милиарда лева. В номинално изражение е предстоящо бюджетните цифри да стават все по-внушителни – комбинацията от висока инфлация и действителен напредък внезапно усилват номиналните величини на стопанската система и бюджета. Подобен недостиг обаче би означавал утежняване на бюджетното салдо и като дял от Брутният вътрешен продукт по отношение на последните две години. Докато цяла Европа направи огромни недостиг в рецесията и в този момент планува консолидация, ние сме пред риска да разтеглим бюджетния недостиг тъкмо в годината на най-силен напредък. Всички прогнози демонстрират, че 2022 година ще е годината с най-голям напредък в средносрочен проект. В тези условия е безсмислено да се мисли за обезщетения на бизнеса – тук не броим ограниченията свързани с цената на енергийните запаси, които да поддържат заетостта, ликвидността и така нататък Вече сме в изискванията на напредък и страната би трябвало да се отдръпна от всекидневното съществуване на бизнеса и да се върне към по-обичайните обществени действия.