Държавата вече се разпада и всичко е възможно
Държавната власт, несъмнено, се разпада пред очите ни. На плажа " Корал " нощно време полицията тараши палатки – както правеше националната милиция в средата на 80-те години, когато се разпадаше социализмът. По плажа на " Каваците " дефилират въоръжени мутри, събиращи рекет – както правеха в средата на 90-те години, когато страната беше се снишила и предала цялата власт на гангстерите. На от ден на ден места в страната нискочели австралопитеци бият естествени хора пред потресените погледи на туристите.
Държавата се разпада, тъй като е завладяна от тайфа шмекери, групирани към ГЕРБ. Примката е стегната и нищо, което страната прави, не е в полза на жителите. Шайката е уверена, че дефинитивно е плячкосала властта и разполага с нея в собствен интерес. Както беше обяснил Емо Ротманса още при първото ръководство на Борисов:
" Властта е наша... вършим, каквото си желаеме... "
Всяко едно деяние, създавано от сегашната власт, има за цел да обслужи нечий частен интерес. Не – общото богатство, а: нечие партикуларно богатство. За да се случва това безпроблемно, обаче, е належащо от главите на хората да бъде избита мисълта, че са жители – че управляват властта.
Именно желанието да бъдат отстранени жителите, т.е.
хората да бъдат преформатирани в подвластни крепостни селяни
изяснява инак изненадващо мракобесническите законопроекти, с които в последно време ГЕРБ наводнява Народното събрание.
Те могат да бъдат групирани в три съществени групи:
1. Законопроекти, чиято цел е да сложи жителите в ситуацията на онази непрекъсната вина пред " органите ", която беше присъща за комунистическите режими. Премахването на табелите " камера " по пътищата, както и правото на КАТ да тараши пасажери в спряна от някой полицай кола – тези ограничения имат тъкмо тази цел. Да си непрекъснато виновен и затова да не ти хрумва да се опънеш на властта.
2. Втората група законопроекти има за цел да препъне тези (все по-малобройни, допуска се) жители, които ще желаят да се обтегнат на властта посредством съда. Такава е задачата на фрапантното – десетки пъти – повдигане на правосъдните такси в случаите, в които жители или групи жители тръгнат да стопират административен произвол по правосъден ред. Целта тук е жителите да бъдат лишени от достъп до съда.
3. Третата група ограничения е чисто политическа. В България има единствено една общественост от жители, които не одобряват пропагандата на шайката " Бойко Борисов е антикомунист и по тази причина го подкрепяйте, с цел да не дойдат комунистите " – това е общността на Зелените. Тъй като единствено тя не приема смайващо нелепата теза " Бойко-антикомунист ", единствено тя провежда митинги против неговото ръководство към този момент седем-осем години. Останалите групи жители не стачкуват, " с цел да не дойдат комунистите ".
Та и против общността на Зелените има закон – оспорването на Оценка на въздействието върху околната среда (оценката за влияние върху околната среда) може да бъде единствено на една правосъдна инстанция. Ще рече: единствено в съда, непосредствен до съответния лъжец, решил да прави пари от рушенето на естествената среда. До съд, който не е под въздействието на измамника, достъпът е отсечен.
4.Четвъртата група законови ограничения, импортирани от ГЕРБ, има за цел да сплаши самия съд.
Да си представим, че макар гореописаните спънки някакъв жител въпреки всичко се е добрал до съда. Ами в този момент? Ако съдът отсъди срещу някой другар на ГЕРБ?
Сплашването на съдиите – това е смисълът на путинския вид възбрана за " финансиране от чужбина " за специализации, пътувания, конференции и планове на съдии. Посланието към съдиите е ясно: през днешния ден ще ви спрем кранчето (друг в въпросът какъв брой тъкмо първичен австралопитек би трябвало да бъдеш, с цел да си уверен, че точно " външното финансиране " изяснява отхвърли на някои съдии да обслужват измамниците и че като го спреш, съдиите ще клекнат) – на следващия ден ще ви спрем други неща. Правим, каквото си желаеме...
В удара против съдиите има и друго обръщение, което е към всички останали. И то е: през днешния ден ни хрумва да спрем външното финансиране на съдиите; на следващия ден ще ни хрумне да спрем плановото финансиране на медиите, университетите, гражданските организации. Вдругиден ще ни хрумне да стартираме да закриваме медии, университети и цивилен организации, както прави сътрудника Орбан в Унгария. Налягайте си впрочем парцалите занапред...
Но страна, учредена само върху разграбване, не е допустимо да съществува
Затова нашата очевидно се разпада. Особено това стартира да проличава в последните седмици, в които отвред дохвърчат вести за отвод на полицията и прокуратурата да подхваща каквито и да е дейности против насилници и измамници. Как да подхваща, като не се знае, кой принудител чие протеже ще се окаже?
Затова типичният артикул на сегашната власт - ямболският Динко, е на независимост, въпреки прясно признал си, че е набил и приятелката си и собствен служащ. Признал – но е на открито, тъй като делото се води против незнаен причинител (когото, несъмнено, в никакъв случай няма да намерят)...
Властта през днешния ден, както мутрите преди 20 години, се пробва да изяде всичко. Затова по никакъв начин не е чудно, че и подкупите включват ония четири тона суджук, с които в последните дни се забавлява френската преса.
Още от социализма фантазията на междинния български австралопитек се свежда до непрекъснато усвояване на големи количества суджук (е, и луканка) - това е изследвано, не си го изобретявам аз.
Днес междинният български австралопитек е на власт
Как да не хукне към най-близката камара суджук?
След подчинението на всички парламентарни партии на " антикомуниста Борисов " остават единствено две спънки пред безпроблемното изяждане на всичко от властта - жителите и правораздаването. Затова законодателните удари на ГЕРБ са ориентирани против тях. Защото, мислят си ръководещите ни, в случай че няма жители и правораздаване – тогава в действителност всичко ще може да бъде изядено.
Трескавостта на гербаджийското законотворчество обаче също желае пояснение. Защото очевидно не иде тирада за от дълго време и методично планувано мероприятие. Тази нервност може да има най-малко две явни аргументи:
1. Властта готви някакво голямо, директно идно изяждане. И би трябвало да си обезпечи тила, преди да отвори паст.
2. Властта мъсти след претърпян огромен боязън. Да си напомним. В края на 2015 година пред Съдебната палата се подредиха, излезли на безмълвен митинг, висши съдии, облечени в тогите си. В същото време пред тях течеше митинг на жители.
Това обществено съюзяване сред съдии и жители в никакъв случай не се беше случвало; и в този смисъл стана политически факт, отекващ дълбоко и надалеко из цялата система на политиката. За всяка плячкосваща власт по-голям призрачен сън няма и не може да има – против нея да застанат един до друг жители и съдии.
Преживяла този екзистенциален смут, властта се опита да обезсили Лозан Панов, който нарочи за основен провинен, с методите на мафията: анонимни книги и плакати; мутри, застанали пред Съдебната палата с маски на лицата и кървави скотски глави в ръцете; отвинтване на болтове на автомобила му. След като това не съумя, властта през днешния ден нанася законодателен удар, който има за цел да в профил основната систематична заплаха - съюзяването на съдиите с жителите. А и да си отмъсти за страха и за неспособността да сплаши Панов.
Какво следва ли, т.е. с изключение на установяването на произвола като обикновен метод на живот за властта ( " Правим, каквото си желаеме " )? Поне две неща наподобяват повече от вероятни:
1. Кошмарен неуспех на председателството на България на Европейски Съюз, затъващо в истеричната конкуренция кой какъв брой да открадне от обвързваните с него поправки и градежи.
2. Загуба на надзор върху шайката от страна на Борисов. Вече е напълно близо моментът, в който той няма да може да лимитира устрема на своите " фрагменти " да изядат всичко. Все отново той им постанова някакви ограничавания, които обаче те към този момент намират за възмутителни и са все по-готови да отхвърлят като интервенция във вътрешните си каузи.
Всеки път когато ГЕРБ стигне до преддверието на момента, в който да си каже: " Е, към този момент взехме цялата власт и нямаме никакви съперници " – се оказва, че властта стартира да се разпада дружно с страната. Това стана ясно в четвъртата година на кабинета " Борисов 1 ", който малко по-късно падна. Същото състояние бе реализирано на втората година на " Бойко 2 ", който също падна малко по-късно. При " Бойко 3 " това състояние е реализирано единствено за има-няма 100 дни.
Сега остава да забележим дали ще има българско председателство на Европейски Съюз без държавно управление, само че в наличието на Путин на родна територия. Защо не? Държавата към този момент се разпада и всичко е допустимо.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Третият кабинет "Борисов " (93)
Държавата се разпада, тъй като е завладяна от тайфа шмекери, групирани към ГЕРБ. Примката е стегната и нищо, което страната прави, не е в полза на жителите. Шайката е уверена, че дефинитивно е плячкосала властта и разполага с нея в собствен интерес. Както беше обяснил Емо Ротманса още при първото ръководство на Борисов:
" Властта е наша... вършим, каквото си желаеме... "
Всяко едно деяние, създавано от сегашната власт, има за цел да обслужи нечий частен интерес. Не – общото богатство, а: нечие партикуларно богатство. За да се случва това безпроблемно, обаче, е належащо от главите на хората да бъде избита мисълта, че са жители – че управляват властта.
Именно желанието да бъдат отстранени жителите, т.е.
хората да бъдат преформатирани в подвластни крепостни селяни
изяснява инак изненадващо мракобесническите законопроекти, с които в последно време ГЕРБ наводнява Народното събрание.
Те могат да бъдат групирани в три съществени групи:
1. Законопроекти, чиято цел е да сложи жителите в ситуацията на онази непрекъсната вина пред " органите ", която беше присъща за комунистическите режими. Премахването на табелите " камера " по пътищата, както и правото на КАТ да тараши пасажери в спряна от някой полицай кола – тези ограничения имат тъкмо тази цел. Да си непрекъснато виновен и затова да не ти хрумва да се опънеш на властта.
2. Втората група законопроекти има за цел да препъне тези (все по-малобройни, допуска се) жители, които ще желаят да се обтегнат на властта посредством съда. Такава е задачата на фрапантното – десетки пъти – повдигане на правосъдните такси в случаите, в които жители или групи жители тръгнат да стопират административен произвол по правосъден ред. Целта тук е жителите да бъдат лишени от достъп до съда.
3. Третата група ограничения е чисто политическа. В България има единствено една общественост от жители, които не одобряват пропагандата на шайката " Бойко Борисов е антикомунист и по тази причина го подкрепяйте, с цел да не дойдат комунистите " – това е общността на Зелените. Тъй като единствено тя не приема смайващо нелепата теза " Бойко-антикомунист ", единствено тя провежда митинги против неговото ръководство към този момент седем-осем години. Останалите групи жители не стачкуват, " с цел да не дойдат комунистите ".
Та и против общността на Зелените има закон – оспорването на Оценка на въздействието върху околната среда (оценката за влияние върху околната среда) може да бъде единствено на една правосъдна инстанция. Ще рече: единствено в съда, непосредствен до съответния лъжец, решил да прави пари от рушенето на естествената среда. До съд, който не е под въздействието на измамника, достъпът е отсечен.
4.Четвъртата група законови ограничения, импортирани от ГЕРБ, има за цел да сплаши самия съд.
Да си представим, че макар гореописаните спънки някакъв жител въпреки всичко се е добрал до съда. Ами в този момент? Ако съдът отсъди срещу някой другар на ГЕРБ?
Сплашването на съдиите – това е смисълът на путинския вид възбрана за " финансиране от чужбина " за специализации, пътувания, конференции и планове на съдии. Посланието към съдиите е ясно: през днешния ден ще ви спрем кранчето (друг в въпросът какъв брой тъкмо първичен австралопитек би трябвало да бъдеш, с цел да си уверен, че точно " външното финансиране " изяснява отхвърли на някои съдии да обслужват измамниците и че като го спреш, съдиите ще клекнат) – на следващия ден ще ви спрем други неща. Правим, каквото си желаеме...
В удара против съдиите има и друго обръщение, което е към всички останали. И то е: през днешния ден ни хрумва да спрем външното финансиране на съдиите; на следващия ден ще ни хрумне да спрем плановото финансиране на медиите, университетите, гражданските организации. Вдругиден ще ни хрумне да стартираме да закриваме медии, университети и цивилен организации, както прави сътрудника Орбан в Унгария. Налягайте си впрочем парцалите занапред...
Но страна, учредена само върху разграбване, не е допустимо да съществува
Затова нашата очевидно се разпада. Особено това стартира да проличава в последните седмици, в които отвред дохвърчат вести за отвод на полицията и прокуратурата да подхваща каквито и да е дейности против насилници и измамници. Как да подхваща, като не се знае, кой принудител чие протеже ще се окаже?
Затова типичният артикул на сегашната власт - ямболският Динко, е на независимост, въпреки прясно признал си, че е набил и приятелката си и собствен служащ. Признал – но е на открито, тъй като делото се води против незнаен причинител (когото, несъмнено, в никакъв случай няма да намерят)...
Властта през днешния ден, както мутрите преди 20 години, се пробва да изяде всичко. Затова по никакъв начин не е чудно, че и подкупите включват ония четири тона суджук, с които в последните дни се забавлява френската преса.
Още от социализма фантазията на междинния български австралопитек се свежда до непрекъснато усвояване на големи количества суджук (е, и луканка) - това е изследвано, не си го изобретявам аз.
Днес междинният български австралопитек е на власт
Как да не хукне към най-близката камара суджук?
След подчинението на всички парламентарни партии на " антикомуниста Борисов " остават единствено две спънки пред безпроблемното изяждане на всичко от властта - жителите и правораздаването. Затова законодателните удари на ГЕРБ са ориентирани против тях. Защото, мислят си ръководещите ни, в случай че няма жители и правораздаване – тогава в действителност всичко ще може да бъде изядено.
Трескавостта на гербаджийското законотворчество обаче също желае пояснение. Защото очевидно не иде тирада за от дълго време и методично планувано мероприятие. Тази нервност може да има най-малко две явни аргументи:
1. Властта готви някакво голямо, директно идно изяждане. И би трябвало да си обезпечи тила, преди да отвори паст.
2. Властта мъсти след претърпян огромен боязън. Да си напомним. В края на 2015 година пред Съдебната палата се подредиха, излезли на безмълвен митинг, висши съдии, облечени в тогите си. В същото време пред тях течеше митинг на жители.
Това обществено съюзяване сред съдии и жители в никакъв случай не се беше случвало; и в този смисъл стана политически факт, отекващ дълбоко и надалеко из цялата система на политиката. За всяка плячкосваща власт по-голям призрачен сън няма и не може да има – против нея да застанат един до друг жители и съдии.
Преживяла този екзистенциален смут, властта се опита да обезсили Лозан Панов, който нарочи за основен провинен, с методите на мафията: анонимни книги и плакати; мутри, застанали пред Съдебната палата с маски на лицата и кървави скотски глави в ръцете; отвинтване на болтове на автомобила му. След като това не съумя, властта през днешния ден нанася законодателен удар, който има за цел да в профил основната систематична заплаха - съюзяването на съдиите с жителите. А и да си отмъсти за страха и за неспособността да сплаши Панов.
Какво следва ли, т.е. с изключение на установяването на произвола като обикновен метод на живот за властта ( " Правим, каквото си желаеме " )? Поне две неща наподобяват повече от вероятни:
1. Кошмарен неуспех на председателството на България на Европейски Съюз, затъващо в истеричната конкуренция кой какъв брой да открадне от обвързваните с него поправки и градежи.
2. Загуба на надзор върху шайката от страна на Борисов. Вече е напълно близо моментът, в който той няма да може да лимитира устрема на своите " фрагменти " да изядат всичко. Все отново той им постанова някакви ограничавания, които обаче те към този момент намират за възмутителни и са все по-готови да отхвърлят като интервенция във вътрешните си каузи.
Всеки път когато ГЕРБ стигне до преддверието на момента, в който да си каже: " Е, към този момент взехме цялата власт и нямаме никакви съперници " – се оказва, че властта стартира да се разпада дружно с страната. Това стана ясно в четвъртата година на кабинета " Борисов 1 ", който малко по-късно падна. Същото състояние бе реализирано на втората година на " Бойко 2 ", който също падна малко по-късно. При " Бойко 3 " това състояние е реализирано единствено за има-няма 100 дни.
Сега остава да забележим дали ще има българско председателство на Европейски Съюз без държавно управление, само че в наличието на Путин на родна територия. Защо не? Държавата към този момент се разпада и всичко е допустимо.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Третият кабинет "Борисов " (93)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ