Профилирани или професионални?
Държавната политика е да лимитира триумфа на част от профилираните гимназии, с цел да насърчи развиването на професионалните. Ако се вгледаме по-внимателно в процеса на построяването на тази политика, ще би трябвало да се запитаме и кой в действителност ръководи страната. Бургас, Русе, Враца – градовете, в които се надига неодобрение против подготвяните план-приеми след седми клас, занапред ще се усилват. Решенията за броя паралелки, които 
ще получи всяко учебно заведение, се приготвят от районните ръководства по образованието. Въпреки че процедурата се прави на локално равнище, наклонността да се закриват паралелки в профилирани (математически, езикови) гимназии се обрисува на всички места, където се готвят обилни промени. Проблемът е, че измежду тези учебни заведения нормално са и най-успешните, с най-високи резултати на матурите, в които отиват учениците, искащи по-късно да продължат образованието си в университет.
Сега държавната политика е да лимитира триумфа на тези учебни заведения, с цел да насърчи развиването на професионалните гимназии. Ако се вгледаме по-внимателно в процеса на построяването на тази политика, ще би трябвало да се запитаме и кой в действителност ръководи страната.
Демографска рецесия и още нещо
„ Взимат се от двете учебни заведения, които имат най-голям триумф и рейтинг към други учебни заведения, където образованието е на доста по-ниско равнище и знаете базата в какво положение е ”, разяснява родител, който стачкува против закриването на паралелки в профилираните гимназии във Враца. Официалният претекст е спадащият брой възпитаници, само че таман тези гимназии запълват най-успешно паралелките си. От районния инспекторат по образованието допълват, че “решението е основано и на поръчките на бизнеса за фрагменти ”.
Не доста по-различно е ситуацията в Русе, където със закриване са застрашени три паралелки в профилирани гимназии. По думите на шефа на локалния инспекторат това “се постанова, тъй като децата понижават и бизнесът е обезверен от неналичието на работна ръка с професионална подготовка ”. В писмо, публикувано от шефовете на професионалните гимназии в Русе също се подчертава върху извършените “редица срещи с представители на локалния бизнес ”, който регистрира “спешна нужда от работна ръка в другите браншове ” и упорства за “приоритетна роля на професионалното обучение в града ни. ”
Бизнесът и във Враца твърди, че е изправен пред незабавна нужда, като “алармира, че в случай че в напълно къс порядък учебните заведения не стартират да “произвеждат ” нужните им фрагменти, а не просто някакви възпитаници завършващи приблизително обучение, компаниите една по една ще банкрутират ”. Тук е заложено едно напълно друго схващане за страната от това, което работодателските организации обичайно пазят – към този момент не би трябвало да понижава “административната тежест ”, а да се намесва с административни ограничения, с цел да обезпечи на бизнеса подготвени фрагменти и да го защищава от банкрути.
В Кюстендил “работодателските организации излязоха за първи път с обща позиция и съответни оферти за план-приема след 7 клас ”, оповестява Дарик, като предложенията им още веднъж не са изненадващи – закриване по една паралелка във всяка от профилираните гимназии в града.
Водеща роля на бизнеса
Единодушието на работодателските организации и просветителните ръководства в цялата страна не е съвпадане. Образователният министър Красимир Вълчев изясни тази политика в края на януари:
“Приемът на възпитаници в професионалните учебни заведения ще бъде увеличаван през годините. Това е наша политика от началото на мандата – да подтикваме образованието там – както посредством финансовия инструмент, по този начин и с минимално административно увеличение на приема в професионалните паралелки. Защо? Бизнесът все по-често и по-остро ни припомня за нуждата от това. А и към този момент има приключили професионално обучение, които получават по-високи заплати от висшистите в някои браншове. ”
Министърът пропуща да изясни за какво родителите и учениците биха предпочели елитна профилирана гимназия плюс още няколко години в университет, в случай че заплатите на приключилите в професионална гимназия са толкоз високи. Освен това той избира да приказва за административно увеличение на приема в едни, до момента в който в действителност става дума за намаляването му в други гимназии, които в общия случай са по-търсени, поради по-високите резултати. Министърът обаче е прав, че “бизнесът все по-често и по-остро ни припомня ” да подтикваме техникумите. Всъщност, тази година Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) за пръв път включи в целите си “акцент върху професионалното обучение ”.
При представянето на тези цели, Васил Велев изясни, че “определянето на план-приема в професионалните гимназии ” е основно, тъй като бизнесът е “потребител на фрагменти ” от тези гимназии. За негово благополучие, страната е отсреща: „ По този въпрос имаме добър разговор с министъра на образованието и науката. Получаваме схващане по отношение на желанието ни бизнесът да има водеща роля при определянето на план-приема “. Получили зелена светлина от МОН, работодателските организации приканват локалните си структури да се свържат “възможно най-скоро с шефовете на професионални гимназии във Вашия район и дружно до 10 януари да дадете съответни оферти за брой възпитаници по специалности, които да бъдат включени в новия държавен план-прием. ”
Обратно в учебно заведение
Всичко това би могло да има някакъв смисъл, в случай че допуснем, че в действителност се прави, с цел да се отговори на настояванията на един “динамичен пазар на труда, какъвто чакаме идващите десетилетия ”, по думите на Красимир Вълчев. Логиката на това изявление допуска, че би трябвало да дадем на бизнеса да се разпорежда с просветителната система като “потребител на фрагменти ”, тъй че тя да обезпечава служащи с точните квалификации. За задачата се разпореждат огромни очаквания на така наречен дуално обучение, при което границата сред образованието и работното място се отстранява, а на работодателите се икономисва потребността от досадното в допълнение образование на наетите служащи. Визията на МОН за връзката на образованието и бизнеса е като за такава сред “производител ” и “потребител ” на фрагменти.
Проблемът, че потребителят не е напълно сигурен какво желае. Бизнесът трансформира упованията си за нужните даже за най-близкото бъдеще кадри на процедура всяка година. Твърденията, че няма задоволително квалифицирани фрагменти също не са основани на солидни емпирични данни. Знаем, че някои браншове изпитват дефицит, само че не и точната причина. Например, постоянно чуваме, че няма задоволително фрагменти по курортите, само че не и на какво се дължи това – на неналичието на задоволително паралелки в гимназиите по туризъм или на това, че в бранш „ Хотелиерство и ресторантьорство “ са най-ниските заплати в страната?
Изчисленията, въз основата на които работодателските организации, вземат решение, че страната би трябвало да ограничи приема в профилираните гимназии и да усили този в професионалните, са още по-странни. Те взимат заетите с подготовка в даден бранш и ги разделят на 32 – междинният брой години, в които е деен един служащ – след което съпоставят полученото число с настоящия банкет в професионалните гимназии. Това не е пресмятане, отговарящо на „ динамичния пазар на труда “ от бъдещето, а несръчна проекция на сегашното.
Тази методология почива на допускането, че единствено професионалните гимназии са източник на квалифицирани фрагменти и че след 3 десетилетия ще имаме потребност от същия брой фрагменти във всеки от секторите. Например, работодателите откриват, че в строителството има 83 хиляди заети с подготовка и заключават, че в професионалните гимназии би трябвало да се образоват по 2600 строители, с цел да се поддържа броят им, само че сега се одобряват двойно по-малко. На базата на тази странна логичност от АОБР заключават, че „ от направения относителен разбор по професионални посоки и стопански действия, ясно се обрисува несъответствието сред търсене и предложение на квалифицирана работна мощ “. Естествено, в случай че бяха създали същата сметка през 2007 година, те щяха да открият още по-голям дефицит на строители, до момента в който през 2009 година при експлоадирането на рецесията щяха да записват остатък. Още десетина години обратно и щяха да „ изчислят “ рисков отлив на фрагменти от минното дело или тютюнопроизводството.
А може би е време представителите на работодателските организации в действителност да влязат в учебните заведения, само че не с цел да дефинират приема, а с цел да добият някои пропуснати квалификации. Но не под формата на дуално образование на една или друга машина или технология, която скоро ще бъде сменена с нова, а под формата на общообразователно образование по логичност, статистика и история.
Инфо: www.baricada.org
