Държавната машина уплаши всички ни. А този страх ни изяжда

" Държавната машина уплаши всички ни. А този боязън ни изяжда от вътрешната страна ", споделя една майка от Москва, чийто наследник преди дни е избягал в Казахстан. " Не виждам бъдеще за Русия. Мразя страната, която завладя родината ми. "

Руски студенти във военни униформи

Можете ли да ни разкажете къде е синът ви сега? Какво знаете за него?

Ирина Иванова: В момента синът ми се намира в Казахстан.

Кога избяга? След като му беше пратена призовката ли?

Ирина Иванова:  Не, ние чакахме, че ще се случи. Но той щеше да е измежду първите мобилизирани - на към 30 години е, служил е, т.е. дава отговор на всички условия. Първоначално беше оповестено, че студентите няма да бъдат мобилизирани, а синът ми учеше в университет. Но по-късно в университета. Ние взехме решението, може да се каже, за една нощ. Синът ми взе билетите и отиде в един град на границата с Казахстан - знаехме, че там може да се премине безопасно и законно. Една моя другарка живее в този град и тя го посрещна, придружи го и го изчака, до момента в който премине всички контролни пунктове и се качи в колата, която към този момент го чакаше от другата страна. Той отпътува на четвъртия ден след оповестяването на мобилизацията. Пристигна на границата рано сутринта и тогава там още е нямало доста хора. Разказа ми обаче, че откакто минал граничния пункт и стъпил в Казахстан . 
Редакцията предлага
В момента стотици хиляди руснаци бягат към прилежащи страни. Защо смятате, че мобилизацията беше потрес за тях, до момента в който преди този момент седем месеца са живеели по този начин, сякаш в Украйна е нямало война?

Ирина Иванова:  Не е правилно, че са живеели сякаш е нямало война. Всички живееха със съзнанието, че в Украйна се води война. Но всеки просто продължаваше живота си. Хората, които започнаха войната в Украйна, умишлено са избрали този път. Сега управляващите вземат решение вместо останалите хора, които не са съгласни. И.

Много хора в чужбина считат, че руснаците не би трябвало да бягат от казуса, а да се борят с него и сами да се оправят със протичащото се в страната им.

Ирина Иванова:  Сега всички споделят: " Това е вашият президент, излезте и го свалете ". Как можем да го създадем? След това всеобщо бягство в страната на процедура не е останало мъжко, мощно и мислещо население - то бяга от проблемите, от тази експанзия, с цел да не си изцапа ръцете с кръв. Жените са останали. Жени като мен. И какво можем да създадем? Ако ни се наложи, евентуално ще успеем - всички знаем какво е женско въстание. Знаем какво е протест за самун - историята предлага доста образци. Но по какъв начин да постъпим в тази съответна обстановка? Нямам отговор на този въпрос.

Всички мъже, които бягат от мобилизацията, са нечии съпрузи и синове. Но огромни женски митинги против мобилизацията се организират единствено в Дагестан и Якутия. Защо майките и съпругите не стачкуват в останалите райони, в огромните градове, в Москва?

Ирина Иванова:  Винаги съм ходила на всички митинги, само че съм внимавала да не се сблъскам с служителите на реда, тъй като имам и две малолетни деца. Стотици хиляди, милиони са като мен - в случай че по някаква причина нас ни няма, животът на нашите фамилии, на децата ни ще се срине.

В дребните републики - да вземем за пример в Дагестан и Якутия - поддръжката в фамилиите и клановете е доста мощно изразена. Там всеки има някого зад тила си. И има кой да се грижи за децата, в случай че се случи нещо с майката. Но за нас, московчани, няма кой да стои зад нас. Не можем да осигурим сигурност за децата си. Ние не желаеме да живеем в изискванията, в които сме принудени да живеем, само че не можем да създадем нищо, с цел да ги променим. И това е най-голямата ни покруса и злощастие.

Как реагират на мобилизацията вашите познати?

Ирина Иванова:  Всички ние сме безусловно ужасени. Ние осъждаме тази война, ние сме срещу нея. Когато на 28 февруари видях руините на къщата на мой другар в Харков - не мога да опиша какво беше възприятието да видя този смут и този призрачен сън и да осъзная, че моята страна е направила това... Мразя страната, която завладя родината ми. Повтарям тази фраза евентуално от 20 години. А в този момент желаят да принудят и сина ми да участва в това. Просто нямам думи. 

От друга страна, знам, че в районите, в бедните градове, в селата, където информацията доближава в най-изкривен тип и единствено посредством държавните телевизионни и радио канали, има напълно разнообразни отзиви. А това е голяма територия. И те са подготвени да поддържат всичко това. Така че в реалност ние се усещаме като малцинство, тъй като нямаме отбрана и поддръжка.

Имате ли връзка с други майки на избягали от мобилизацията момчета?

Ирина Иванова:  Имам. Казвам ви тъкмо нещата, които приказваме с тях между тях. Ако можехме да легнем на релсите и да ги спрем, евентуално щяхме. Вероятно би било потребно да се сътвори някакъв обединен фронт на съветските майки. Но през последните 10 години, в случай че не и повече, разбрахме, че това е безсмислено в нашата страна. Последните митинги, на които излязоха голям брой хора - стотици хиляди, в случай че не и милиони - бяха евентуално през декември 2011 след изборите. Тогава държавната машина уплаши всички. Става дума не толкоз за страх за личния ни живот, а за живота и съществуването на нашите фамилии и деца. Затова избрахме пътя на тихата и безмълвна съпротива.

Как виждате бъдещето си и това на страната?

Ирина Иванова:  Отговорът за злощастие е явен - не виждам никакво бъдеще. Нямаме водач, който да следваме. Всички те бяха отстранени и никой различен даже не се пробва да заеме мястото им.

Аз също не съм подготвена да бъда подобен водач. Макар да съм изтощена да се опасявам. Този боязън ни изгаря от вътрешната страна, изяжда ни. Това ми пречи да почитам себе си като персона. И в това време не мога да го направя. Ако бях сама, евентуално щях да мога да се оправя с всичко. Но щом стартира да мисля за сигурността на децата си, съзнавам, че би трябвало да работя само в техен интерес, за тяхната сигурност. И се опасявам.

***
Името на дамата е променено по нейно предпочитание заради съображения за сигурност
***

Разгледайте и тази фотогалерия от нашия уебсайт: