ДС е взела крути мерки да не допусне антикомунисти и изненади на срещата с френския президент Митеран
Държавна сигурност е взела крути превантивни ограничения преди визитата на френския президент Франсоа Митеран през януари 1989 година, с цел да не допусне изненади и изявени антикомунисти от Независимото сдружение за отбрана правата на индивида, учредено и ръководено от политическия пандизчия Илия Минев.
Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който разгласява.
Той съставлява секретна информация до генералния секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия и ръководител на Държавния съвет Тодор Живков по отношение на: Някои организационни ограничения по отношение на идното публично посещаване на френския президент Франсоа Митеран.
Документът е от 5 януари 1989 година и е изведен за автограф от тогавашния министър на вътрешните работи Георги Танев.
Посещението на Митеран в Народна република България е на 18 и 19 януари 1989 година и е осъществено след визити на френския държавен глава в Москва и Прага.
В секретната информация е очебийно, че главният миг, който може да сътвори усложнения е вероятно искане от френския президент за среща с представители на българското общество, които режимът третира в документа като „ лица от средите на нелоялно настроени наши жители “.
Посочени са възможни две цивилен организации, които биха проблематични за тоталитарния комунистически режим – Клуба за поддръжка на гласността и преустрояване и Независимото сдружение за отбрана правата на индивида.
Набелязана е тактичност при интерес на Митеран към Клуба да се съобщи, че подобен фактически съществува, само че защото не е регистриран по съответната процедура той е противозаконен.
Набелязани са задания на следените от режима медии да вземат изявленията с представители на Клуба, в които да приказват за гласността и преустройството, само че в действителност тези изявленията да имат профилактична цел.
Предвидено е, в случай че от френска страна се показа лист на лица, с които френският президент желае да се срещне, „ да се даде единодушие “, като единственото изискване от страна на комунистическа София е тези лица да са в столицата.
Набелязани са и други профилактични мероприятия, измежду които диалози с вероятно поканените интелектуалци с „ виновни приятели от партийния и държавния уред предвид на оказване на позитивно въздействие “.
Не е пропуснат и въпросът за възможна среща с български жители, жертви на „ възродителния развой “, вследствие на който по това време комунистическия режим е в тотална интернационална изолираност.
Предвидено е „ да се обърне особено внимание за реализирането на срещи с наши жители от средите на възстановилите българските си имена “.
Митеран се среща на 20 януари 1989 година с група от 12 дисиденти и интелектуалци, множеството от които са някогашни или сегашни членове на Българска комунистическа партия, само че измежду тях няма нито един от правозащитното сдружение на Илия Минев, който по това време е стеснен и изолиран от режима в гр. Септември, Пазарджишко.
Документът е включен с документалния алманах „ Държавна сигурност против гражданските организации 1988-1990 ”, издание на Комисията по досиетата, 2013 година
Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който разгласява.
Той съставлява секретна информация до генералния секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия и ръководител на Държавния съвет Тодор Живков по отношение на: Някои организационни ограничения по отношение на идното публично посещаване на френския президент Франсоа Митеран.
Документът е от 5 януари 1989 година и е изведен за автограф от тогавашния министър на вътрешните работи Георги Танев.
Посещението на Митеран в Народна република България е на 18 и 19 януари 1989 година и е осъществено след визити на френския държавен глава в Москва и Прага.
В секретната информация е очебийно, че главният миг, който може да сътвори усложнения е вероятно искане от френския президент за среща с представители на българското общество, които режимът третира в документа като „ лица от средите на нелоялно настроени наши жители “.
Посочени са възможни две цивилен организации, които биха проблематични за тоталитарния комунистически режим – Клуба за поддръжка на гласността и преустрояване и Независимото сдружение за отбрана правата на индивида.
Набелязана е тактичност при интерес на Митеран към Клуба да се съобщи, че подобен фактически съществува, само че защото не е регистриран по съответната процедура той е противозаконен.
Набелязани са задания на следените от режима медии да вземат изявленията с представители на Клуба, в които да приказват за гласността и преустройството, само че в действителност тези изявленията да имат профилактична цел.
Предвидено е, в случай че от френска страна се показа лист на лица, с които френският президент желае да се срещне, „ да се даде единодушие “, като единственото изискване от страна на комунистическа София е тези лица да са в столицата.
Набелязани са и други профилактични мероприятия, измежду които диалози с вероятно поканените интелектуалци с „ виновни приятели от партийния и държавния уред предвид на оказване на позитивно въздействие “.
Не е пропуснат и въпросът за възможна среща с български жители, жертви на „ възродителния развой “, вследствие на който по това време комунистическия режим е в тотална интернационална изолираност.
Предвидено е „ да се обърне особено внимание за реализирането на срещи с наши жители от средите на възстановилите българските си имена “.
Митеран се среща на 20 януари 1989 година с група от 12 дисиденти и интелектуалци, множеството от които са някогашни или сегашни членове на Българска комунистическа партия, само че измежду тях няма нито един от правозащитното сдружение на Илия Минев, който по това време е стеснен и изолиран от режима в гр. Септември, Пазарджишко.
Документът е включен с документалния алманах „ Държавна сигурност против гражданските организации 1988-1990 ”, издание на Комисията по досиетата, 2013 година
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ