Държавна сигурност е планирала да опожари Вселенската патриаршия в Истанбул.

Държавна сигурност е възнамерявала да опожари Вселенската патриаршия в Истанбул. Целта на интервенцията била да се влошат връзките сред Турция и Гърция през 1970 година Това се вижда от два от документите в новия алманах на комисията по досиетата " Държавна сигурност и вероизповеданията - Българска православна черква (1944 - 1991) ", който публично ще бъде показан през днешния ден.

През 1970 година в Първо основно ръководство (разузнаването) стартира работа по интервенция " Кръст ". Замисълът е да се опожари катедралната черква " Св. Георги " на Вселенската патриаршия в квартала " Фенер " на Истанбул, храм на християнската общественост в града от ХVII век.

Целта била да се влошат връзките сред Гърция и Турция. Логиката на Държавна сигурност - " даже най-незначителният и безсистемен акт против патриаршията постоянно провокира бурна реакция измежду гръцката общност ". Наблюденията на разузнаването били, че постоянно следвал " още по-силен " отговор от " турската страна ".

Държавна сигурност обаче не възнамерявала " нищожен акт " против патриаршията, а " остро мероприятие ". От втория документ по тематиката се схваща, че сътрудниците трябвало да изследват опцията за осъществяване на " специфичното мероприятие " по време на на ден или вечерно свещенодействие. Изпратените сътрудници трябвало да видят при кои религиозни празници визитите в храма са най-вече и да проучат строгостта на пропусквателния режим. Препоръчва се тези изследвания да се вършат на огромни празници като Бъдни вечер и Рождество Христово.

При основаване на спор сред Гърция и Турция Съединени американски щати " биха се оказали в прекомерно затруднено състояние " при избора на позиция съгласно документа. От службите са предположили, че каквото и да направи Вашингтон " все една от страните ще бъде недоволна ". За " укрепване " на резултата от опожаряването е трябвало да бъде планувана и друга активност, която да " вкара съперникът в подвеждане ".

Сборникът съдържа документи за отношението на комунистическата власт и органите й - Държавна сигурност, Министерството на външните работи, Дирекция по вероизповеданията, към Българската православна черква, Св. Синод, митрополиите и практикуването на християнството в България.

Вижда се, че тайните служби са следили храмовете по време на празници като Великден, желали са промяна на митрополити, бъркали са се при избора на техни заместници, набирали са сътрудници " по линия на духовенството ", следили са членове на Св. Синод, опитвали са компрометирането им. Една от дилемите е замяна на християнските тайнства и празнувания с нови ритуали.