ДС и избистрянето на класово-патриотичното възпитание на мюсюлманите
Държавна сигурност (ДС) се стреми да вербува " качествена агентура " от средите на мюсюлманското духовенство и взе участие в " превъзпитанието " на мюсюлманската общественост. Стига до такава степен, че показва основен мюфтия. Свидетелствата са в новия алманах с документи на Комисията по досиетата " Държавна сигурност и вероизповеданията - мюсюлманско вероизповедание и католическата черква в България ".
Първите документи са от 50-те години на предишния век и включват информации за мюсюлманската общественост и решения, в които се вижда, че Държавна сигурност е почнала да внедрява и вербува " фрагменти ", каквито имало " във всички държавни и самостоятелни звена ". В отчети се регистрира заплахата измежду турското население да има " противников настроени лица ", които да популяризират агитация, да приготвят " измяна на Родината ", да саботират " ТЗКС и други индустриални предприятия ".
През 1963 година началникът на Второ поделение в Държавна сигурност (контраразузнаването) предлага на министъра на вътрешните работи тогавашният основен мюфтия да бъде заменен и показва кой да бъде " назначен " на негово място. Началникът предлага да бъде " освободени " от постовете си още върховен нравствен арбитър на мюфтийството и мюфтия в Айтос, който имал " подозрителни връзки с турското консулство в Бургас ". В последващи документи се вижда, че смяна е била сполучлива и препоръчаният от началника на Второ поделение основен мюфтия и остава на поста 12 години.
Да стартираме с превъзпитанието
В сборника е включено и решение на секретариата на Централния комитите на Българска комунистическа партия от 27 юли 1970 година, в което се споделя, че огромна част от мюсюлманите в България се намират " под мощното въздействие на ислямския фанатизъм ", като би трябвало да се " вземат ограничения " за " ускоряването на процеса на тяхното усещане като неразделна част от българската социалистическа нация ".
В документа се отбелязва, че партийните комитети и държавните органи не са употребявали огромните си благоприятни условия, с цел да се преодолее " характерният набожен комплекс " и да се избистри " класово-патриотичното образование " на мохамеданите.
За задачата се взема решение окръжните партийни комитети и партийни организации в селища с български мюсюлмани " да подобрят боеспособността си ". Комунистите от тези места пък трябвало да дават персонален образец за атеистичното и класово патриотично образование. Партийните комитети трябвало да водят " непримирима битка " против турската буржоазно-националистическа агитация и нейните проводници.
В годините, когато властта сменя имената на българи, изповядващи исляма, в това число и принудително, се предлага замяната на имената и " промените в облеклото " да става " без администриране и при цялостна доброволност ". Родителите на новородените деца трябвало да ги кръщават с български имена, " без да се позволяват каквито и да било извращения ". Партийните дейци имали за задача да убеждават родителите.
За задачата на превъзпитаването се предлага да се издава литература, в която да се пропагандира сполучливото минало на България и триумфите й в социалистическото строителство. Окръжните комитетите на Отечествения фронт трябвало да основават клубове на атеиста. А учебни заведения, войска, министерства и креативен съюзи да приготвят повече " фрагменти и интелигенция " от регионите, обитаеми с мюсюлмани, и най-много в Родопите.
Среща с Кадафи
През 1978 година президентът на Либия Муамар Кадафи идва в България, намира се с Тодор Живков, а по-късно с основния мюфтия Мехмед Топчиев. По време на срещата с Топчиев Кадафи споделя, че в мюсюлманския свят се носят клюки, че в България мюсюлманите са репресирани, като наложително са били сменяни имената, не им се разрешава да практикуват ритуалите си, някои от джамиите са превърнати в музеи.
" Принудително редуване имена на мюсюлмани не е имало ", отрекъл Топчиев и декларирал, че в Народна република България има цялостна независимост на религиите. Главният мюфтия пояснил, че някои от джамиите, " с цел да се запазят като архитектурни монументи, са отремонтирани и превърнати в музеи ". Някои от тях даже се употребили и като джамии, и като атракции за туристи. Той споделя и че тези клюки за ситуацията на мюсюлманите са небивалица на империалистическата агитация.
Никой да не приказва за принуда
По време така наречен възродителен развой, когато се сменят имената на българските турци, в Държавна сигурност се взема решение всички подобаващи мюсюлмански духовници да бъдат вербувани за сътрудници. Причината била, че наличната агентура няма подготвеност да изясни на непознатите дипломати и публицисти, че в България не се лимитира свободата на мюсюлманското изповедание и че не е имало " принуждение по време на възобновяване на българските имена ".
Ходжите, които имали запаси към партийната политика, трябвало последователно да бъдат уволнявани " под подобаващи предлози ".
Агенти на Държавна сигурност от мюсюлманското духовенство са имали " запаси по отношение на подмяната на имената ". С тях трябвало да се проведат " спомагателни мероприятия ". Онези, които не " дадат позитивен резултат, да бъдат освободени под отговарящ претекст - пенсиониране, прекосяване на друга работа и други ", се споделя още в документите.
Спасяването на мюфтията
През 1985 година Главният мюфтия в декларация до Българска телеграфна агенция декларира, че вярващите мюсюлмани в България са сменили имената си непринудено. След това получил анонимна опасност по телефона и писмо със " закана за гнет ". Тогава ръководителят на Шесто ръководство на Държавна сигурност и началникът на Софийското градско ръководство на Министерство на вътрешните работи сформират проект за опазването на мюфтията от атентат. Имало заплаха да бъдат взривени постройката на основното мюфтийство и софийската джамия.
Информация на окръжното ръководство на Министерство на вътрешните работи в Кърджали, че в региона съществува незаконна " диверсионно-терористична " организация, в допълнение засилили терзанията на службите.
Мюфтията бил инструктиран по какъв начин да се пази. Служебният и домашният телефон на мюфтията почнали да се подслушват. Охраната му е от специфичния батальон на Управление безопасност и охрана (Пето управление н (Управление за сигурност и защита към ДС), обкръжението му било проучвано за хора, склонни към тероризъм. Вероятно измежду околните му към този момент имало сътрудници, тъй като задача е предоставена на " Нестор " и " Денчев " от Шесто ръководство. Впоследствие мюфтията бил изпратен с защита в Хисаря под претекст, че е " на отмора ".
За Държавна сигурност и католиците - на следващия ден в " Дневник ".
Първите документи са от 50-те години на предишния век и включват информации за мюсюлманската общественост и решения, в които се вижда, че Държавна сигурност е почнала да внедрява и вербува " фрагменти ", каквито имало " във всички държавни и самостоятелни звена ". В отчети се регистрира заплахата измежду турското население да има " противников настроени лица ", които да популяризират агитация, да приготвят " измяна на Родината ", да саботират " ТЗКС и други индустриални предприятия ".
През 1963 година началникът на Второ поделение в Държавна сигурност (контраразузнаването) предлага на министъра на вътрешните работи тогавашният основен мюфтия да бъде заменен и показва кой да бъде " назначен " на негово място. Началникът предлага да бъде " освободени " от постовете си още върховен нравствен арбитър на мюфтийството и мюфтия в Айтос, който имал " подозрителни връзки с турското консулство в Бургас ". В последващи документи се вижда, че смяна е била сполучлива и препоръчаният от началника на Второ поделение основен мюфтия и остава на поста 12 години.
Да стартираме с превъзпитанието
В сборника е включено и решение на секретариата на Централния комитите на Българска комунистическа партия от 27 юли 1970 година, в което се споделя, че огромна част от мюсюлманите в България се намират " под мощното въздействие на ислямския фанатизъм ", като би трябвало да се " вземат ограничения " за " ускоряването на процеса на тяхното усещане като неразделна част от българската социалистическа нация ".
В документа се отбелязва, че партийните комитети и държавните органи не са употребявали огромните си благоприятни условия, с цел да се преодолее " характерният набожен комплекс " и да се избистри " класово-патриотичното образование " на мохамеданите.
За задачата се взема решение окръжните партийни комитети и партийни организации в селища с български мюсюлмани " да подобрят боеспособността си ". Комунистите от тези места пък трябвало да дават персонален образец за атеистичното и класово патриотично образование. Партийните комитети трябвало да водят " непримирима битка " против турската буржоазно-националистическа агитация и нейните проводници.
В годините, когато властта сменя имената на българи, изповядващи исляма, в това число и принудително, се предлага замяната на имената и " промените в облеклото " да става " без администриране и при цялостна доброволност ". Родителите на новородените деца трябвало да ги кръщават с български имена, " без да се позволяват каквито и да било извращения ". Партийните дейци имали за задача да убеждават родителите.
За задачата на превъзпитаването се предлага да се издава литература, в която да се пропагандира сполучливото минало на България и триумфите й в социалистическото строителство. Окръжните комитетите на Отечествения фронт трябвало да основават клубове на атеиста. А учебни заведения, войска, министерства и креативен съюзи да приготвят повече " фрагменти и интелигенция " от регионите, обитаеми с мюсюлмани, и най-много в Родопите.
Среща с Кадафи
През 1978 година президентът на Либия Муамар Кадафи идва в България, намира се с Тодор Живков, а по-късно с основния мюфтия Мехмед Топчиев. По време на срещата с Топчиев Кадафи споделя, че в мюсюлманския свят се носят клюки, че в България мюсюлманите са репресирани, като наложително са били сменяни имената, не им се разрешава да практикуват ритуалите си, някои от джамиите са превърнати в музеи.
" Принудително редуване имена на мюсюлмани не е имало ", отрекъл Топчиев и декларирал, че в Народна република България има цялостна независимост на религиите. Главният мюфтия пояснил, че някои от джамиите, " с цел да се запазят като архитектурни монументи, са отремонтирани и превърнати в музеи ". Някои от тях даже се употребили и като джамии, и като атракции за туристи. Той споделя и че тези клюки за ситуацията на мюсюлманите са небивалица на империалистическата агитация.
Никой да не приказва за принуда
По време така наречен възродителен развой, когато се сменят имената на българските турци, в Държавна сигурност се взема решение всички подобаващи мюсюлмански духовници да бъдат вербувани за сътрудници. Причината била, че наличната агентура няма подготвеност да изясни на непознатите дипломати и публицисти, че в България не се лимитира свободата на мюсюлманското изповедание и че не е имало " принуждение по време на възобновяване на българските имена ".
Ходжите, които имали запаси към партийната политика, трябвало последователно да бъдат уволнявани " под подобаващи предлози ".
Агенти на Държавна сигурност от мюсюлманското духовенство са имали " запаси по отношение на подмяната на имената ". С тях трябвало да се проведат " спомагателни мероприятия ". Онези, които не " дадат позитивен резултат, да бъдат освободени под отговарящ претекст - пенсиониране, прекосяване на друга работа и други ", се споделя още в документите.
Спасяването на мюфтията
През 1985 година Главният мюфтия в декларация до Българска телеграфна агенция декларира, че вярващите мюсюлмани в България са сменили имената си непринудено. След това получил анонимна опасност по телефона и писмо със " закана за гнет ". Тогава ръководителят на Шесто ръководство на Държавна сигурност и началникът на Софийското градско ръководство на Министерство на вътрешните работи сформират проект за опазването на мюфтията от атентат. Имало заплаха да бъдат взривени постройката на основното мюфтийство и софийската джамия.
Информация на окръжното ръководство на Министерство на вътрешните работи в Кърджали, че в региона съществува незаконна " диверсионно-терористична " организация, в допълнение засилили терзанията на службите.
Мюфтията бил инструктиран по какъв начин да се пази. Служебният и домашният телефон на мюфтията почнали да се подслушват. Охраната му е от специфичния батальон на Управление безопасност и охрана (Пето управление н (Управление за сигурност и защита към ДС), обкръжението му било проучвано за хора, склонни към тероризъм. Вероятно измежду околните му към този момент имало сътрудници, тъй като задача е предоставена на " Нестор " и " Денчев " от Шесто ръководство. Впоследствие мюфтията бил изпратен с защита в Хисаря под претекст, че е " на отмора ".
За Държавна сигурност и католиците - на следващия ден в " Дневник ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ