Държавна опера – Стара Загора ще поднесе Великденски концерт на

Държавна опера – Стара Загора ще сервира Великденски концерт на 8 април 2026 година от 19.00 ч. Концертът е отдаден на 270 години от рождението на музикалния талант Волфганг Амадеус Моцарт. В чест на годишнината, която се отбелязва по целия свят, на 30 и 31 март в Държавна опера – Стара Загора ще се проведат специфични събития.

Открит урок за живота и творчеството на Моцарт ще проведат възпитаници от НУМСИ " Христина Морфова “. Те ще участват и на подготовките на митрополит Киприан с хора на Държавна опера – Стара Загора. Специално поради младите музиканти подготовките ще се състоят във фоайето на операта.

В понеделник учениците ще участват на подготовка, която стартира в 16.00 ч., и ще имат лекция в 17.00 ч. Във вторник ще бъдат на подготовка в 15.00 ч. и ще имат лекция в 16.00 ч.

" Коронационна меса “ за солисти, хор и оркестър в до мажор, K. 317

Партитурата на " Коронационна меса “ е приключена на 23 март 1779 година Скоро след гибелта на Моцарт тя се трансформира в най-популярното му сакрално произведение. Наречена е " Коронационна “, тъй като постоянно е употребена в тържествени служби за коронация на крале и императори, както и в благодарствени меси.

Съществува и друга версия – че творбата е написано за един от богородичните църковни празници – увенчаването с корона на чудотворната икона на Божията майка. Моцарт надълбоко уважава и се уповава на милосърдието на Дева Мария – света настойничка на Залцбург, и ѝ посвещава няколко свои произведения.

Счита се, че названието " Коронационна “ поражда по-късно – при започване на XIX век в императорския двор във Виена, когато осъществяванията на месата съпровождат редица тържествени мотиви.

Вероятно за първи път " Коронационна меса “ на Моцарт проехтява с църковно-религиозен смисъл в по-ново време на 29 юни 1985 година, по време на работа, отслужена от папа Йоан Павел II. За първи път тогава са позволени хор и оркестър в катедралата " Свети Петър “ във Ватикана. Месата проехтява в осъществяване на Виенската филхармония и Виенското хорово общество под диригентството на Херберт декор Караян. Изпълнението е филмирано и с него се отбелязва 30-годишнината от управлението на Караян на Берлинската филхармония.

Монументалната последна творба на гениалния В. А. Моцарт е " Реквием “. Разтърсващата, незавършена " лебедова ария “ на композитора е тържествена траурна меса (заупокойно богослужение) в Римокатолическата черква, която по традиция е формирана от 14 канонични елементи, като музикалните тълкования през вековете варират.

Моцарт написа " Реквием “ по поръчка, направена през юли 1791 година, само че тогава не е бил в положение да стартира работа – трябвало е първо да приключи оперите " Милосърдието на Тит “ и " Вълшебната флейта “. След премиерата на последната си опера композиторът напълно насочва вниманието си към " Реквием “. По това време той към този момент е съществено болен и осъзнава, че дните му са преброени.

Работи с невиждана експедитивност, само че все пак не съумява да приключи творбата: от 12 замислени елементи съумява да завърши отчасти 9. Моцарт оставя доста количество нотен материал с нахвърляни хрумвания за музиката до края на " Реквием “.

" Реквием “ на Моцарт поражда голям брой митове и полемики. Един от главните въпроси е каква част е написана от самия Моцарт и какво е допълнено от Зюсмайер. Произведението се счита за едно от най-ценните и мистериозни в творчеството му и е изпълнено за първи път на погребението на композитора.

Митрополит Киприан дирижира " Реквием “ от В. А. Моцарт на сцената на Държавна опера – Стара Загора за първи път през 2017 г.