Д-р Давид Иерохам: Насилието започва от езика на омразата
Държавите би трябвало да се погрижат да лимитират факторите, които способстват за утежняване на психологичното здраве на хората. AI не носи това, което назоваваме подозрение, скъпото в индивида постоянно ще остане сериозното мислене. Фройд моли да се откажем да бъдем арогантни и надменни във връзка с другия, във връзка с природата и света. У нас сега има единствено реплика на проучване на близкото минало. Трябва да изследваме контузията, а освен хронологията. Държавите би трябвало да се погрижат да лимитират факторите, които способстват за утежняване на психологичното здраве на хората. AI не носи това, което назоваваме подозрение, скъпото в индивида постоянно ще остане сериозното мислене. Фройд моли да се откажем да бъдем арогантни и надменни във връзка с другия, във връзка с природата и света. У нас сега има единствено реплика на проучване на близкото минало. Трябва да изследваме контузията, а освен хронологията.
" Властта и доктрините не обичат психоанализата, тъй като прави индивида свободен ", споделя доктор Давид Иерохам. Като психотерапевт, психодрама терапевт, само че и академични учител, създател на доста научни изявления, той е в непрекъснато търсене на тази независимост и проучване на границите ѝ. Една от огромните му заслуги е нормализирането на психотерапията в актуалното българско общество, доближаването ѝ до хората. Както и основаването на фондация " Психотерапия 2000 ", където се срещат психодрамата, груповата терапия и психоанализата.
Дълги години доктор Иерохам беше съветник на обществените и просветителните стратегии на Центъра за просвета и спор " Червената къща " Андрей Николов ". Бил е президент на Българската асоциация по психодрама и групова терапия (1994 - 1996). През април излезе книгата му (изд. " Критика и хуманизъм " ), в която са разказани емблематичните текстове на Фройд, ключ за разбирането на петте случая: Дора, Човекът плъх, Малкият Ханс, Председателят Шребер, Човекът вълк. От книгата на Давид Иерохам разбираме освен за какво Зигмунд Фройд е в основата на актуалното ни схващане за психологичното, само че и за какво е толкоз настоящ през днешния ден.
Реклама Защо съгласно вас би трябвало да четем Фройд през днешния ден, 100 години по-късно?
Фройд се чете мъчно в наше време, само че ние се връщаме непрестанно към него, тъй като той преди повече от 100 години се е интересувал, както и ние през днешния ден, от себе си и от другия. Фройд търси пътищата за проучване на индивида и на нашите връзки с другите. Неговите изобретения са основали една психическа атмосфера, от която мъчно можем да излезем - атмосферата на търсенето на познанието за човешкото, за психологичното. Колкото и да се развиват технологиите и науката, ние, хората, не се променяме доста и психологичното не се трансформира кой знае какъв брой. Става въпрос за връзки, за реакции, за мислене, за преценка на действителността. Като че ли методите на проучването ни остават едни и същи.
Хората се развиват по-бавно от технологиите, по този начин ли?
И това да, технологиите се развиват бързо, само че менталността се пробва да ги догонва и осмисля и постоянно е една крачка обратно. Няма съревнование, а има осмисляне. Хората се пробват да осмислят себе си по отношение на софтуерното развиване.
Третият нагон, или стремежът към знание, ни води настойчиво към изкуствения разсъдък, по какъв начин може човешката душeвност да се оправи с обстоятелството, че машините са по-съвършени от нас в доста посоки? Ще има ли нова вълна на меланхолия и търсене на смисъл, изпадане в положение като " какъв е смисълът от моето битие "?
Когато споделяме " търсене на смисъла ", по-скоро бих споделил " търсенето на истината ". Не бих споделил, че изкуственият разсъдък способства за търсенето на смисъла/истината, тъй като истината е нещо по-различно от натрупването на обстоятелства. Ние непрестанно се опитваме да опознаваме истината, само че в никакъв случай не можем да достигнем до края. В този смисъл изкуственият разсъдък е едно събитие, около което ние непрекъснато ще се опитваме да отделим какво е действително.
Иначе има огромни страхове около развиването на технологиите, в същото време се усилва и нашето любознание. Изкуственият разсъдък не носи това, което назоваваме подозрение и сериозен взор и преценка, а скъпото в индивида постоянно ще остане сериозното мислене, подлагането на подозрение. Изясняваме въпроси - получаваме задоволство. Някои специалности могат да бъдат изместени, само че ще остане потребността от странична преценка, индивидът ще дава преценката до каква степен сполучливо е свършена работата и до каква степен не е. Аз съм песимистичен, че всички наши проблеми ще се решат посредством изкуствен интелект.
Реклама С изкуствения разсъдък ще стане малко като с Фройд, всички го обсъждаме, само че не го разбираме. Защо всички цитират Фройд, само че малко хора са го чели в действителност?
Той въпреки всичко идва от Викторианската ера, стилът му е тежък, макар че е книжовен, би трябвало да направиш изпитание, с цел да го прочетеш. А и след него се натрупаха доста психични проучвания във всевъзможни направления и по тази причина изборът в книгата " Зигмунд Фройд: театрално и преживелищно " е да се споделя за него по-скоро като за клиницист, доктор, като лекуващ и като човек, а не толкоз като за теоретик. Освен това от метапсихологична позиция теорията на Фройд търси пояснение на човешкото държание през медицината и през действието на мозъка.
Впоследствие други търсят обяснението през призмата на морала, и то на религиозния морал, други през призмата на социологията и човешките връзки, през призмата на доктрина на познанието. Затова насоката тук е повече върху връзките на Фройд с неговите пациенти. Освен това да се приказва за доктрина на психоанализата е много по-различно, в сравнение с да се приказва за нейното приложение. Затова изборът ми пада върху неговите случаи. Заслужава да се каже, че нито един от тях той не е приключил сполучливо, само че това не значи, че те са несполучливи. Фройд споделя " психоанализата е нещо като отсрочено обучение, което идва по-късно, по време на лечебния развой се случват някои неща, само че човек усеща резултата по-късно ".
Теориите на Фройд са еволюирали, променяли са се, от някои се е отказвал, това е естественият развой на работа на всеки академик. Защо на елементарния човек му е толкоз мъчно да трансформира мнението си, когато има нови обстоятелства или доказателства по дадена тематика?
Неговият метод е заслужен за почитание, той е натрупвал на практика клинични наблюдения и съгласно тях е променял и развивал хипотезите си. Остава постоянно с един песимизъм във връзка с личните си теории. Фройд основава инструмента на психоанализата въз основата на личните си умения и на личното си улеснение, по какъв начин да настройки мозъка си, с цел да е по-ефективен в работата му.
Как да се научим да сме по-гъвкави в мисленето си, да имаме неговия метод?
Едно от главните неща... това, към което Фройд моли, е да се откажем да бъдем арогантни и надменни във връзка с другия, във връзка с природата, във връзка с света и втренчени и влюбени в личните си мисловни структури. Фройд е нанесъл третия удар над нарцисизма на индивида. Първо е бил Коперник, когато е потвърдил, че Земята не е центърът на света, след това Дарвин, като е потвърдил, че сме произлезли от маймуните, и третият е Фройд, като е потвърдил, че не сме господари в личния си дом. Има едно несъзнавано, което непрестанно ни съпровожда и дефинира живота, постъпките и задачите ни, метода, по който пазиме полезностите си. Това е бил най-тежкият удар над човешкия егоизъм. Трябва да зачитаме възприятията на другия, да зачитаме мислите на другия, само че и нашите лични мисли, колкото и неуместни да ни се виждат. Да подхождаме деликатно. Хубаво е да оставаме с един здравословен песимизъм и да се откажем от арогантността, тя е най-големият недостатък на мисленето.
" Властта и доктрините не обичат психоанализата, тъй като прави индивида свободен ", споделя доктор Давид Иерохам. Като психотерапевт, психодрама терапевт, само че и академични учител, създател на доста научни изявления, той е в непрекъснато търсене на тази независимост и проучване на границите ѝ. Една от огромните му заслуги е нормализирането на психотерапията в актуалното българско общество, доближаването ѝ до хората. Както и основаването на фондация " Психотерапия 2000 ", където се срещат психодрамата, груповата терапия и психоанализата.
Дълги години доктор Иерохам беше съветник на обществените и просветителните стратегии на Центъра за просвета и спор " Червената къща " Андрей Николов ". Бил е президент на Българската асоциация по психодрама и групова терапия (1994 - 1996). През април излезе книгата му (изд. " Критика и хуманизъм " ), в която са разказани емблематичните текстове на Фройд, ключ за разбирането на петте случая: Дора, Човекът плъх, Малкият Ханс, Председателят Шребер, Човекът вълк. От книгата на Давид Иерохам разбираме освен за какво Зигмунд Фройд е в основата на актуалното ни схващане за психологичното, само че и за какво е толкоз настоящ през днешния ден.
Реклама Защо съгласно вас би трябвало да четем Фройд през днешния ден, 100 години по-късно?
Фройд се чете мъчно в наше време, само че ние се връщаме непрестанно към него, тъй като той преди повече от 100 години се е интересувал, както и ние през днешния ден, от себе си и от другия. Фройд търси пътищата за проучване на индивида и на нашите връзки с другите. Неговите изобретения са основали една психическа атмосфера, от която мъчно можем да излезем - атмосферата на търсенето на познанието за човешкото, за психологичното. Колкото и да се развиват технологиите и науката, ние, хората, не се променяме доста и психологичното не се трансформира кой знае какъв брой. Става въпрос за връзки, за реакции, за мислене, за преценка на действителността. Като че ли методите на проучването ни остават едни и същи.
Хората се развиват по-бавно от технологиите, по този начин ли?
И това да, технологиите се развиват бързо, само че менталността се пробва да ги догонва и осмисля и постоянно е една крачка обратно. Няма съревнование, а има осмисляне. Хората се пробват да осмислят себе си по отношение на софтуерното развиване.
Третият нагон, или стремежът към знание, ни води настойчиво към изкуствения разсъдък, по какъв начин може човешката душeвност да се оправи с обстоятелството, че машините са по-съвършени от нас в доста посоки? Ще има ли нова вълна на меланхолия и търсене на смисъл, изпадане в положение като " какъв е смисълът от моето битие "?
Когато споделяме " търсене на смисъла ", по-скоро бих споделил " търсенето на истината ". Не бих споделил, че изкуственият разсъдък способства за търсенето на смисъла/истината, тъй като истината е нещо по-различно от натрупването на обстоятелства. Ние непрестанно се опитваме да опознаваме истината, само че в никакъв случай не можем да достигнем до края. В този смисъл изкуственият разсъдък е едно събитие, около което ние непрекъснато ще се опитваме да отделим какво е действително.
Иначе има огромни страхове около развиването на технологиите, в същото време се усилва и нашето любознание. Изкуственият разсъдък не носи това, което назоваваме подозрение и сериозен взор и преценка, а скъпото в индивида постоянно ще остане сериозното мислене, подлагането на подозрение. Изясняваме въпроси - получаваме задоволство. Някои специалности могат да бъдат изместени, само че ще остане потребността от странична преценка, индивидът ще дава преценката до каква степен сполучливо е свършена работата и до каква степен не е. Аз съм песимистичен, че всички наши проблеми ще се решат посредством изкуствен интелект.
Реклама С изкуствения разсъдък ще стане малко като с Фройд, всички го обсъждаме, само че не го разбираме. Защо всички цитират Фройд, само че малко хора са го чели в действителност?
Той въпреки всичко идва от Викторианската ера, стилът му е тежък, макар че е книжовен, би трябвало да направиш изпитание, с цел да го прочетеш. А и след него се натрупаха доста психични проучвания във всевъзможни направления и по тази причина изборът в книгата " Зигмунд Фройд: театрално и преживелищно " е да се споделя за него по-скоро като за клиницист, доктор, като лекуващ и като човек, а не толкоз като за теоретик. Освен това от метапсихологична позиция теорията на Фройд търси пояснение на човешкото държание през медицината и през действието на мозъка.
Впоследствие други търсят обяснението през призмата на морала, и то на религиозния морал, други през призмата на социологията и човешките връзки, през призмата на доктрина на познанието. Затова насоката тук е повече върху връзките на Фройд с неговите пациенти. Освен това да се приказва за доктрина на психоанализата е много по-различно, в сравнение с да се приказва за нейното приложение. Затова изборът ми пада върху неговите случаи. Заслужава да се каже, че нито един от тях той не е приключил сполучливо, само че това не значи, че те са несполучливи. Фройд споделя " психоанализата е нещо като отсрочено обучение, което идва по-късно, по време на лечебния развой се случват някои неща, само че човек усеща резултата по-късно ".
Теориите на Фройд са еволюирали, променяли са се, от някои се е отказвал, това е естественият развой на работа на всеки академик. Защо на елементарния човек му е толкоз мъчно да трансформира мнението си, когато има нови обстоятелства или доказателства по дадена тематика?
Неговият метод е заслужен за почитание, той е натрупвал на практика клинични наблюдения и съгласно тях е променял и развивал хипотезите си. Остава постоянно с един песимизъм във връзка с личните си теории. Фройд основава инструмента на психоанализата въз основата на личните си умения и на личното си улеснение, по какъв начин да настройки мозъка си, с цел да е по-ефективен в работата му.
Как да се научим да сме по-гъвкави в мисленето си, да имаме неговия метод?
Едно от главните неща... това, към което Фройд моли, е да се откажем да бъдем арогантни и надменни във връзка с другия, във връзка с природата, във връзка с света и втренчени и влюбени в личните си мисловни структури. Фройд е нанесъл третия удар над нарцисизма на индивида. Първо е бил Коперник, когато е потвърдил, че Земята не е центърът на света, след това Дарвин, като е потвърдил, че сме произлезли от маймуните, и третият е Фройд, като е потвърдил, че не сме господари в личния си дом. Има едно несъзнавано, което непрестанно ни съпровожда и дефинира живота, постъпките и задачите ни, метода, по който пазиме полезностите си. Това е бил най-тежкият удар над човешкия егоизъм. Трябва да зачитаме възприятията на другия, да зачитаме мислите на другия, само че и нашите лични мисли, колкото и неуместни да ни се виждат. Да подхождаме деликатно. Хубаво е да оставаме с един здравословен песимизъм и да се откажем от арогантността, тя е най-големият недостатък на мисленето.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ