БГНЕС: Новини от България и Света
Държавите от еврозоната реализират средноевропейски приходи по-бързо от тези, които членуват само в Европейския съюз.
Това сочи разбор на Фискалния съвет. В него се съпоставят страните от Централна и Източна Европа, които са приели еврото (от Словения до Хърватия), с тези, които са останали отвън него (Полша, Унгария, Чехия, Румъния, България).
Според данните през 2004 година междинният БВП на глава от популацията (по стандарти на покупателна дарба, СПС) в Словения, Словакия, Естония, Латвия, Литва, Хърватия е 55 %, а в България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния – 49 на 100. През 2023 година процентите са 81 в страните, въвели еврото и 74 в тези с национална валута. Средният годишен % на конвергенция за изброените страни от еврозоната е 2,6, а за останалите отвън еврото – 2,2 на 100.
" Достъпът до единния пазар и фондовете на Европейски Съюз усъвършенстваха редица стопански индикатори на страните-членки от Централна и Източна Европа. Някои страни отвън еврозоната, по-специално Полша и Чехия, използваха гъвкавостта на валутния курс, с цел да останат конкурентоспособни ", разясняват от Фискалния съвет и акцентират, че финансовата рецесия и Covid пандемията са забавили цялата икономическа конвергенция след 2008 година
В умозаключение отчетът сочи, че " приемането на еврото предлага лек подтик на конвергенцията посредством усилване на доверието и достъпа до пазара ". " За страни като България приемането на еврото би могло да помогне, в случай че е обвързано с надеждни задължения за промени в областите на образованието, пенсиите и развиването на инфраструктурата ", написа още в разбора на Фискалния съвет.IБГНЕС
