Имало ли е референдуми за еврото и в други държави от Евросъюза
Държавите, които вкарват еврото без да вършат никакви допитвания, са Германия, Белгия, Нидерландия, Италия, Испания, Португалия, Гърция, Кипър и Люксембург. От тези страни всички, като се изключи Кипър, са от старите членове на съюза.
Договорът, който поставя на масата единната валута – Маастрихтският, е признат през 1992-ра година. Той урежда цялостното икономическо съдействие, общата външна политика, стандартите по правораздаване и вътрешен ред, както и разпоредбите за въвеждането на еврото.
Маастрихтският контракт на процедура слага основите на Европейски Съюз, какъвто го познаваме през днешния ден.
Референдуми, само че не с въпрос желаете ли еврото, а с запитване дали да се одобри изцяло самият контракт от Маастрихт се организират във Франция и Ирландия. Надделява отговорът да – въпреки и с дребна преднина. Те също са от старите членки на съюза.
След 1993-та година 9 страни организират национални допитвания, като питат жителите си желаят ли страната им да влезе в Европейския съюз. Към този миг Европейски Съюз към този момент значи и евро.
Така, че отговор - да, желая в Евросъюза значи и поддръжка за еврото. Това са Австрия, Финландия, Словения, Словакия, Естония, Латвия, Литва, Малта и Хърватия, показва разбор на Нова телевизия.
На процедура единствено в две страни в действителност се прави референдум тъкмо за еврото.
Дания, която е от старите членове на съюза още от 1973-та година, организира референдум за Маастрихтския контракт през 1992 и хората споделят не. Но защото договорите на Европейски Съюз могат да влязат в действие единствено в случай че бъдат утвърдени от всички страни членки – с цел да не се блокира целия развой, Дания получава няколко отстъпки, една от които е да не е длъжна да вкара единната валута. С тези отстъпки се организира втори референдум и датчаните споделят " да " – само че то е за Маасстрихтския контракт. През 2000 година Дания организира трети референдум с въпрос дали да се откажат от изключението и въпреки всичко да вкарат еврото – отговорът е не. И до през днешния ден в Дания заплащат с датски крони.
„ Еврото – въпроси и отговори ”: Може ли в последния миг да се промени курсът по отношение на лв.
Другата страна, която в действителност формулира въпрос за еврото, е Швеция, която се причислява към Европейски Съюз през 1995-та. Преди това се допитва до шведските жители - дали желаят да са част от Европейския съюз, което включва и приемане на единната валута.
Въпреки това съвсем 10 години откакто е член на Европейски Съюз се привиква референдум за еврозоната и отговорът е не.
Как Швеция излиза от тази обстановка - те изобщо не аплайват за чакалнята преди въвеждане на еврото. Тази стъпка - да влезеш в механизма ИЕРЕМ 2, в действителност се прави от страните претенденти. Няма избрани периоди по кое време да се случи.
Обикновенно се случва след сондажи дали имат поддръжката на европейските сътрудници, само че чисто юридически настояването за влизане в чакалнята е на самата страна претендент. Така Швеция в действителност стопира преди чакалнята и досега обстановката остава по този начин.
А каква е обстановката при по-новите членове на Евросъюза, които са отвън еврозоната?
Унгария, Полша и Чехия са членове на Европейски Съюз от 2004 - одобрили са участието си с референдум, което на процедура значи, че са споделили " да " и за еврото, само че няма политическа воля за предприемане на сходна стъпка. Не са определяли дати, не са си подавали документи за чакалня.
Членството в Европейски Съюз не е обвързано с съответен период, в който дадена страна да кандидатства за чакалнята. Държавите членки вземат решение по кое време да стартират процеса.
България и Румъния влизат в Европейски Съюз без да организират референдуми. Румъния няма проекти за въвеждане на еврото най-малко към този момент. България подаде искане да бъде позволена в механизма ИЕРЕМ 2 през 2020-та. От тогава на процедура сме в чакалнята.
В пет страни от Европейски Съюз не е провеждан никакъв референдум отнасящ се до съюза - това са Германия, Белгия, Португалия, Кипър и България.
Договорът, който поставя на масата единната валута – Маастрихтският, е признат през 1992-ра година. Той урежда цялостното икономическо съдействие, общата външна политика, стандартите по правораздаване и вътрешен ред, както и разпоредбите за въвеждането на еврото.
Маастрихтският контракт на процедура слага основите на Европейски Съюз, какъвто го познаваме през днешния ден.
Референдуми, само че не с въпрос желаете ли еврото, а с запитване дали да се одобри изцяло самият контракт от Маастрихт се организират във Франция и Ирландия. Надделява отговорът да – въпреки и с дребна преднина. Те също са от старите членки на съюза.
След 1993-та година 9 страни организират национални допитвания, като питат жителите си желаят ли страната им да влезе в Европейския съюз. Към този миг Европейски Съюз към този момент значи и евро.
Така, че отговор - да, желая в Евросъюза значи и поддръжка за еврото. Това са Австрия, Финландия, Словения, Словакия, Естония, Латвия, Литва, Малта и Хърватия, показва разбор на Нова телевизия.
На процедура единствено в две страни в действителност се прави референдум тъкмо за еврото.
Дания, която е от старите членове на съюза още от 1973-та година, организира референдум за Маастрихтския контракт през 1992 и хората споделят не. Но защото договорите на Европейски Съюз могат да влязат в действие единствено в случай че бъдат утвърдени от всички страни членки – с цел да не се блокира целия развой, Дания получава няколко отстъпки, една от които е да не е длъжна да вкара единната валута. С тези отстъпки се организира втори референдум и датчаните споделят " да " – само че то е за Маасстрихтския контракт. През 2000 година Дания организира трети референдум с въпрос дали да се откажат от изключението и въпреки всичко да вкарат еврото – отговорът е не. И до през днешния ден в Дания заплащат с датски крони.
„ Еврото – въпроси и отговори ”: Може ли в последния миг да се промени курсът по отношение на лв.
Другата страна, която в действителност формулира въпрос за еврото, е Швеция, която се причислява към Европейски Съюз през 1995-та. Преди това се допитва до шведските жители - дали желаят да са част от Европейския съюз, което включва и приемане на единната валута.
Въпреки това съвсем 10 години откакто е член на Европейски Съюз се привиква референдум за еврозоната и отговорът е не.
Как Швеция излиза от тази обстановка - те изобщо не аплайват за чакалнята преди въвеждане на еврото. Тази стъпка - да влезеш в механизма ИЕРЕМ 2, в действителност се прави от страните претенденти. Няма избрани периоди по кое време да се случи.
Обикновенно се случва след сондажи дали имат поддръжката на европейските сътрудници, само че чисто юридически настояването за влизане в чакалнята е на самата страна претендент. Така Швеция в действителност стопира преди чакалнята и досега обстановката остава по този начин.
А каква е обстановката при по-новите членове на Евросъюза, които са отвън еврозоната?
Унгария, Полша и Чехия са членове на Европейски Съюз от 2004 - одобрили са участието си с референдум, което на процедура значи, че са споделили " да " и за еврото, само че няма политическа воля за предприемане на сходна стъпка. Не са определяли дати, не са си подавали документи за чакалня.
Членството в Европейски Съюз не е обвързано с съответен период, в който дадена страна да кандидатства за чакалнята. Държавите членки вземат решение по кое време да стартират процеса.
България и Румъния влизат в Европейски Съюз без да организират референдуми. Румъния няма проекти за въвеждане на еврото най-малко към този момент. България подаде искане да бъде позволена в механизма ИЕРЕМ 2 през 2020-та. От тогава на процедура сме в чакалнята.
В пет страни от Европейски Съюз не е провеждан никакъв референдум отнасящ се до съюза - това са Германия, Белгия, Португалия, Кипър и България.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ