Държавите имат не само териториални, но и дигитални граници. Това

...
Държавите имат не само териториални, но и дигитални граници. Това
Коментари Харесай

Експерт по киберсигурност: Дигитализацията и киберсигурността в България са нарочно потискани

Държавите имат освен териториални, само че и цифрови граници. Това започнаха да потвърждават, първо, по-изолираните страни като Китай и Северна Корея, а в последното десетилетие и Русия, която прави същото като тях – да се изолира, доколкото е допустимо, от избрани сфери на въздействие в интернет, които могат да попречат на локалната агитация. Това разяснява в БНР Спас Иванов, експерт по киберсигурност.

" Точно както контрабандистите минават нелегално териториалните граници, по този начин има такива, които минават нелегално и цифровите граници на страните. За страдание виртуалните закононарушения се преследват доста по-трудно от териториалните и са доста по-трудни за улавяне. Ако да речем имате национална полиция, която би трябвало да се оправи с нарушителите на територията на една страна, то по какъв начин да си представим една киберполиция, която да се изправи против цялата киберпрестъпност по целия свят. Да не приказваме, че доста постоянно сме подвластни от събития, които се случват в другия завършек на света, като Америка да вземем за пример, с цел да може да действат нашите цифрови граници “, разяснява експертът.

" Ако вземем за образец Български пощи, то те са били просто комфортната жертва поради ниското си равнище на отбрана, което са показали пред света. За страдание в киберпространството няма общи правила, а единствено пожелателни наставления, за разлика от митническите съюзи, да вземем за пример. За тези наставления Европа за жалост се сеща 10 години откакто възникне потребността от тях. За разлика от Съединени американски щати, Канада, Австралия, Англия, където има извънредно прецизни правила с съответни наказания за физически и юридически лица, свързани с киберсигурността, в Европейски Съюз такива ограничения по-скоро работят епизодично в избрани страни, само че не и на територията на целия Европейски Съюз. Именно тази липса на самодейност от страна на Брюксел страни като България, да вземем за пример, неглижират години наред киберсигурността си и електронното ръководство “, съобщи Иванов.

" Регулацията на толкоз комплициран бранш като киберсигурността изисква освен законотворчество, а и огромен софтуерен капацитет в администрацията, която би трябвало да го сътвори. Такъв в България няма. В България доста неща пречат, с цел да се случи това. Например имаме закон за публичните поръчки, който е окончателно стар. Дори и да имате някакъв тип неотложност във връзка с киберсигурността, в случай че тя надвишава някаква избрана сума, която е смешна, от порядъка на 70 хиляди лв., вие може да изпаднете в един цикъл на документооброт, който може да продължи години. Да не приказваме, че затова ние в България постоянно купуваме технологии, които към този момент са остарели поради остарелите законодателни рамки. Действа се на парче, инициативността е дадена на обществените органи с техните пълномощия и визии, липсва всякаква единна тактика т.е. киберстратегии има написани доста, само че тези тактики не се извършват “, добави експертът по киберсигурност.

„ Но, да не забравяме, че в случай че тези тактики бъдат изпълнени, това би означавало тотална бистрота на властта и неналичието на каквато и да е " мътна вода ", в която най-лесно се лови риба. Би означавало липса на изчезнали документи, като да вземем за пример онази пътна карта, която госпожа Теменужка Петкова загуби някъде. Как е допустимо да не можем да си намерим контракта с " Газпром "? И това не е просто неглижиране на сигурността, а напълно целеустремено деяние. Но представете си, в случай че всички публичен поръчки бяха транспарантни като документооборот, бяха цифрови и проследими, представете си какъв брой по-малък щеше да е факторът корупция. Защото общественият надзор щеше да е на напълно друго равнище. Според мен дигитализацията и киберсигурността в България са преднамерено потискани през последните години “, безапелационен е той.

„ Ако се върнем още веднъж към офанзивата против Български пощи, да, ние упрекваме Русия, тъй като е най-големият вероятен предполагаем зложелател и може би, не без съображение. Но напълно резонни бяха и мненията и на хората, които мислят, че това в вътрешно, българско дело, което цели дестабилизиране на сегашното държавно управление, тъй като то сега орязва на предходното ръководство достъпа до финансови запаси и одобрените им схеми. Нищо не пречи това да е вътрешна работа, направена да наподобява като съветска. Дори може да е извършена от територията на Русия и отново да е наша “, в умозаключение сподели Иванов.
Източник: trud.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР