Квантовите комуникации са вече тук
Държавите и техните стопански системи към този момент не може да се развиват без цифровизация и изкуствен интелект. В Съединени американски щати, Германия, Франция, Япония и Китай се влага доста интелектуален капацитет и резултатите се виждат в науката, в промишлеността, в новите технологии. Знанието е значимо, само че въображението е 100 пъти по-важно от него. За да се занимаваш с изследователска активност, би трябвало да имаш доста знания в разнообразни области. Когато един човек прави проучвания, креативният капацитет, който той влага в дадена разработка, му дава подготвеност, която разрешава с лекост да минава от една област в друга сродна сфера.
Точно подобен академик е акад. Чавдар Руменин, той е откривател с доста знания и опит в роботиката, сензориката и изкуствения разсъдък, заради което е определен за началник на Центъра за подготвеност КВАЗАР. Ето какво споделя той:
Снимка Красимир Свраков
Остаряла е тезата, че в България не се дават пари за просвета и технологии, че сме изостанали. От 5 – 6 години страната, благодарение на Европейски Съюз, вложи към 1.5 милиарда лева за развиването на просвета и технологии, като бяха основани центрове за върхови достижения и центрове за подготвеност. Това са научни звена, които дават
модерна визия на науката и промишлеността
Не бива единствено да се приказва по какъв начин бизнесът и науката би трябвало да си подадат ръка, а когато се усети потребност от нова разработка, да бъдат поканени учени инженери и те, дружно с бизнеса, който ще е възложител, да обсъдят и да задвижат реализирането на концепцията. Инженерният метод дава потребни резултати в медицината и роботизираната хирургия и към този момент се роди една наша иновация в региона на минимално инвазивната хирургия с потреблението на газообразен хелий.
Изследванията и творчеството са попадане в успореден свят. Изкуственият разсъдък (ИИ) не е кадърен да направи пробивите, на които индивидът е в положение. Хората, които основават тези върхови разработки, би трябвало да са доста внимателни и високо виновни, с цел да не позволен както излизането на ИИ от надзор, по този начин и потреблението му във военни дейности.
В Центъра КВАЗАР
открихме ново събитие
– когато скала̀ бъде подложена на високо налягане, тя стартира да излъчва микрочастици. По техния набор, по тяхното количество и по други техни характерности може да добием информация по кое време ще стане счупването на тази скала̀. Това е обвързвано със сеизмологията, добива на петрол, на въглища, здравината на високите здания, подземните градежи, виадуктите. Когато тектонските плочи стартират да се разместват под повърхността на земята и към този момент сме разположили създадени от нас датчици, по количеството частици, които се отделят, ще може да създадем прогностични разбори за това, което става с тектонската плоча. Това към момента не значи предсказание на трусове. По виадуктите и язовирните стени може да сложим от тези датчици и ще имаме информация по кое време стартират неподходящи и предкритични разрушителни процеси. Така науката може да се „ вгради “ в националната промишленост. Подобен добър образец постигнахме в АЕЦ „ Козлодуй “, където внедрихме практическо решение с създадени от нас датчици.
Около 60% от активността на Центъра КВАЗАР е обвързвана с квантовата връзка. Бъдещето на връзката е в квантите, фотоните. Има идея за сплетените фотони, които носят информация.
Квантовите технологии
не разрешават подслушване и постигане до същността на известията - или връзката се прекъсва, или стартира предаването на данни, които са надалеч от действителната информация. Работим по план в границите на евроинициативата „ Euro QCI ”, в него с изключение на Института по роботика са включени Институтът по нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика, структурите от системата на сигурността на страната, Министерството на стопанската система, Министерството на здравеопазването. Целта ни е сред министерствата в България и техни структури да се откри криптирана връзка. В партньорство с А1 създадохме канал по специфичен оптичен кабел сред два института в София, другият
софтуерен пробив
е, че на разстояние 66 км от София успяхме да предадем криптирани данни. Целта е оптичният кабел да стигне през Кулата до Гърция, откъдето има връзка с криптиран канал до Брюксел.
В Института за нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика, чийто мотор е доцент Лъчезар Георгиев, има надарени учени с опит, а също и млади докторанти, някои от които работят и по квантовата връзка. Експериментите и наблюденията демонстрираха, че имаме кадровия капацитет, а към този момент следва да се купи и значима част от нужната инсталация. В развитите страни квантовата връзка напредва с бързи темпове. Тези технологии не може да ги вземем на готово, тъй като те са от особена сензитивност. Всяка от страните в Европейски Съюз би трябвало да направи старания и да има своите достижения в тази област. Сред ползвателите на криптирана информация ще са министерствата, лечебните заведения, изобретателската и новаторската активност. Ще се употребяват и спътници, посредством които ще се улесни предаването на криптирани известия. Хакерите няма да може да основават проблеми, това е антихакерска технология.
Науката и бизнесътБАН е най-силният изобретателски мозък на България. До средата на тази година академията има близо 40 изобретения, стремим се да ги предложим на бизнеса. Във високоразвитите страни се внедряват от 2 до 4% от изобретенията, а у нас до към 0,5%. Но имаме вяра, че идват времена, в които бизнесът ще трансформира в свое конкурентно преимущество взаимоотношението с учените и изобретателите за решаването на на практика проблеми.Институтът по роботика при Българска академия на науките е номер едно по основани изобретения и имаме над 270 патента в последните години. Професионалният изобретателски дух не се учи. Нужни са съответните заложби и когато имаш подобаващите сътрудници, търсещи нови решения, тогава се вършат революционни разработки. Несравнимо е, когато забележиш проблем, да може да предложиш работещо решение. Това е чувството за единственост и за връзка с незнайното.Ползотворните контакти сред бизнеса и науката ще се засилят по натурален път, когато учените и бизнесмените по-често са дружно, когато бизнесът свикне да адресира към българските учени проблеми, на които търси решение. Тези два свята би трябвало да се отворят един към различен. Началото е сложено сред Българска академия на науките и Изпълнителната организация за поощряване на дребните и междинните предприятия посредством форума „ Наука за бизнес “, който към този момент дава на практика резултати.Текстът е част от бр. 116 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Точно подобен академик е акад. Чавдар Руменин, той е откривател с доста знания и опит в роботиката, сензориката и изкуствения разсъдък, заради което е определен за началник на Центъра за подготвеност КВАЗАР. Ето какво споделя той:
Снимка Красимир Свраков Остаряла е тезата, че в България не се дават пари за просвета и технологии, че сме изостанали. От 5 – 6 години страната, благодарение на Европейски Съюз, вложи към 1.5 милиарда лева за развиването на просвета и технологии, като бяха основани центрове за върхови достижения и центрове за подготвеност. Това са научни звена, които дават
модерна визия на науката и промишлеността
Не бива единствено да се приказва по какъв начин бизнесът и науката би трябвало да си подадат ръка, а когато се усети потребност от нова разработка, да бъдат поканени учени инженери и те, дружно с бизнеса, който ще е възложител, да обсъдят и да задвижат реализирането на концепцията. Инженерният метод дава потребни резултати в медицината и роботизираната хирургия и към този момент се роди една наша иновация в региона на минимално инвазивната хирургия с потреблението на газообразен хелий.
Изследванията и творчеството са попадане в успореден свят. Изкуственият разсъдък (ИИ) не е кадърен да направи пробивите, на които индивидът е в положение. Хората, които основават тези върхови разработки, би трябвало да са доста внимателни и високо виновни, с цел да не позволен както излизането на ИИ от надзор, по този начин и потреблението му във военни дейности.
В Центъра КВАЗАР
открихме ново събитие
– когато скала̀ бъде подложена на високо налягане, тя стартира да излъчва микрочастици. По техния набор, по тяхното количество и по други техни характерности може да добием информация по кое време ще стане счупването на тази скала̀. Това е обвързвано със сеизмологията, добива на петрол, на въглища, здравината на високите здания, подземните градежи, виадуктите. Когато тектонските плочи стартират да се разместват под повърхността на земята и към този момент сме разположили създадени от нас датчици, по количеството частици, които се отделят, ще може да създадем прогностични разбори за това, което става с тектонската плоча. Това към момента не значи предсказание на трусове. По виадуктите и язовирните стени може да сложим от тези датчици и ще имаме информация по кое време стартират неподходящи и предкритични разрушителни процеси. Така науката може да се „ вгради “ в националната промишленост. Подобен добър образец постигнахме в АЕЦ „ Козлодуй “, където внедрихме практическо решение с създадени от нас датчици.
Около 60% от активността на Центъра КВАЗАР е обвързвана с квантовата връзка. Бъдещето на връзката е в квантите, фотоните. Има идея за сплетените фотони, които носят информация.
Квантовите технологии
не разрешават подслушване и постигане до същността на известията - или връзката се прекъсва, или стартира предаването на данни, които са надалеч от действителната информация. Работим по план в границите на евроинициативата „ Euro QCI ”, в него с изключение на Института по роботика са включени Институтът по нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика, структурите от системата на сигурността на страната, Министерството на стопанската система, Министерството на здравеопазването. Целта ни е сред министерствата в България и техни структури да се откри криптирана връзка. В партньорство с А1 създадохме канал по специфичен оптичен кабел сред два института в София, другият
софтуерен пробив
е, че на разстояние 66 км от София успяхме да предадем криптирани данни. Целта е оптичният кабел да стигне през Кулата до Гърция, откъдето има връзка с криптиран канал до Брюксел.
В Института за нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика, чийто мотор е доцент Лъчезар Георгиев, има надарени учени с опит, а също и млади докторанти, някои от които работят и по квантовата връзка. Експериментите и наблюденията демонстрираха, че имаме кадровия капацитет, а към този момент следва да се купи и значима част от нужната инсталация. В развитите страни квантовата връзка напредва с бързи темпове. Тези технологии не може да ги вземем на готово, тъй като те са от особена сензитивност. Всяка от страните в Европейски Съюз би трябвало да направи старания и да има своите достижения в тази област. Сред ползвателите на криптирана информация ще са министерствата, лечебните заведения, изобретателската и новаторската активност. Ще се употребяват и спътници, посредством които ще се улесни предаването на криптирани известия. Хакерите няма да може да основават проблеми, това е антихакерска технология.
Науката и бизнесътБАН е най-силният изобретателски мозък на България. До средата на тази година академията има близо 40 изобретения, стремим се да ги предложим на бизнеса. Във високоразвитите страни се внедряват от 2 до 4% от изобретенията, а у нас до към 0,5%. Но имаме вяра, че идват времена, в които бизнесът ще трансформира в свое конкурентно преимущество взаимоотношението с учените и изобретателите за решаването на на практика проблеми.Институтът по роботика при Българска академия на науките е номер едно по основани изобретения и имаме над 270 патента в последните години. Професионалният изобретателски дух не се учи. Нужни са съответните заложби и когато имаш подобаващите сътрудници, търсещи нови решения, тогава се вършат революционни разработки. Несравнимо е, когато забележиш проблем, да може да предложиш работещо решение. Това е чувството за единственост и за връзка с незнайното.Ползотворните контакти сред бизнеса и науката ще се засилят по натурален път, когато учените и бизнесмените по-често са дружно, когато бизнесът свикне да адресира към българските учени проблеми, на които търси решение. Тези два свята би трябвало да се отворят един към различен. Началото е сложено сред Българска академия на науките и Изпълнителната организация за поощряване на дребните и междинните предприятия посредством форума „ Наука за бизнес “, който към този момент дава на практика резултати.Текстът е част от бр. 116 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ