Държавата взема решения при липса на информация. Заплашена е конкурентоспособността

Държавата взема решения при липса на информация. Заплашена е конкурентоспособността на новаторските браншове, в това число IT бранша, които имат забележителен принос за Брутният вътрешен продукт и износа на страната. За това сигнализира пред Dir.bg и 3eNews шефът на асоциацията на софтуерните компании (БАСКОМ) Доброслав Димитров. Ключовото значение на бранша е доста оттатък милиардите, които внася за стопанската система, посочи той и позволи, че поради фискалната политика може да последва отлив на вложители. " България е една от двете страни в Европейски Съюз, които нямат политика за обосноваване на IT промишлеността и вкарва налози като на Запад, само че без изключенията на Запада, което заплашва нашата конкурентоспособност ", уточни той. Друга опасност за европейската IT промишленост и в частност - българската, той вижда в подготвяния Закон за ИИ, за който неотдавна в Европейски Съюз се реализира съглашение. Според Димитров цялостната идеология в предлаганата регулация е с неверното акцентиране и изясни за какво.  Г-н Димитров, дигитализацията прави софтуерната продукция все по-нужна и е значимо да е налична. Как се развива секторът? Тази година няма да пораснем с процентите, с които нормално растем. Пак ще надхвърлим 10% растеж на годишна база, само че не 25%, колкото беше предходната и по-миналата година, което би трябвало да е червен байрак за всички, защото ние сме по този начин да се каже „ канарчето в мината “.  IT бизнесът на България и в частност софтуерната промишленост, е извънредно интегрирана в международната икономка – ние работим на 85% за експорт и каквото се случва на открито, рефлектира при нас съвсем незабавно. Само че протичащото се на открито рефлектира и на България - просто с някакво закъснение от 9 – 12 месеца каквото се случва в Съединени американски щати, да вземем за пример, идва тук. Така че забавянето на нашия растеж от  началото на годината, изключително през втората половина на годината, значи че същото чака всички останали браншове и би трябвало да бъде взето поради. Не можем да живеем с мисълта, че не ни касае ставащото на Запад. Германия е в криза от началото на годината, както и още 5 – 6 водещи стопански системи на Европа. Ще пристигна и тук, няма по какъв начин да не пристигна, защото действително в българската стопанска система над 80% от контрагентите са в Западна Европа и Съединени американски щати. Така че това няма по какъв начин да ни подмине и би трябвало да му обърнем внимание. И като се насложи стягането на средата за бизнес с новото данъчното задължение и повдигането на осигуровките, какви вероятности се обрисуват? Страната ще изгуби едно от преимуществата си с лека ръка. Всъщност ние си покачваме налозите от  10 на 15% за огромните компании, само че доста от тези огромни компании са в действителност IT компании, които влагат в България. Като изгубят преимуществото да са тук на 10% и отидат на 15, за какво да не отидат в Германия, какво да вършат тук? Твърденията за световния налог, че е по този начин за всички страни, които го вкарват, действително видяно не са правилни. Всички тези други страни имат една камара изключения, имат свои политики, с които промотират високотехнологичния си бизнес. България е една от двете страни в Европейски Съюз, които нямат политика за обосноваване на IT промишлеността и вкарва налози като на Запад, само че без изключенията на Запада, което заплашва нашата конкурентоспособност. Германия е посочена постоянно за образец с високите й налози, само че в действителност междинният корпоративен налог, който заплащат фирмите там е 12%, защото там има доста изключения и облекчения. В българската система е друга философията – плосък налог от 10% без изключения. Не може да имаме и едното и другото и подвигаме налога на 15%, само че без изключения. Това ни прави непосредствено неконкурентни. Има ли заплаха от отлив на инвеститорски интерес и отдръпване на компании? Има такава заплаха. Не поради съответната сума, с която се усилват оптималния застрахователен приход и налога, а че цялата данъчна политика не е прогнозируема. Няма сигурност дали това ще е перманентна политика на изземане на от ден на ден и повече от светлите приходи на хората, дали този 15-процентен налог няма да слезе и към по-малките предприятия. Това обръщение прави България несигурна дестинация, в която не можеш да си планираш бъдещето,  прави я непривлекателна и това е същинската огромна опасност за вложенията в България.   Това е рисково за стопанската система, тъй като ние не сме бутиков бранш. Само софтуерният бранш съставлява една трета от износа на услуги на България. За тази година ще надхвърлим 8 милиарда, което съвсем напълно е експорт. Тези 8 милиарда влизат в стопанската система. Много забавна друга статистика има – ние, софтуерният бранш, сме 1.7% от работната мощ и доста постоянно ни споделят, че сме малко, само че в действителност представляваме номер 1 бранш по фонд „ Работна заплата “ (ФРЗ). Нито един различен бранш, без значение какъв брой хиляди чиновници има не заплаща подобен ФРЗ. Това е  потреблението на България. Тези пари влизат в стопанската система и се пръскат по другите браншове. Всъщност основното значение на бранша е доста оттатък тези милиарди, които внася в за стопанската система, а точно, че движи вътрешното ползване. Ние сме структуроопределящ бранш, тъй като няма бранш, който да има бъдеще, в случай че не се цифровизира. Реално видяно, програмен продукт има във всяка една частица на обществото към този момент или в случай че няма - става неконкурентна и умира. Затова ще е проблем, в случай че има отлив на хора от бранша. В нашата стопанска система, за жалост, имаме ИТ бранш на международно равнище, само че България е на последно място, дружно с Румъния, по цифровизация на стопанската система, което значи, че на обущаря децата вървят боси. Ние цифровизираме другите стопански системи тъй като нямаме задоволително хора. Ако тези хора се реалокират на следващия ден, от това ще стане единствено по-зле. Тук е ключовостта. И към този момент на последно равнище са терзанията ни от повдигането на оптималния застрахователен приход. Не е заслужено тези, които работят на ярко и си заплащат съзнателно налозите, да са единствените в страната, които съблюдават законите, а сивата стопанска система да бъде толерирана. Поехте председателството на Българска Работодателска Асоциация Иновативни Технологии (БРАИТ) с безапелационната поръчка софтуерните бизнеси да влязат в Националния съвет за тристранно съдействие, по кое време ще се случи? Ключовото за какво би трябвало да сме там, е във обстоятелството, че високотехнологичните компании представляваме повече от 20% от стопанската система. Само автомобилният клъстер има над 300 предприятия в България, които са производства. Тези браншове - тези нови бизнеси, които се появиха в последните 20 години де факто не вземат участие в диалога със обществените сътрудници и поради това страната, малко или доста, работи с липса на информация. Оттам идват и огромните недоразумения – подобен ни е казусът с налозите, подобен ни е казусът с доста от политиките, които се водят, защото действително ние не участваме в разговора, а сме промишлености, които са виновни за огромна част от растежа на Брутният вътрешен продукт и голяма част от износа. Само  софтуерната промишленост дава една трета от износа на услугите. Няма по какъв начин толкоз основна част от модерната стопанска система да я няма на масата на договарянията. Това е нездравословно и за страната, не е добре и за нас, и най към този момент - доста нездравословно за обществото като цяло. Когато преди 4 години кандидатствахме в обединяване към 30 организации – освен IT бранша, в БРАЙТ сме и автомобилния клъстер и една камара клъстери – биотехнологии, земеделие и така нататък, бяхме непозволено дисквалифицирани, което съдът на последна инстанция това лято постанови. Сега се готвим за ново кандидатстване, което уверен съм ще завърши сполучливо и до 1  - 2 години че бъдем публично част от Тристранния съвет. Какъв да е методът по посока цифрова промяна за обезпечаването на фрагменти? Ние не стопираме да повдигаме към страната въпроса за образованието и профилираното образование, защото тя може да прави нещата в мащаб и в последна сметка по тази причина си плащаме налозите. Цялата IТ промишленост е построена от лични фрагменти, които сме преквалифицирали и дообучили. Нашето изследване „ БАСКОМ барометър 2023 “ демонстрира, че фирмите разчитат най-много на така наречен академии за фрагменти, тъй като оттова идват експертите. Извели сме  като наш приоритет да се борим за основаване на още 10 софтуерни учебни заведения. Вече имаме няколко като ТУЕС в София, бургаската IT гимназия, в Стара Загора IT-гимназия, варненското учебно заведение, което е по сходство на ТУЕС. С учебното заведение в Правец,  стават 5, което не е задоволително. В България има 2350 учебни заведения, ние имаме 5, а става въпрос за съществена част от стопанската система. С други думи – ние с 5 учебни заведения се опитваме да създадем хората, които да дърпат цялата стопанска система. Ами няма по какъв начин да стане. Решението на този въпрос не е „ или “, а са няколко „ и “-та – би трябвало образованието да се промени. Трябва от образованието да идват хора, също от преквалификация на хора с други специалности, което доста постоянно обезпечават тези академии и от привличане на хора извън. За хората извън, аз не един път съм предложил Агенцията за вложения да бъде прекръстена на Агенция за вложения и гении. Тъй като, с цел да привлечеш 1000 висококвалифицирани хора да се реалокират със фамилиите си в България е доста по-голям триумф от това да направиш едно дружество някъде. Парите в софтуерния свят са на второ място. Талантът е на първо място, човешкото можене е преди всичко. Това би трябвало да бъде приоритет на страната, освен сините карти елементарно се дават, тъй като в Германия и Полша се дават за 4 седмици, а в България продължаваме да сме на 3 – 4 – 5 месеца. Но би трябвало и да развиваме бранд „ България “ не като място за 1 седмица отмора, а като място за живеене, за бизнес и развиване. Образованието е на две равнища – трябват ни софтуерни учебни заведения, само че не всяко би трябвало да бъде софтуерно и не всеки човек би трябвало да е програмист, само че технологичност би трябвало да има във всяко едно учебно заведение, защото бъдещето е софтуерно. Независимо в каква специалност работите, във вашата специалност ще има технологичност и в случай че не я разбирате, няма да можете да я употребявате и надлежно няма да сте конкурентни. Много е значимо да имаме профилирани учебни заведения и редом разпространяване на технологичността във всяко едно българско учебно заведение. И дано отбележа – 97% от приключилите софтуерни специалности остават в България, не емигрират. Ние нямаме емиграция от IT експертите и изобщо хората, работещи в софтуерния бранш. Бизнесът осъзнава ли какво му следва с напредването на ИИ? Част от бизнеса – да. Тези промени първо идват в софтуерните компании – там е първият конфликт с тази технология, само че и те са начинаещи в това да я употребяват, защото тя е разработвана от доста години, само че е общодостъпна от една година. Реално видяно, в последните 6 – 7 месеца фирмите много скоростно стартират да интегрират ИИ във всекидневните си процеси. В останалата част на обществото, по-скоро мисля, че е в рубрика „ люботитно “, само че факт е, че доста хора употребяват ChatGPT. Някои го употребяват да пишат имейли, да пишат докладни, да си приготвят документи, децата сигурно го употребяват за домашни, тъй че имаме обичайно нахлуване, само че не е доста структурирано. Какви са възможностите на България в ерата на ИИ? Имаме огромен късмет. Всички са на стартовата линия. Ние не сме многолюдна страна, нямаме и финансите и сега се появява инструмент, който прави двете неща не значими – нито количеството  е значимо, нито парите. Единствено, което ще бъде значимо геният. Ако имаме сериозна маса от гений, ще можем да сме доста, доста преди другите. Трябва да помислим по какъв начин да се приспособяваме към технологията. Затова споделям, че изкуственият разсъдък е множител за естествения. Когато умножиш топ специалист по изкуствен интелект, той става безусловно неосъществим. Впрочем, случилото се в OpenAI с уволняването и връщането на Сам Олтман е удостоверение, че в софтуерния свят не парите, а геният е на власт.  70 милиардната компания не може да си разреши да уволни изпълнителния шеф, тъй като без него е нищо. Отделен е въпросът за какво се стигна до това уволняване. Свързано е с ChatGPT и чакаме да разберем. Вашият коментар за зачестилите подправени видеа с известни персони и опитите за манипулиране на публичното мнение посредством ИИ?
Deepfake имаше и преди, само че трябваше да разполагаш с 5 - 10 индивида, с аниматори и други експерти, а в този момент съвсем всеки би могъл - това е огромната разлика. Демократизирането на тази технология я прави неконтролируема - тя не е едно място, което да направляваме, тя е на всички места. Точно по тази причина споделям - ИИ не злоупотребява с никой. Хората злоупотребяват. Хората вършат положителни или неприятни неща. Търсете индивида. Верификацията на новините и да отидеш на приближен източник към този момент става от основно значение, а не бързината на транслирането на новината. Дълго време всеки ставаше публицист, всеки е блогър, само че като не можеш да вярваш на нито едно видео, тогава ще си пуснеш Българска национална телевизия. Да си пазиш реномето и не да си първи с новината, а да си тествания с новината - това ще е новата мода в медиите, като непряк резултат на ИИ. Какво ще кажете за паниките в креативните среди и поръчките от създатели да се забрани образование на машини с техни творби или осъществявания ? Изкуственият разсъдък към този момент е подготвен. Даже данните за образование към този момент са синтетични - готови са от ИИ. Опасно би било да бъде обучаван с нискокачествен материал. Ако не го зареждаме с качествени неща, на него ще му се изкриви, нагледно казано, „ визията за света “. Като го ограничаваме, по този метод го спъваме, де факто. Частта знание, от която го лишаваме, ще липсва в продукцията му, а тя ще основава творчеството на света, което ще измести всичко друго. Просто като плъзне на всички места и става „ новото обикновено “. Как да се подсигурява сигурността на потребителите? Тук регулацията е да бъдат накарани компаниите да си подвигат киберсигурността, да се грижат за данните и да няма течове на данни. Ето неотдавна са създали пробив в американската компания за персонална геномика и биотехнологии 23andMe, където вършат ДНК разбори - откраднали са 7 милиона ДНК профили на хора. И да търсиш отговорност, и да не търсиш – тези 7 млн. профили към този момент и китайците ги имат, и кой ли не. Има място за регулация, въпросът е регулацията да е на вярното място, да ни пази нас като индивиди. Трябва да се обезпечава анонимизиране на данните. GDPR, да вземем за пример, има доста смисъл. Постигна се съглашение в Европейски Съюз за Закон за ИИ, което беше гръмко оповестено като първа регулация в света и последваха рецензии, че бързането е за сметка на качеството. Как Ви се костват постановките в това ново законодателство? Заявките са мощно условни, теоретични; доста са неяснотите по какъв начин ще бъде налагано… Има и недоумение по какъв начин работи технологията. Според мен, цялостната идеология е с неверното акцентиране. Правилното акцентиране не е да контролираме, тъй като би трябвало да се контролира, а по какъв начин да контролираме по този начин, че да дадем максимално  конкурентно преимущество на европейските компании. Не чух такава поръчка в това законодателство. Предвижда се да влезе в действие от 2025 година за страните-членки, само че могат да станат доста чудесии до тогава, първо. Второ, в случай че ние сме си въвели едни правила, пък Съединени американски щати и Китай не считат да се преценяват с тях, а те нямат никакви планове да се преценяват, къде ни слага това на картата? До загуба на конкурентоспособност ли се опасявате, че ще докара? Да, точната дума  е това. В момента тече съревнование сред нациите за тази технология, както преди беше оръжейното в студената война. Далеч съм от мисълта, че би трябвало да се  развива ИИ неконтролируемо, само че контролът и ударението би трябвало да се случват на друго място. Контролът и ударението би трябвало да бъдат върху това кой има достъп до огромните езикови модели; кой може да образова по-големи и по-малки, защото в самата си същина това носи съществени опасности; какво може да се прави с тази технология; кой има достъп до данните или пък данните на огромните компании биха ли били отворени за образованието на нови модели от други компании. Нещото, с което би трябвало да се занимаваме, общо взето, е да пазим сигурно персоналното пространство на хората. Това ненапълно е застъпено. Факт е, че GDPR е в тази посока и тя е вярна. Това е едната повърхност и да речем, че е покрита. Другата повърхност е да се подсигурим, че тази технология няма да бъде съсредоточена в ръцете на много  дребен брой компании, които от горната страна на това не са в Европейски Съюз. Самият факт, че Facebook желае регулация би трябвало доста да ни тормози. Когато един монопол в една или друга сфера желае регулация, значи, че към този момент е стигнал до място, където се усеща удобно и се пробва да вдигне загради други да дойдат там. С други думи - тези регулации може да се окажат в услуга точно на компании, против които се работи сякаш. Необходим е по-задълбочен разбор. Надявате ли се до гласуването да бъдат изчистени празнотите и несъгласията?
Предвид какъв брой тромава структурата е Европейски Съюз, както и целият развой по законотворчеството, надали. Това по-скоро  е нещо, по което се надявам да стартира да се работи по-късно - да стартира да се поправя и като се види, че нещо пречи, в някакъв по-скоростен вид да се отстранява. Ако ние нямаме достъп, да речем, до някой от  инструментите на ИИ, по една или друга причина, примерно в случай че не дава отговор на някое от изискванията на Европейски Съюз, тогава нашите бизнеси внезапно ще станат доста мощно неконкурентни. Това е действителна заплаха. На процедура съм сигурен, че ще претърпи еволюция замисленото европейско законодателство, тъй като има задоволително умни и разбиращи хора, с цел да схванат, че това няма да свърши добре за Съюза като цяло. Къде е казусът в опита за контролиране на ИИ? Опитваме се да използван физически правила от остаряло време към нова парадигма и това е проблем. Пак наблягам – сигурно би трябвало да има правилник, само че доста деликатно би трябвало да се замислим кой е верният въпрос. Единственият верен въпрос е какъв правилник да измислим, по този начин, че да пазим персоналното пространство на хората и да не изостане Европа в конкуренцията. Това са двата въпроса, на които би трябвало да дава отговор европейската регулацията. Всичко друго е второстепенно. Ако създадем съпоставяне с Указа на Байдън, там е по-скоро поръчка за отговорност. Не инцидентно бяха извикани топ компаниите  при президента Байдън – малко или доста да се поеме ангажимент тази технология да не попадне, нагледно казано - в неверните ръце. Така че това е доста начална фаза. Но сигурно американците няма да спрат развиването си в тази посока, тъй като просто не могат да си го разрешат. Съревнованието за ИИ в действителност е сред тях и Китай, отново споделям – Европа не е в това състезание сега. А в това време имаме прелестни учени и просвета, само че би трябвало да сложим друго акцентиране - на какво се случва сега.