Ентусиазмът крепи до голяма степен производителите на разсад
Държавата към момента не може да реши дали производителите на разсад са аграрни производители. Според ръководещите не са. По тази причина те не могат да се включат в системата за споделена поддръжка или каквато и да е друга държавна помощ.
Зеленчукопроизводството е измежду обичайните подотрасли на растениевъдството у нас, което е предопределено от удобните естествени условия в страната и индустриалния опит на популацията. Продукцията му се употребява, както за храна от хората, по този начин и за суровина в хранително-вкусовата индустрия, поради скъпите витамини и други хранителни субстанции, които обезпечава на човешкият организъм.
Нещата са доведени до една куриозна обстановка. Оказва се, че основата, без което естествено не може да има зеленчукопроизводство - развъждането на разсад, е един нелигитимен бранш у нас. И той не употребява никаква поддръжка от страната. Според ръководещите развъждането на разсад не е оранжерийно произвеждане, тъй като не се изнася подготвена продукция на пазара. Отоплението на оранжериите за развъждане на разсад се отопляват с мазут. А за това гориво няма поддръжка от страната.
А тези производители дават отговор и за ранните, и за средноранните и за късните зеленчуци, които всички ние чакаме да си купим в магазина.
За да се избегне заплахата от слани първо се отглежда разсад, който по-късно се засажда навън на полето, с цел да получим първите домати, пипер, краставици и тиквички. Така че в случай че няма разсад, няма да има и годишна продукция зеленчуци.
Сега производители на разсад са в усложнение. Предвид високите цени на торовете, на електрическата сила, на природния газ, те не знаят дали да гледат разсад или да спрат. Не се знае какъв брой земеделци ще желаят да си купят разсад и ще излязат на полето. Производители на разсад сигнализират, че е изцяло допустимо и да няма ранни български зеленчуци в магазините тази година. Браншът е под сериозен риск и от това, че може да не успее да си върне направените разноски по развъждане на разсад. Вместо това ще подкрепим производителите на зеленчуци от прилежащите ни страни.
А в прилежаща Румъния, да вземем за пример, страната поема целия разход за градеж на една оранжерия за развъждане на разсад.
Всъщност, надали е чудно това отношение на страната като следим големите количества вносни зеленчуци, които заемат сергиите на нашите пазари и магазини. И то на цени по-ниски от създадените в България.
Зеленчукопроизводството е измежду обичайните подотрасли на растениевъдството у нас, което е предопределено от удобните естествени условия в страната и индустриалния опит на популацията. Продукцията му се употребява, както за храна от хората, по този начин и за суровина в хранително-вкусовата индустрия, поради скъпите витамини и други хранителни субстанции, които обезпечава на човешкият организъм.
Нещата са доведени до една куриозна обстановка. Оказва се, че основата, без което естествено не може да има зеленчукопроизводство - развъждането на разсад, е един нелигитимен бранш у нас. И той не употребява никаква поддръжка от страната. Според ръководещите развъждането на разсад не е оранжерийно произвеждане, тъй като не се изнася подготвена продукция на пазара. Отоплението на оранжериите за развъждане на разсад се отопляват с мазут. А за това гориво няма поддръжка от страната.
А тези производители дават отговор и за ранните, и за средноранните и за късните зеленчуци, които всички ние чакаме да си купим в магазина.
За да се избегне заплахата от слани първо се отглежда разсад, който по-късно се засажда навън на полето, с цел да получим първите домати, пипер, краставици и тиквички. Така че в случай че няма разсад, няма да има и годишна продукция зеленчуци.
Сега производители на разсад са в усложнение. Предвид високите цени на торовете, на електрическата сила, на природния газ, те не знаят дали да гледат разсад или да спрат. Не се знае какъв брой земеделци ще желаят да си купят разсад и ще излязат на полето. Производители на разсад сигнализират, че е изцяло допустимо и да няма ранни български зеленчуци в магазините тази година. Браншът е под сериозен риск и от това, че може да не успее да си върне направените разноски по развъждане на разсад. Вместо това ще подкрепим производителите на зеленчуци от прилежащите ни страни.
А в прилежаща Румъния, да вземем за пример, страната поема целия разход за градеж на една оранжерия за развъждане на разсад.
Всъщност, надали е чудно това отношение на страната като следим големите количества вносни зеленчуци, които заемат сергиите на нашите пазари и магазини. И то на цени по-ниски от създадените в България.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ