Държавата в опит да осветли реалните пари в над 50 000 магазини и ресторанти, за да влязат още 500 млн. евро в хазната
Държавата в опит да осветли действителните пари в над 50 000 магазини и заведения за хранене, с цел да влязат още 500 млн. евро в хазната
Държавата възнамерява да осветли оборотите на над 50 хиляди магазини и заведения за хранене, които сега регистрират парите, с които им заплащат клиентите, с незнайни за данъчните софтуери, написа 24 часа.
Това е повода Министерството на финансите с бюджета за 2026 година
да предлага търговците в България да употребяват програмен продукт за отчитане на продажбите, който е утвърден от Национална агенция за приходите. Като претекстове се показва, че въвеждането на това условие цели да ограничи укриването на обороти и операциите.
Според планове на специалисти по налозите въвеждането на сходно
условие ще разреши в бюджета да влязат няколкостотин милиона повече. Неофициални данни сочат, че става дума за суми 500 млн. и 1 милиарда евро годишно. Ивайло Мирчев, водач на Демократична България, разгласи във фейсбук, че потреблението на програмен продукт
за ръководство на продажбите в комерсиалния обект – СУПТО, ще е удар върху бизнеса.
В Национална агенция за приходите са безапелационни, че по никакъв метод не става дума за избран вид програмен продукт, който компаниите са длъжни да закупят
Бизнесът би трябвало да заявява в данъчната организация данните за тези софтуери,
които употребява. Те наложително обаче би трябвало да са в сходство с условията на Наредба 18, която стопира укриването на доходи. В момента има търговски обекти, които употребяват софтуери без връзка със наложителните фискални касови апарати,
и по този метод не се регистрират доходи и не се издават документи.
От обществена информация на уеб страницата на Национална агенция за приходите излиза наяве, че през записаните при тях софтуери, които са 500 на брой, а не избран тип, данъчните могат да наблюдават по-добре активността на компаниите.
Едва 5934 търговци употребяват някой от софтуера от листата
с утвърдени от данъчната администрация при почти 250 000 – 300 000 регистрирани фискални устройства.
Около 50 000 обекта регистрират оборотите си с други стратегии
и софтуерни артикули. Те би трябвало наложително да обработват и съхраняват автоматизирано данни, включващи минимум тип, брой и единична цена на артикули или услуги, както и
настоящо следене на процеса по продажба в магазина
или ресторанта Проверки на данъчните инспектори обаче демонстрират, че при тези разнообразни софтуери има алтернатива за въвеждане на данни изборно и ръчно. А това разрешава на търговците
да не регистрират част от продажбите и надлежно да не платят налозите за тях.
На уеб страницата на Национална агенция за приходите се показва, че в търговски обект софтуерът наложително ръководи всички работещи фискални устройства.
С препоръчаните в този момент промени търговците не се задължават да употребяват тъкмо избран програмен продукт,
а да изберат някой от 500-те от листата на Национална агенция за приходите или да заявяват данните за софтуерите, които употребяват сега. Важно е, че не самият търговец би трябвало да направи това, а производителят или разпространителят на въпросния програмен продукт.
Кратките периоди – предлага се смяната да влезе в действие от 1 април, и евентуални спомагателни разноски, тормозят част от бизнеса.
Поверка демонстрира, че няма единна цена за СУПТО – цените зависят от абонамент, лиценз и поддръжка, интеграция с касовата техника, броя на обектите и спомагателните модули.
От оповестените в интернет предложения може да се види, че
решения за дребен магазин костват 180-200 лв. годишно за базов абонамент. За по-малки вериги и единични обекти това е реалистична стойност при общоприета настройка.
При междинен бизнес внедряването постоянно включва еднократна покупка
плюс такси за облачна услуга или поддръжка. Така за огромни вериги с доста търговски обекти цената може да стигне две или три хиляди лв..
Преди пет години
– през 2020 година, тематиката за потребление на СУПТО също беше в центъра на многолюден спор. Тогава бяха признати промени във въпросната Наредба 18, с които се вкарваше условие за потребление на софтуери от листата на Национална агенция за приходите.
Част от условията, свързани с обявление и задължението производителите и
разпространителите да заявяват софтуерите си пред данъчните, обаче бяха обжалвани. Тогава Върховният административен съд анулира няколко текста, част от които са с претекст за неспазването на процедурата за разискване и приемане на наредбата. Част от тях и за условията за софтуерите след осъществяване на това условие са включени в наредбата.
Държавата възнамерява да осветли оборотите на над 50 хиляди магазини и заведения за хранене, които сега регистрират парите, с които им заплащат клиентите, с незнайни за данъчните софтуери, написа 24 часа.
Това е повода Министерството на финансите с бюджета за 2026 година
да предлага търговците в България да употребяват програмен продукт за отчитане на продажбите, който е утвърден от Национална агенция за приходите. Като претекстове се показва, че въвеждането на това условие цели да ограничи укриването на обороти и операциите.
Според планове на специалисти по налозите въвеждането на сходно
условие ще разреши в бюджета да влязат няколкостотин милиона повече. Неофициални данни сочат, че става дума за суми 500 млн. и 1 милиарда евро годишно. Ивайло Мирчев, водач на Демократична България, разгласи във фейсбук, че потреблението на програмен продукт
за ръководство на продажбите в комерсиалния обект – СУПТО, ще е удар върху бизнеса.
В Национална агенция за приходите са безапелационни, че по никакъв метод не става дума за избран вид програмен продукт, който компаниите са длъжни да закупят
Бизнесът би трябвало да заявява в данъчната организация данните за тези софтуери,
които употребява. Те наложително обаче би трябвало да са в сходство с условията на Наредба 18, която стопира укриването на доходи. В момента има търговски обекти, които употребяват софтуери без връзка със наложителните фискални касови апарати,
и по този метод не се регистрират доходи и не се издават документи.
От обществена информация на уеб страницата на Национална агенция за приходите излиза наяве, че през записаните при тях софтуери, които са 500 на брой, а не избран тип, данъчните могат да наблюдават по-добре активността на компаниите.
Едва 5934 търговци употребяват някой от софтуера от листата
с утвърдени от данъчната администрация при почти 250 000 – 300 000 регистрирани фискални устройства.
Около 50 000 обекта регистрират оборотите си с други стратегии
и софтуерни артикули. Те би трябвало наложително да обработват и съхраняват автоматизирано данни, включващи минимум тип, брой и единична цена на артикули или услуги, както и
настоящо следене на процеса по продажба в магазина
или ресторанта Проверки на данъчните инспектори обаче демонстрират, че при тези разнообразни софтуери има алтернатива за въвеждане на данни изборно и ръчно. А това разрешава на търговците
да не регистрират част от продажбите и надлежно да не платят налозите за тях.
На уеб страницата на Национална агенция за приходите се показва, че в търговски обект софтуерът наложително ръководи всички работещи фискални устройства.
С препоръчаните в този момент промени търговците не се задължават да употребяват тъкмо избран програмен продукт,
а да изберат някой от 500-те от листата на Национална агенция за приходите или да заявяват данните за софтуерите, които употребяват сега. Важно е, че не самият търговец би трябвало да направи това, а производителят или разпространителят на въпросния програмен продукт.
Кратките периоди – предлага се смяната да влезе в действие от 1 април, и евентуални спомагателни разноски, тормозят част от бизнеса.
Поверка демонстрира, че няма единна цена за СУПТО – цените зависят от абонамент, лиценз и поддръжка, интеграция с касовата техника, броя на обектите и спомагателните модули.
От оповестените в интернет предложения може да се види, че
решения за дребен магазин костват 180-200 лв. годишно за базов абонамент. За по-малки вериги и единични обекти това е реалистична стойност при общоприета настройка.
При междинен бизнес внедряването постоянно включва еднократна покупка
плюс такси за облачна услуга или поддръжка. Така за огромни вериги с доста търговски обекти цената може да стигне две или три хиляди лв..
Преди пет години
– през 2020 година, тематиката за потребление на СУПТО също беше в центъра на многолюден спор. Тогава бяха признати промени във въпросната Наредба 18, с които се вкарваше условие за потребление на софтуери от листата на Национална агенция за приходите.
Част от условията, свързани с обявление и задължението производителите и
разпространителите да заявяват софтуерите си пред данъчните, обаче бяха обжалвани. Тогава Върховният административен съд анулира няколко текста, част от които са с претекст за неспазването на процедурата за разискване и приемане на наредбата. Част от тях и за условията за софтуерите след осъществяване на това условие са включени в наредбата.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ