Топ икономисти: Затягайте коланите
Държавата незабавно би трябвало да затегне коланите, с цел да не надува в допълнение инфлацията. Това бе главното обръщение, което насочиха към ръководещите топ икономисти от основни държавни институции и някогашни министри на финансите, събрани на спор за антиинфлационната политика в Народното събрание. Обсъждането се състоя по самодейност на ръководителя на бюджетната комисия в Народното събрание Любомир Каримански от " ИТН ". На него бяха поканени представители на Българска народна банка, Сметната палата, Фискалния съвет, работодателски и профсъюзни организации, самостоятелни икономисти, както и някогашните министри на финансите Милен Велчев, Владислав Горанов и на стопанската система Николай Василев. Йордан Цонев от Движение за права и свободи разкритикува осезаемата липса на настоящия финансов министър Асен Василев.
В дебата за следващ път пролича във философията на водената фискална политика сред държавните управления в последните 25 години и новото ръководство. Препоръките еднопосочно бяха в посока на това ръководещите да не ускоряват импортираната извън инфлация с на необятни публични групи. В същото време Асен Василев отстоява концепцията, че по-високите държавни разноски, изключително във времена на рецесии, ускоряват икономическия напредък и пазят популацията.
" Възможно е през есента България да попадне в процедура по свръхдефицит, което значи, че още занапред са нужни ограничения за консолидация и стесняване на бюджетните разноски ", предложи Любомир Дацов от Фискалния съвет. Според него държавното управление би трябвало да преразгледа част от оферти пакет антиинфлационни ограничения, тъй като актуализацията на бюджета с нови 2 милиарда лева за настоящи разноски е неразумна. Есента ще бъдем принудени да създадем проект за структурни ограничения за поправяне надолу на бюджетния недостиг както за 2022 година, по този начин и за 2023 година, уточни Дацов.
Същата теза разви и подуправителят на Българската национална банка Калин Христов. По думите му за България има " голям риск от нахлуване в инфлационна серпантина " поради политиката да се раздават пари на всички. Той акцентира, че държавната поддръжка би трябвало да е таргетирана единствено към най-уязвимите групи.
" Висока инфлация се стопира с високи позитивни действителни лихви и с криза, което значи, че действителният приход на огромни групи хора ще намалее ", сподели Христов. Той изясни, че сегашната висока инфлация не произтича нито от Covid пандемията, нито от войната в Украйна, които са единствено подсилващи фактори, а от " колосалните неточности " в политиката в международен проект на свръхстимулираща парична и фискална политика.
" Инфлацията стартира да се усилва още при започване на 2021 година, като следващата неточност бе, че ", сподели Христов. Според него с неправилните си политики Европейската централна банка и Федералният запас на Съединени американски щати даже са сменили мандатите си на проинфлационни. В същото време държавните управления в еврозоната не са склонни да консолидират. Липсата на кураж за стягане на паричната и фискалната политика основава световен инфлационен цикъл, а България внася забележителна част от тази инфлация.
Бившият финансов министър Милен Велчев също акцентира, че с фискални ограничения (тоест с разпределяне на пари от бюджета) България не може да понижи инфлацията, нито да я държи на ниско равнище, само че пък може да я усили. Велчев също счита, че поддръжката на държавното управление е погрешно ориентирана. Според него би трябвало да се подхващат ограничения за увеличение на предлагането на работна мощ – да вземем за пример тласъци за заселване в България или точкови системи като тези в Канада и Австралия за привличане на стопански емигранти, както и тласъци за привличане на украинските бежанци към пазара на труда у нас.
Министърът на финансите в две държавни управления на ГЕРБ Владислав Горанов сподели, че инфлацията е разследване от неправилни политики и българската страна би трябвало да се въздържа от подсилването ѝ. " Защо българската инфлация във всички ѝ аспекти е по-висока от средноевропейската ", попита Горанов.
В дебата за следващ път пролича във философията на водената фискална политика сред държавните управления в последните 25 години и новото ръководство. Препоръките еднопосочно бяха в посока на това ръководещите да не ускоряват импортираната извън инфлация с на необятни публични групи. В същото време Асен Василев отстоява концепцията, че по-високите държавни разноски, изключително във времена на рецесии, ускоряват икономическия напредък и пазят популацията.
" Възможно е през есента България да попадне в процедура по свръхдефицит, което значи, че още занапред са нужни ограничения за консолидация и стесняване на бюджетните разноски ", предложи Любомир Дацов от Фискалния съвет. Според него държавното управление би трябвало да преразгледа част от оферти пакет антиинфлационни ограничения, тъй като актуализацията на бюджета с нови 2 милиарда лева за настоящи разноски е неразумна. Есента ще бъдем принудени да създадем проект за структурни ограничения за поправяне надолу на бюджетния недостиг както за 2022 година, по този начин и за 2023 година, уточни Дацов.
Същата теза разви и подуправителят на Българската национална банка Калин Христов. По думите му за България има " голям риск от нахлуване в инфлационна серпантина " поради политиката да се раздават пари на всички. Той акцентира, че държавната поддръжка би трябвало да е таргетирана единствено към най-уязвимите групи.
" Висока инфлация се стопира с високи позитивни действителни лихви и с криза, което значи, че действителният приход на огромни групи хора ще намалее ", сподели Христов. Той изясни, че сегашната висока инфлация не произтича нито от Covid пандемията, нито от войната в Украйна, които са единствено подсилващи фактори, а от " колосалните неточности " в политиката в международен проект на свръхстимулираща парична и фискална политика.
" Инфлацията стартира да се усилва още при започване на 2021 година, като следващата неточност бе, че ", сподели Христов. Според него с неправилните си политики Европейската централна банка и Федералният запас на Съединени американски щати даже са сменили мандатите си на проинфлационни. В същото време държавните управления в еврозоната не са склонни да консолидират. Липсата на кураж за стягане на паричната и фискалната политика основава световен инфлационен цикъл, а България внася забележителна част от тази инфлация.
Бившият финансов министър Милен Велчев също акцентира, че с фискални ограничения (тоест с разпределяне на пари от бюджета) България не може да понижи инфлацията, нито да я държи на ниско равнище, само че пък може да я усили. Велчев също счита, че поддръжката на държавното управление е погрешно ориентирана. Според него би трябвало да се подхващат ограничения за увеличение на предлагането на работна мощ – да вземем за пример тласъци за заселване в България или точкови системи като тези в Канада и Австралия за привличане на стопански емигранти, както и тласъци за привличане на украинските бежанци към пазара на труда у нас.
Министърът на финансите в две държавни управления на ГЕРБ Владислав Горанов сподели, че инфлацията е разследване от неправилни политики и българската страна би трябвало да се въздържа от подсилването ѝ. " Защо българската инфлация във всички ѝ аспекти е по-висока от средноевропейската ", попита Горанов.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ