С колко ще паднат цените, ако въведат таван на надценките
Държавата ще контролира цените на 22 артикули. След въвеждането на таван на надценките, се чака някои хранителни артикули да поевтинеят, а в „ Здравей, България “ по Нова телевизия съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев разяснява по какъв начин измененията ще повлияят на производителите и търговците на сирене и с какъв брой то ще поевтинее.
Той даде образец с пътя на овчето сирене – от фермата до щанда. „ 1 литър мляко във фермата излиза 2 лв.. За да стигне това мляко 2 лв., страната е субсидирала най-малко 30% от него, тъй като фермерът ще го продава под тези 2 лв.. В момента той е с 0% облага на тези цени. След това млякото отива в преработвателя, където от 4 литра мляко излиза 1 кг сирене. Тоест сумата става 8 лв.. Плюс всичките разноски на преработвателя – той продава кг сирене за 14 лв.. А 8 лв. му коства суровината “, изясни специалистът.
„ Така надценката излиза към 15% – това е себестойността на сиренето. Защото вътре влиза разходът за ток, за служащи. На щанда в комерсиалната верига обаче сиренете към този момент е сред 28 до 31 лв.. Това са 120% надценка “, посочи той.
Караколев калкулира, че в случай че се приложат ограниченията по новия закон – цената на сиренето на щанда за потребителя ще бъде най-много 18-20 лв. за кг “. „ Ако в България имахме кооперативи, тази цена от 15 лв. щеше да бъде непосредствено за потребителя “, уточни той.
Бившият заместник-министър на земеделито и храните Александър Йоцев пък сподели, че не може в един закон да се вкарват антикризисни ограничения.
„ Има едно непознаване на терминологията, касаеща надценките. Когато има съответствие сред разноските и крайната цена, т.е. надценката – тогава има % на маржа. Това е точно, което разяснява Министерството на земеделието. Означава, че в случай че имате 100 лв. и разноски и себестойност 80 лв., ви остава надценка 20 лв.. Това обаче не е 20% надценка. Това в действителност са 17% и малко. Защото надценката се съотнася към разноските, а не към цената “, изясни той.
Йоцев акцентира, че „ доста се подценява първата договорка “. „ Ролята на изкупвачите е фундаментална. Изкупвачът може да регламентира и да вдигне земеделското произвеждане, защитавайки и личните си ползи, и тези на производителя. Или да го разсипе и да го обезсмисли “, акцентира някогашният зам.-министър.
Журналистът Щерьо Ножаров пък изясни, че във Франция, чието законодателство се взима и се привежда в България – таван на надценките няма. „ Там по отношение на производителите, първият снабдител – има минимална обезпечена надценка. Наистина акцентът пада върху запазване на ползите на производителя. Но по-късно няма таван на надценките. Франция, несъмнено, има 80% лично произвеждане. Само 20% е вносът. В България вносът е най-малко 50% “, уточни той.
flagman.bg
