Държавата плаща 3 месеца 60% от заплатите на заплашените от съкращение
Държавата ще заплаща три месеца 60% от заплатата на застрашените от редуциране служащи, поради икономическите последствия от ковид. „ Предлагаме по избрани критерии и в избрани стопански браншове работодателите да аплайват в Агенцията по заетостта и надлежно да имат опция да получат парите в интервал от 3 месеца от фонд „ Безработица “ против задължението да заплащат останалите 40% на служащия ", изясни общественият министър Деница Сачева пред отрасловата обществена комисия. На нея депутатите разгледаха Закона за ограниченията по време на изключителното състояние
Парите ще се считат по осигурителният приход на служащия към януари 2020 година Ако шефът не заплати парите, би трябвало да върне парите на страната. В момента се приготвят и самите текстове от специалистите. Предприятията ще би трябвало да създадат лист на чиновниците, които смятат, че биха желали да съкратят заради понижения размер на работа. С него те ще аплайват пред Агенция по заетостта. По предварителни критерии организацията ще прави оценка до какъв брой предприятието е наранено от рецесията, какви ще бъдат те ще стане ясно в идващите дни. Ако предприятието получи утвърждение, се изпраща информация до Национален осигурителен институт, тъй като парите ще се изплащат от фонд " Безработица " на държавното публично обезпечаване.
Има подготвеност, в случай че се постанова, да бъде обновен и държавният бюджет в тази област “, изясни обществената министърка.
Предложените ограниченията на Българска социалистическа партия не са от изгода на хората с ниски приходи, тъй като отлагането на заплащането на сметки единствено ще утежни ситуацията им след време, разяснява още Сачева.
Синдикатите обаче желаеха тези 60% от заплатата да не се изплащат на работодателите, а непосредствено да се превеждат по сметките на чиновниците. " Нерядко работодатели удържат даже осигурителни вноски от възнаграждението на служащи и не ги превеждат в осигурителната система. Когато активността на бизнеса е лимитирана и в общия случай предприятията няма да разполагат с ликвидни средства, работодателите ще бъдат още по-изкушени да употребяват финансовите средства от Агенцията по заетостта за напълно разнообразни цели. Съществува голям риск тези средства въобще да не стигат до служащите ", пишат в мнение от КТ " Подкрепа ".
Работодателите са съгласни с опцията за едностранно определяне на режим на надомна работа и работа от разстояние от работодателя и без единодушието на служащите и чиновниците, което е написано в закона за изключителното състояние. Подкрепят и даване на заплатен или неплатен отпуск и без единодушието на служащия или служителя за интервала на въведеното изключително състояние, както и едностранно въвеждане от работодателя на ненапълно работно време.
Според тях обаче е регламентиран друг режим за погашение на компенсации и хонорари.
" При прекратяване на активността със заповед на държавен орган -работникът или служителят има право на 50% от брутното му трудово заплащане, само че не по-малко от 75% от минималната работна заплата ", написа в един текст.
Докато в различен текст от закона за изключителното състояние е записано, че когато активността се прекратява по самодейност на работодателя: „ за времето на прекратяване на работа служащият или служителят има право на брутното си трудово заплащане “. " Подобен метод не следва да бъде подкрепян, тъй като без значение по чия самодейност е прекратена активността в интервала на изключителното състояние, следствията както за работодателя, по този начин и за неговите служащи и чиновници ще бъде еднакъв – прогресивно понижаване на опциите за възнаграждение на хонорари и компенсации. Възможно е и работодателят да попада и в двете хипотези, и да е длъжен за част от служащите да заплаща обезщетение, а за друга част – цялостен размер на трудовите хонорари ", пишат в свое мнение от Българската стопанска камара.
Според тях изплащането на цялостен размер на трудовите хонорари от работодатели, с прекратена активност, е мярка, чийто пряк резултат би бил редуциране на служащи и чиновници.
Считаме че тези ограничения наложително следва да се преглеждат, дружно с ограниченията, оповестени от министъра на финансите, за вдишване на 60 на 100 от брутните трудови хонорари от страна на страната, и да бъдат съобразени с критериите, на които работодателите следва да дават отговор, с цел да аплайват за тази помощ, както и с другите ограничения, ориентирани към бизнеса, с пряк резултат върху запазването на работните места, упорстват работодателите.
И оферират следните редакции:
По т. 5 на пар. 4 за основаване на нов член 218 а на КТ: След изречение второ се прибавя се ново изречение със следното наличие: „ Държавата възвръща на работодателя 50 на 100 от изплатените компенсации по този член, по ред и периоди, избран от министъра на финансите. “
По т. 6 на пар. 4 за основаване на нов член 267а: Добавя се ново изречение, със следния текст: „ Държавата възвръща на работодателя 60 на 100 от изплатените хонорари по този член, по ред и периоди, избран от министъра на финансите “. /24chasa.bg
Парите ще се считат по осигурителният приход на служащия към януари 2020 година Ако шефът не заплати парите, би трябвало да върне парите на страната. В момента се приготвят и самите текстове от специалистите. Предприятията ще би трябвало да създадат лист на чиновниците, които смятат, че биха желали да съкратят заради понижения размер на работа. С него те ще аплайват пред Агенция по заетостта. По предварителни критерии организацията ще прави оценка до какъв брой предприятието е наранено от рецесията, какви ще бъдат те ще стане ясно в идващите дни. Ако предприятието получи утвърждение, се изпраща информация до Национален осигурителен институт, тъй като парите ще се изплащат от фонд " Безработица " на държавното публично обезпечаване.
Има подготвеност, в случай че се постанова, да бъде обновен и държавният бюджет в тази област “, изясни обществената министърка.
Предложените ограниченията на Българска социалистическа партия не са от изгода на хората с ниски приходи, тъй като отлагането на заплащането на сметки единствено ще утежни ситуацията им след време, разяснява още Сачева.
Синдикатите обаче желаеха тези 60% от заплатата да не се изплащат на работодателите, а непосредствено да се превеждат по сметките на чиновниците. " Нерядко работодатели удържат даже осигурителни вноски от възнаграждението на служащи и не ги превеждат в осигурителната система. Когато активността на бизнеса е лимитирана и в общия случай предприятията няма да разполагат с ликвидни средства, работодателите ще бъдат още по-изкушени да употребяват финансовите средства от Агенцията по заетостта за напълно разнообразни цели. Съществува голям риск тези средства въобще да не стигат до служащите ", пишат в мнение от КТ " Подкрепа ".
Работодателите са съгласни с опцията за едностранно определяне на режим на надомна работа и работа от разстояние от работодателя и без единодушието на служащите и чиновниците, което е написано в закона за изключителното състояние. Подкрепят и даване на заплатен или неплатен отпуск и без единодушието на служащия или служителя за интервала на въведеното изключително състояние, както и едностранно въвеждане от работодателя на ненапълно работно време.
Според тях обаче е регламентиран друг режим за погашение на компенсации и хонорари.
" При прекратяване на активността със заповед на държавен орган -работникът или служителят има право на 50% от брутното му трудово заплащане, само че не по-малко от 75% от минималната работна заплата ", написа в един текст.
Докато в различен текст от закона за изключителното състояние е записано, че когато активността се прекратява по самодейност на работодателя: „ за времето на прекратяване на работа служащият или служителят има право на брутното си трудово заплащане “. " Подобен метод не следва да бъде подкрепян, тъй като без значение по чия самодейност е прекратена активността в интервала на изключителното състояние, следствията както за работодателя, по този начин и за неговите служащи и чиновници ще бъде еднакъв – прогресивно понижаване на опциите за възнаграждение на хонорари и компенсации. Възможно е и работодателят да попада и в двете хипотези, и да е длъжен за част от служащите да заплаща обезщетение, а за друга част – цялостен размер на трудовите хонорари ", пишат в свое мнение от Българската стопанска камара.
Според тях изплащането на цялостен размер на трудовите хонорари от работодатели, с прекратена активност, е мярка, чийто пряк резултат би бил редуциране на служащи и чиновници.
Считаме че тези ограничения наложително следва да се преглеждат, дружно с ограниченията, оповестени от министъра на финансите, за вдишване на 60 на 100 от брутните трудови хонорари от страна на страната, и да бъдат съобразени с критериите, на които работодателите следва да дават отговор, с цел да аплайват за тази помощ, както и с другите ограничения, ориентирани към бизнеса, с пряк резултат върху запазването на работните места, упорстват работодателите.
И оферират следните редакции:
По т. 5 на пар. 4 за основаване на нов член 218 а на КТ: След изречение второ се прибавя се ново изречение със следното наличие: „ Държавата възвръща на работодателя 50 на 100 от изплатените компенсации по този член, по ред и периоди, избран от министъра на финансите. “
По т. 6 на пар. 4 за основаване на нов член 267а: Добавя се ново изречение, със следния текст: „ Държавата възвръща на работодателя 60 на 100 от изплатените хонорари по този член, по ред и периоди, избран от министъра на финансите “. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ