Държавата ще бръкне надълбоко в пазарната икономика и ще диктува

Държавата ще " бръкне " дълбоко в пазарната стопанска система и ще диктува минималните и оптималните надценки сред фермери, изкупвачи и търговски вериги. Тепърва ще се фиксират надценки от 10 и до 20 на 100 за 22 продукта. Това се разбра от поръчка за законопроект на аграрното ведомство в понеделник. Наред с това сегашното държавно управление с мандат на ГЕРБ ще се опита да направи римейк на наложителните квоти за български продукти в комерсиалните вериги, написа Mediapool.

Начинание, което проигра третото държавно управление на Бойко Борисов, докара наказателни процедури от Брюксел и най-после безславно се провали.

10, 20, 30% - процентът на надценките се мени съвсем всяка седмица

В последния месец концепциите каква да е контролираната надценка на страната над пазара за храни от първа нужда се мени безусловно всяка седмица. И това е реалност освен в законопроектите, предлагани от разнообразни политически партии, само че и от изпълнителната власт, в лицето на отрасловото министерство на земеделието.

Ако върнем лентата точно месец обратно, то аграрният министър Георги Тахов заяви, че желае надценката за храните от първа нужда да е като във Франция - до 30% и от думите му излезе, че такава регулация има в редица страни от Европейски Съюз.

Това важи освен във Франция, по този начин е и в Испания и Австрия. Аз считам, че такава регулаторна мярка може да се вкара и у нас. Пак споделям ние не желаеме да ощетяваме никой от операторите, които са по агрохранителната верига, ние желаеме единствено само да защитим правата на доставчиците, на нашите аграрни производители ", сподели тогава Тахов пред бТВ.

Е, в законопроекта на агроведомството, разгласен в понеделник, 30% надценка нямаше, евентуално френският модел е пропуснат. В него тя варира от 10 на 20 на сто като е друга за другите участници по веригата от фермата до магазина. Случайно или не, прави усещане, че най-щедра е допустимата надценка към преработвателите на храни - до 20%. А това са мандри, колбасарски центрове и тъй наречените

От презентация на плана в понеделник стана ясно, че се оферират оптимални търговски надценки върху цената (без ДДС) на аграрни артикули и храни. Фиксира се, че за преработватели размера ѝ ще е не повече от 20% върху крайната цена на продукта. За търговци на едро по цялата верига на доставки - не повече от 10% от данъчната основа.

И още за големите търговци на дребно с оборот над 20 млн. лв. - не повече от 20% от данъчната основа. За фермерите ще има категорично предписание, че първите купувачи нямат право да купуват от тях на цена под себестойност и наложително с 10% надценка.

Няма по какъв начин да не се признае фактът, че земеделският министър Георги Тахов пое щафетата за закрепените надценки от страната от водача на “ДПС-Ново начало ” Делян Пеевски и от борещата се още веднъж за омбудсман Мая Манолова.

Именно формацията на глобения по световния акт “Магнитски ” - Делян Пеевски предложи план страната с решения на Министерски съвет да понижава цените и да лимитира облагите на хипермаркетите.

А по-късно предложи българска комерсиална верига с магазини в клоновете на държавните пощи и контролирана надценка от 10%. Точно толкоз сега и предлага и министър Тахов за продуктите, продавани от фермерите на търговците. Самият Тахов бе неведнъж подложен на критика в последните месеци, че е човек на Пеевски от депутати от Движение за права и свободи, лоялни на Ахмед Доган.

Задава се игра на котка и мишка с Брюксел

Не е за занемаряване и друга популистка смяна, заложена в плана на министър Георги Тахов. Там е записано, че търговските вериги, които имат 10 и повече магазини, ще би трябвало да оферират наложително 50% български артикули на регалите си. Това условие ще важи за следните групи артикули - мляко и млечни артикули, (с изключение на имитиращи продукти), прясно месо от едри и дребни преживни животни, прасета и птици, яйца, пчелен мед.

Интересно, само че и доста многозначително звучи текстът, презентиран от агроведомството в понеделник, за сезонните плодове и зеленчуци. Той споделя -  " сезонни плодове и зеленчуци да бъдат български и да се продават на обособени за задачата места ". Тепърва ще стане ясно дали зад него се крие желание за 100% български плодове и зеленчуци. Ако подобен е замисълът, то разумният въпрос е има ли количества родно произвеждане, което да задоволи потребностите на хипермаркетите?

Такива са предложенията на Министерство на земеделието за по-голям пазар за български артикули. Но към този момент изпробваната истина е, че на 100% това предложение, в случай че стане факт, ще докара до предупредителни писма и наказателна процедура от Брюксел. Точно това към този момент се случи през 2020 година след като третото държавно управление на Бойко Борисов наложи над веригите наложителни квоти за български артикули в тях.

А за какво се стига до наказания? Защото както тогава, по този начин и в този момент, предложението ще гази тежко главния принцип на Европейска комисия - за свободно придвижване на артикули, услуги и капитали.

Но дано върнем лентата цели 5 години обратно. Тогава земеделският министър на Борисов - Десислава Танева задължи супермаркетите да оферират български локални артикули, т.е. от региона на магазина, които да са на очевидно обособено място, а за някои от тях имаше квоти. През октомври 2020 г. ЕК ни изпрати писмо, в което към този момент заплаши България, че ще я даде на Съда на Европейски Съюз за тази норма. 

" Българското законодателство задължава търговците на дребно да излагат по изтъкнат метод и да обезпечават специфични места за продажба за локалните хранителни артикули, като мляко, риба, прясно месо и яйца, мед, плодове и зеленчуци, както и да закупуват 90 % от млякото и млечните артикули от локалните производители. Тези отговорности лимитират свободното придвижване на артикули, залегнало в член 34 от Договора за действието на Европейски Съюз (ДФЕС) ", стимулират се тогава Европейска комисия. Мотив, който очевидно бързо е пропуснат, въпреки че на власт в този момент още веднъж е партията на Борисов.

Буквално, тогава се игра на котка и мишка сред Европейски Съюз и България. Юристите на тогавашното държавно управление на Борисов използваха обстоятелството, че такива процедури се точат с години в Брюксел и запазиха условието за наложителните квоти от март до края на декември 2020 година

Как тихомълком се заобиколиха евроглобите?

Отпадането на квотите бе направено по най-финия и беззвучен метод - постановлението, съдържащо задължението за квоти за българските артикули, бе със период до 31 декември 2020 година и в следствие се оказа, че тихомълком не е подновено в новата година. Така Европейска комисия спря процеса, тъй като нарушаването бе прекратено.

" Постановлението на държавното управление изтече с приключването на годината. По-важният въпрос е, че това разпореждане бе незаконно. И Европейската комисия задейства процедура против него. Тези позитивни резултати, които Министерството на земеделието регистрира (за повишение на броя на българските артикули във веригите - б.а.) са с помощта на доброволните ограничения на комерсиалните вериги и положителното им съдействие с производители и фермери, а не на съглашението ", разяснява тогава пред Mediapool Йордан Матеев, тогавашен изп.-директор на Сдружението за съвременна търговия(СМТ), което сплотява всички огромни хипермаркети и вериги.

Най-вероятно в този момент ни следва още от същото. Ще гледаме популистка игра с Брюксел и перчене на мускули от българското държавно управление до момента в който предупредителните писма прераснат в наказателна процедура и тя стигне до Съда на Европейски Съюз. И тогава тихомълком страната ни отново ще анулира противоречивата регулация. Популизъм, който мъчно ще носи " плюс " за фермерите и за потребителите.

Със сигурност не и за властта.