Нови такси удрят хранителния бранш: Потребителите ли ще плащат сметката?
Държавата планува доста нарастване на таксите, които производителите, преработвателите, питателните магазини и заведенията за хранене заплащат на Българската организация по сигурност на храните (БАБХ), оповестява БНР. Според сигналите от бизнеса, нарастването е шокиращо — до 10‑30 пъти по отношение на досегашните ставки.
Какво планува новата цена и за какво браншът недоволства
По информация на Българска национална телевизия, част от таксите на БАБХ, които са еднократни и обгръщат услуги като регистрация, утвърждения, инспекции и проучвания, ще се усилят фрапантно от 1 януари.
Според съответни образци, заведението или магазин, който в този момент заплаща 34 лв, ще би трябвало да внася 230 евро.
За произвеждане, което до момента е плащало 34 лв, новата такса може да стигне до 1 060 лв (542 евро) съгласно същия източник. Бизнесът реагира остро — 13 браншови организации, измежду които асоциации на месопреработватели, млекопреработватели, хлебари, птицевъди и други, са подписали писмо до премиера.
Те предизвестяват, че внезапното нарастване не е стимулирано от икономическите действителности, като разноските в техния бранш са нарастнали, само че не с темповете, на които се трансформират таксите.
Освен това, съгласно бизнеса, скокът в административните разноски, натрапен от страната, ще се отрази на потребителите — увеличените такси най-вероятно ще бъдат „ трансферирани “ върху крайните цени на храните.
Мярка за „ контролиране на надценките “ — или ново ограничаване за бизнеса?
Паралелно с тематиката за таксите, Министерството на земеделието приготвя законопроект за контролиране на веригата на доставки на хранителни артикули.
Според предложенията, ще има таван на надценките за 22 артикули – ограничавания като 20% за преработватели, 10% за търговци на едро и най-вече 20% за търговците на дребно с оборот над 20 млн. лв.
Министър Георги Тахов декларира, че задачата е да се „ обезпечи обективен дял “ от добавената стойност за фермерите и дребните производители, а не да се санкционира бизнесът.
Но и тази мярка среща опозиция. Според 15 браншови организации, регулациите могат да „ блокират промишлеността за 1,5 години “.
Те предизвестяват, че рестриктивните мерки върху цените и пълномощията на регулаторните органи като Комисията за отбрана на потребителите и Национална агенция за приходите могат да доведат до административен произвол и репресии против компании.
Какво споделят браншовете?
Браншовите организации настояват, че нарастването на таксите на БАБХ „ неведнъж надвишава “ инфлацията и растежа на разноските им, което ги слага в извънредно затруднена обстановка.
Те упорстват за отсрочване на новите ставки и по-дълъг временен интервал, с цел да могат да приспособяват финансовите си проекти.
Освен това, бизнесът показва боязън, че регулирането на надценките ще сътвори неустойчивост и непредсказуемост, изключително в подтекста на въвеждането на еврото.
Официалната позиция на страната
От Министерството на земеделието и храните (МЗХ) настояват, че законопроектът е ориентиран към „ нормализация на връзките “ сред участниците в агрохранителната верига.
Според ведомството, лимитите на надценките ще подсигуряват, че земеделските производители получават обективна цена, а потребителите няма да страдат от спекулативни надценки.
От Българската организация по сигурност на храните (БАБХ), в отговор на рецензии, декларират (цитират ги от БНТ), че новите такси са наложени поради промени в европейското и националното законодателство и че те са нужни, с цел да се покрият административните и контролните действия.
Увеличение на таксите сред 10 и 30 пъти е изключително огромно и слага сериозен финансов напън върху дребните компании, изключително тези, които работят с тесни маржове в хранителната промишленост.
Възможно е част от спомагателните разноски да се трансферират към потребителите, което може да докара до растеж на цените на храните — тъкмо това, което страната твърди, че желае да предотврати.
Лимитът на надценките може да отбрани потребителите, само че също по този начин да понижи гъвкавостта на бизнеса, изключително в случай че критериите за надценки не са добре уравновесени.
Въвеждането на тези ограничения в миг на икономическа неустановеност (включително преход към еврото) може да ускори паниките за непоклатимост и конкуренция на пазара.
Проектът за доста повишение на таксите на БАБХ и въвеждането на тавани на надценките на храните слага хранителния отрасъл в България пред сериозен избор: надценки, надзор или нараснали разноски. Докато страната приказва за отбрана на потребителя и обективни вериги, бизнесът предизвестява, че цената за него (и най-после за потребителя) може да е по-висока, в сравнение с звучи на пръв взор.
