“Спящите акции” втора серия
Държавата прави нов опит да ги раздвижи
Бонови книжки, благосъстоятелност на над 2,5 милиона души за 2-3 милиарда лева да излязат от регистрите на Централния депозитар, да стартират да носят приход на притежателите си и да раздвижат финансовия пазар. Това е концепцията, записана в Концепция за персоналните сметки, която финансовото министерство разгласи за публично разискване в края на предходната седмица.
Това е втори опит на страната да извади така наречен спящи акции, добити от всеобщата приватизация, с които притежателите им не се разпореждат по никакъв метод. Концепцията на финансовия министър доразвива концепция от 2017 година страната да сътвори
фонд, който да
поеме тези акции,
а притежателите им да придобият дялове в него. Замяната на мъртъв актив, какъвто са боновите книжки, против дялове, които носят приход, ще се извърши след едногодишен период, по време на който ще има необятна акция, която да изясни задачата и механизма на притежателите им.
Новост в концепцията е, че тези, които до 5 година не престават да не се интересуват от собствеността си, ще я изгубят.
Акциите, по които няма никакво придвижване, ще бъдат продадени, а приходите ще отидат в Сребърния фонд, който съхранява аварийните пари за пенсии.
Целите, записани в концепцията, са две - от една страна, притежателите на тези скъпи книги да получат приход, а от друга, вливането на непотърсените ще увеличи оборотите и ликвидността на фондовата борса.
Механизмът, по който се предлага да стане това, е следният: “спящите акции ” да излязат от “Регистър А ” на Централния депозитар, където те се съхраняват като 2 милиона персонални сметки на техните притежатели. От данни на депозитара излиза наяве, че 60% от тях са притежателите с по 25 броя акции. Останалите са с по 50 до 100, защото в всеобщия случай са наследени.
Всяка от тези акции дава право на притежателя си да
получава дял
от съответния капиталов фонд. В всеобщия случай обаче техните притежатели в границите на 5 години не са проявявали никаква активност- нямат получен дял, не са взели участие в общи събрания, в увеличение на капитала. Според концепцията те получават една година период, с цел да ги трансферират към капиталов медиатор. Това значи да ги създадат търгуеми на фондовата борса. Прехвърлянето им към капиталов медиатор не лишава притежателя от собствеността им, а трансформира акциите в дялове от капиталов фонд.
Според шефа на Централния депозитар Васил Големански разпореждането с дялове вместо с акции е доста по-лесно, защото акциите не могат да бъдат разделяни, което прави продажбата и наследяването им доста по-трудни.
Всяка от “спящите акции ” ще бъде оценена, защото главната част от тях се намират в към 545 непублични сдружения. Това значи, че те в никакъв случай не са се появявали на фондовия пазар и цената им не е ясна. Според капиталови медиатори оценката ще бъде една от конфликтните точки, защото всеки притежател ще желае по-висока цена, с цел да получи по-голям дял и да си подсигурява по-висок приход
В концепцията се предлага след нови 5 години, през които всеки собственик може да изиска да фондът да изкупи дяловете му, или да избра да остане акционер в него, остатъкът от спящи дялове да бъде продаден на борсата.
Според специалисти това би засегнало главно дребни акционери в някогашните приватизационни фондове, които са се пререгистрирали като холдинги. Някои от тях имат над 150 хиляди дребни акционери, което затруднява оперативното им ръководство. С придобиването на дялове в някои компании новият фонд може да се трансформира в по-голям, а в обособени случаи и в мажоритарен акционер.
Данните от КФН и Централния депозитар демонстрират, че обществените сдружения от всеобщата приватизация са 91 от общо 265, а непубличните – 545. Това значи, че дейностите ще се отнасят за акции в общо 942 компании и холдинги.
Очакванията на финансовото министерство и на капиталовите медиатори са, че дейности по акциите ще се подхващат
главно от
наследници
Това е по този начин, тъй като когато са придобивани акциите- през 90-те години, множеството от притежателите им са били на възраст 40-50 година
Затова концепцията планува механизъм за взаимоотношение сред ЕСГРАОН и локалните управляващи.
Какви са пречките? В момента с Персоналния идентификационен код, публикуван от Национална агенция за приходите, всеки може да ревизира има ли такива акции и къде. Услугата е безвъзмездна. Той обаче не може да извърши инспекция за родственик или непосредствен. Ако близкият е умрял, той не може да получи ПИН. Това значи инспекция персонално в депозитара или възлагане на капиталов медиатор.
Посредниците обаче събират такси и комисиони за услугата, което е една от аргументите да няма придвижване по тези акции. Още повече при незнайна или като предписание ниска стойност на ограничавания размер акции, което прави услугата нерентабилна. В концепцията е записано, че ще се облекчи процедурата по инспекция и поръчка, с цел да може таксите от 30-35 лева да не са спънка пред раздвижването на акциите.
Пред “24 часа ” шефът на Централния депозитар Васил Големански изясни, че ще се водят диалози и с капиталови медиатори за понижаване на цените, с цел да се реализира предстоящият резултат.
Фондът, в който ще се трансферират книжата, ще се ръководи от
лицензирано
ръководещо
сдружение,
като ще има предварителна оценка на активите, влезнали в него. Това значи, че номиналът на “спящите акции ”, който се пресмята на 2-3 милиарда лева, може да се усили или да се поправя в посока надолу.
Инвестиционният фонд ще се избира от Управителния съвет на Сребърния фонд с транспарантен конкурс. Той ще има всички права по трансферираните в него акции, включително право на глас, дял, ликвидационна квота, право да ги залага и заема, да ги продава. Лицата, които са получили дялове от капиталовия фонд, или техните наследници ще получат право да изискат назад изкупуване на получените дялове или да потвърдят желанието си да останат във фонда.
“Поради това, че периодите, които ще се предложат със закона за прекачване на търгуваните скъпи бумаги от указател А в указател Б и надлежно за предприемане на дейности от страна на притежателите на дялове в капиталовия фонд и притежателите на акции в непублични сдружения, предоставени за ръководство на фонд, са преклузивни, последствието от тяхното пропускане ще бъде погасяване на правата, обусловени от спазването им, в интерес на посочения публичен интерес. Като в същото време ще бъде изразена ясна държавна воля за споразумяване на последствията чрез разработване на законопроект с ясни условия, критерии и процедури ”. Така в концепцията се изяснява нуждата от лишаване на книжките на тези, които в продължения на законово открит период не се разпоредят с нея. Противниците на сходна концепция дефинират акта като национализация.
Бизнесът към този момент е срещу концепцията
Изземането на непотърсените акции от всеобщата приватизация ще сътвори извънредно рискови и противоконституционни практики за наложително лишаване на благосъстоятелност от български жители. Това е позицията на БСК, оповестена ден след публикуването на концепцията. Тя ще бъде следващата социална неправда към всички, които са придобили скъпи бумаги от процеса на всеобщата приватизация в България.
От камарата обаче вършат няколко оферти по плана за закон, който ще осъществя концепцията. Първото предложение е да се актуализират регистрите на КФН и депозитара и Търговския указател, което е неотложно, защото информацията би трябвало да бъде идентична и в трите източника. Провеждането на осведомителна акция би имало нулев резултат, в случай че няма улеснен достъп до регистрите и понижаване на таксите за услугите, безапелационни са работодателите.
Представителите на бизнеса се афишират и изрично срещу предлагането за изземане на акциите от жителите и прехвърлянето им в “специално основан за задачата фонд ”. Внасянето на паричната равноценност на непотърсените акции в Сребърния фонд също се прави оценка като мярка без необикновен резултат, защото страната продължава да води политика за ограничение на постъпленията и пасивно ръководство на средствата в него.
По следите на всеобщата
приватизация
Бившите приватизационни фондове са преобразувани в холдинги и капиталови сдружения. От 81 приватизационни фонда 52 са станали холдинги и 6 - капиталови сдружения, някои от които търгуват акции на борсата. Други 17 някогашни приватизационни фонда са били преобразувани в холдинги, само че към този момент не са обществени сдружения, т.е. акциите им не се търгуват на фондовата борса. Девет приватизационни фонда са премахнати или са в развой на разпродажба, демонстрират данни от депозитара.
Какво могат да създадат притежателите на бонови книжки. Първо, в случай че не знаят от кой фонд са, да ревизират това. Ако фондът е обществен, могат да открият цените на акциите и да преценяват дали е преференциално да ги продадат. Срокът за покупко-продажби с книжки от така наречен втора вълна на всеобщата приватизация изтече през 2005 година Който има акции във фонд, би трябвало да има и издадена от него депозитарна квитанция. Ако не притежавате такава, може да получите препис от Централния депозитар, само че това не става персонално, а единствено посредством медиатор, който ще вземе такса за услугата. Някои акционери имат и безвъзмездни акции, които са разпределени след увеличение капитала на сдружението. Има някогашни приватизационни фондове, в този момент холдинги, които са правили нараствания на капитала със лични средства и техните акционери са получили спомагателни безвъзмездни акции. Проверката се прави по същия метод. Проверете също дали сдружението, в което сте акционер, е разпределяло дивиденти. Дивидент може да се получи до 5 години от датата на неговото разпределение. Който реши да продава акциите си, би трябвало да го направи посредством капиталов медиатор, който ще ги разгласи на борсата.
Бонови книжки, благосъстоятелност на над 2,5 милиона души за 2-3 милиарда лева да излязат от регистрите на Централния депозитар, да стартират да носят приход на притежателите си и да раздвижат финансовия пазар. Това е концепцията, записана в Концепция за персоналните сметки, която финансовото министерство разгласи за публично разискване в края на предходната седмица.
Това е втори опит на страната да извади така наречен спящи акции, добити от всеобщата приватизация, с които притежателите им не се разпореждат по никакъв метод. Концепцията на финансовия министър доразвива концепция от 2017 година страната да сътвори
фонд, който да
поеме тези акции,
а притежателите им да придобият дялове в него. Замяната на мъртъв актив, какъвто са боновите книжки, против дялове, които носят приход, ще се извърши след едногодишен период, по време на който ще има необятна акция, която да изясни задачата и механизма на притежателите им.
Новост в концепцията е, че тези, които до 5 година не престават да не се интересуват от собствеността си, ще я изгубят.
Акциите, по които няма никакво придвижване, ще бъдат продадени, а приходите ще отидат в Сребърния фонд, който съхранява аварийните пари за пенсии.
Целите, записани в концепцията, са две - от една страна, притежателите на тези скъпи книги да получат приход, а от друга, вливането на непотърсените ще увеличи оборотите и ликвидността на фондовата борса.
Механизмът, по който се предлага да стане това, е следният: “спящите акции ” да излязат от “Регистър А ” на Централния депозитар, където те се съхраняват като 2 милиона персонални сметки на техните притежатели. От данни на депозитара излиза наяве, че 60% от тях са притежателите с по 25 броя акции. Останалите са с по 50 до 100, защото в всеобщия случай са наследени.
Всяка от тези акции дава право на притежателя си да
получава дял
от съответния капиталов фонд. В всеобщия случай обаче техните притежатели в границите на 5 години не са проявявали никаква активност- нямат получен дял, не са взели участие в общи събрания, в увеличение на капитала. Според концепцията те получават една година период, с цел да ги трансферират към капиталов медиатор. Това значи да ги създадат търгуеми на фондовата борса. Прехвърлянето им към капиталов медиатор не лишава притежателя от собствеността им, а трансформира акциите в дялове от капиталов фонд.
Според шефа на Централния депозитар Васил Големански разпореждането с дялове вместо с акции е доста по-лесно, защото акциите не могат да бъдат разделяни, което прави продажбата и наследяването им доста по-трудни.
Всяка от “спящите акции ” ще бъде оценена, защото главната част от тях се намират в към 545 непублични сдружения. Това значи, че те в никакъв случай не са се появявали на фондовия пазар и цената им не е ясна. Според капиталови медиатори оценката ще бъде една от конфликтните точки, защото всеки притежател ще желае по-висока цена, с цел да получи по-голям дял и да си подсигурява по-висок приход
В концепцията се предлага след нови 5 години, през които всеки собственик може да изиска да фондът да изкупи дяловете му, или да избра да остане акционер в него, остатъкът от спящи дялове да бъде продаден на борсата.
Според специалисти това би засегнало главно дребни акционери в някогашните приватизационни фондове, които са се пререгистрирали като холдинги. Някои от тях имат над 150 хиляди дребни акционери, което затруднява оперативното им ръководство. С придобиването на дялове в някои компании новият фонд може да се трансформира в по-голям, а в обособени случаи и в мажоритарен акционер.
Данните от КФН и Централния депозитар демонстрират, че обществените сдружения от всеобщата приватизация са 91 от общо 265, а непубличните – 545. Това значи, че дейностите ще се отнасят за акции в общо 942 компании и холдинги.
Очакванията на финансовото министерство и на капиталовите медиатори са, че дейности по акциите ще се подхващат
главно от
наследници
Това е по този начин, тъй като когато са придобивани акциите- през 90-те години, множеството от притежателите им са били на възраст 40-50 година
Затова концепцията планува механизъм за взаимоотношение сред ЕСГРАОН и локалните управляващи.
Какви са пречките? В момента с Персоналния идентификационен код, публикуван от Национална агенция за приходите, всеки може да ревизира има ли такива акции и къде. Услугата е безвъзмездна. Той обаче не може да извърши инспекция за родственик или непосредствен. Ако близкият е умрял, той не може да получи ПИН. Това значи инспекция персонално в депозитара или възлагане на капиталов медиатор.
Посредниците обаче събират такси и комисиони за услугата, което е една от аргументите да няма придвижване по тези акции. Още повече при незнайна или като предписание ниска стойност на ограничавания размер акции, което прави услугата нерентабилна. В концепцията е записано, че ще се облекчи процедурата по инспекция и поръчка, с цел да може таксите от 30-35 лева да не са спънка пред раздвижването на акциите.
Пред “24 часа ” шефът на Централния депозитар Васил Големански изясни, че ще се водят диалози и с капиталови медиатори за понижаване на цените, с цел да се реализира предстоящият резултат.
Фондът, в който ще се трансферират книжата, ще се ръководи от
лицензирано
ръководещо
сдружение,
като ще има предварителна оценка на активите, влезнали в него. Това значи, че номиналът на “спящите акции ”, който се пресмята на 2-3 милиарда лева, може да се усили или да се поправя в посока надолу.
Инвестиционният фонд ще се избира от Управителния съвет на Сребърния фонд с транспарантен конкурс. Той ще има всички права по трансферираните в него акции, включително право на глас, дял, ликвидационна квота, право да ги залага и заема, да ги продава. Лицата, които са получили дялове от капиталовия фонд, или техните наследници ще получат право да изискат назад изкупуване на получените дялове или да потвърдят желанието си да останат във фонда.
“Поради това, че периодите, които ще се предложат със закона за прекачване на търгуваните скъпи бумаги от указател А в указател Б и надлежно за предприемане на дейности от страна на притежателите на дялове в капиталовия фонд и притежателите на акции в непублични сдружения, предоставени за ръководство на фонд, са преклузивни, последствието от тяхното пропускане ще бъде погасяване на правата, обусловени от спазването им, в интерес на посочения публичен интерес. Като в същото време ще бъде изразена ясна държавна воля за споразумяване на последствията чрез разработване на законопроект с ясни условия, критерии и процедури ”. Така в концепцията се изяснява нуждата от лишаване на книжките на тези, които в продължения на законово открит период не се разпоредят с нея. Противниците на сходна концепция дефинират акта като национализация.
Бизнесът към този момент е срещу концепцията
Изземането на непотърсените акции от всеобщата приватизация ще сътвори извънредно рискови и противоконституционни практики за наложително лишаване на благосъстоятелност от български жители. Това е позицията на БСК, оповестена ден след публикуването на концепцията. Тя ще бъде следващата социална неправда към всички, които са придобили скъпи бумаги от процеса на всеобщата приватизация в България.
От камарата обаче вършат няколко оферти по плана за закон, който ще осъществя концепцията. Първото предложение е да се актуализират регистрите на КФН и депозитара и Търговския указател, което е неотложно, защото информацията би трябвало да бъде идентична и в трите източника. Провеждането на осведомителна акция би имало нулев резултат, в случай че няма улеснен достъп до регистрите и понижаване на таксите за услугите, безапелационни са работодателите.
Представителите на бизнеса се афишират и изрично срещу предлагането за изземане на акциите от жителите и прехвърлянето им в “специално основан за задачата фонд ”. Внасянето на паричната равноценност на непотърсените акции в Сребърния фонд също се прави оценка като мярка без необикновен резултат, защото страната продължава да води политика за ограничение на постъпленията и пасивно ръководство на средствата в него.
По следите на всеобщата
приватизация
Бившите приватизационни фондове са преобразувани в холдинги и капиталови сдружения. От 81 приватизационни фонда 52 са станали холдинги и 6 - капиталови сдружения, някои от които търгуват акции на борсата. Други 17 някогашни приватизационни фонда са били преобразувани в холдинги, само че към този момент не са обществени сдружения, т.е. акциите им не се търгуват на фондовата борса. Девет приватизационни фонда са премахнати или са в развой на разпродажба, демонстрират данни от депозитара.
Какво могат да създадат притежателите на бонови книжки. Първо, в случай че не знаят от кой фонд са, да ревизират това. Ако фондът е обществен, могат да открият цените на акциите и да преценяват дали е преференциално да ги продадат. Срокът за покупко-продажби с книжки от така наречен втора вълна на всеобщата приватизация изтече през 2005 година Който има акции във фонд, би трябвало да има и издадена от него депозитарна квитанция. Ако не притежавате такава, може да получите препис от Централния депозитар, само че това не става персонално, а единствено посредством медиатор, който ще вземе такса за услугата. Някои акционери имат и безвъзмездни акции, които са разпределени след увеличение капитала на сдружението. Има някогашни приватизационни фондове, в този момент холдинги, които са правили нараствания на капитала със лични средства и техните акционери са получили спомагателни безвъзмездни акции. Проверката се прави по същия метод. Проверете също дали сдружението, в което сте акционер, е разпределяло дивиденти. Дивидент може да се получи до 5 години от датата на неговото разпределение. Който реши да продава акциите си, би трябвало да го направи посредством капиталов медиатор, който ще ги разгласи на борсата.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ