Явор Куюмджиев за „Лукойл: Не съм съгласен, че държавата не е добър стопанин
Държавата по принцип би трябвало да има стратегическите си активи и в никакъв случай не е трябвало да ги продава. Това сподели в предаването „ Пресечна точка ” по " Нова телевизия " енергийният специалист Явор Куюмджиев.
Текстове в закона за Бюджет 2026 дават мотив за разбори, че страната се готви да купи „ Лукойл ” при нужда. Предложението е при потребност да се обезпечат спомагателни държавни гаранции и през Българската банка за развиване (ББР) да се откри финансиране в границите на 2 милиарда евро, тъй че страната да може да купи рафинерията и бензиностанциите.
“Не съм склонен, че страната не е добър собственик. Тя ръководи АЕЦ, ръководи НЕК и доста други сдружения. Собствеността няма никакво значение, в случай че те биват ръководени от специалисти и политиците не се месят, тъй като когато го създадат, се появяват проблемите ”, счита Куюмджиев.
Той изясни, че е допустимо тези сдружения да съществуват без политическа интервенция. “Пример е Чехия, където ЧЕЗ, една от най-големите компании, е 67% напълно държавна. Там има доста строги правила по какъв начин се ръководи компанията - 20% от облагите отиват в държавния бюджет ”.
“Може да има подмолни ползи в закупуването на „ Лукойл ”, само че по този въпрос мисля две неща. Първо - 2 милиарда евро няма да стигнат, с цел да се заплати почтена цена на настоящия притежател. Очевидно това ще бъде някаква форма на заем, който ще бъде провиснал на ББР с държавни гаранции. Те ще бъдат 2 милиарда “живи ” пари, които могат да бъдат употребявани, с цел да се купи „ Лукойл ”. Той коства към 8 милиарда, от това, което съм чел ”, изясни специалистът.
Според него тези пари могат да бъдат употребявани и, с цел да се обезпечи оборотен капитал на рафинерията, тъй като все още за нея суровият нефт го купува компанията-майка. “Нашата рафинерия в никакъв случай не е купувала петрол на международните пазари ”.
“Купуването на петрол е доста комплицирана процедура. Тя може да бъде овладяна, само че е и доста капиталоемка, тъй като никой няма да даде количества нефт без да бъдат платени. Когато се произведат някъде по света, те би трябвало да пътуват 1-2 месеца, с цел да стигнат до рафинерията ни. Трябва време, с цел да бъдат модифицирани в горива, те да бъдат продадени и да се съберат парите. Което значи, че оборотът на средствата е към 3-4 месеца ”, счита Куюмджиев.
По думите му сумата, която е нужна за оборотен капитал на рафинерията, е тъкмо към 2 милиарда евро. “Никой по света няма да ѝ даде тези пари без да има държавни гаранции ”, добави специалистът.
“Друг вид е “Лукойл ” да бъде обществено акционерно сдружение, в което страната да има 50%, а другите да са на водещи международни компании. Тези 2 милиарда евро ще стигнат, само че няма да стигнат за 50%. Това отново оставя отворен въпроса от кое място ще се намерят парите за оборотен капитал ”, изясни Куюмджиев.
