Второ безплатно висше от джоба на всички ни – хайде няма нужда!
Държавата възнамерява да заплаща за второ и последващо висше обучение на студенти в предпочитани посоки и предпазени специалности съгласно импортирания в Народното събрание план на закон за допълнение на закона за висшето обучение. С други думи още пари на данъкоплатците ще отиват за финансиране на " безконечни студенти " и хора, решили да сменят попрището си за сметка на всички останали. Каква цел се преследва с този български " парадайс за висшистите "?
Българските държавни висши учебни заведения от дълго време се оплакват от усложнения да запълнят потенциала си. Статистиката демонстрира, че през последните години приключилите приблизително обучение са сходни като брой с оповестените места за студенти – това значи, че за всеки дипломирал се възпитаник има най-малко едно място в някой от българските университети. Но в действителността част от приключилите избират да не продължат образованието си, а напряко да стартират работа. Друга част избира да получи висше обучение отвън рамките на страната. Ето по какъв начин част от ДВУ се оказват в среда на мощна конкуренция за студенти и оттова – за финансиране. С препоръчаните промени висшите учебни заведения се надяват да си обезпечат най-малко малко спомагателни студенти, за които страната да заплаща.
Липсва точна статистика обаче какъв брой биха били тези студенти – нашите догатки са, че не става дума за огромен брой, който да промени в дълбочина картината на финансирането на висшето обучение у нас. Въпросът обаче не е чисто финансов, а в това, че страната още веднъж основава неправилни тласъци, като финансира активност, която излиза надалеч отвън икономическото разбиране за " обществено богатство ". И в случай че за първото висше обучение има някакъв въпреки и стеснен мотив да бъде държавно подкрепено, то за второто, третото и н-тото подобен няма.
Какво демонстрират данните за приходите на държавните университети на фона на предлагането за финансиране на следващото висше обучение?
За 37-те си висши учебни заведения страната доплаща по към два лв. за всеки лев събрана такса. След 2021 година общият разход надвишава един милиард лв., като той пораства с сред 7 и 16% годишно. Собствените доходи на държавните висши учебни заведения обаче не порастват със същата скорост, както държавната дотация – това значи, че е налице все по-голямо субсидиране от всички данъкоплатци към учещите висше обучение. На този декор студентите по държавната поръчка употребяват спомагателни облекчения от страна на страната под формата на стипендии, достъп до жилище с незабележим наем, облекчения за храна и други услуги. Тези услуги също не са безвъзмездни и се покриват от данъкоплатците.
Ще отбележим, че първичният ЗИД на ЗВО беше допълнен с настоящото сега предложение второто и идващите висши образования да бъдат по държавна поръчка единствено в случай че студентът се е записал в предпочитано направление и предпазена компетентност. Би било доста добре, в случай че страната има същински просветителни цели – да вземем за пример избрани експерти, изчезнали или пък значими за пазара на труда, че да прави целенасочени старания към увеличение на техния брой. Списъкът на предпочитаните посоки обаче сега съдържа над 70% от всички посоки у нас – това е логическата диаметралност на това, което би трябвало да се схваща като „ приоритет “.
За да обобщим – ще се опитваме да запълваме свободни места, плащайки за хора, които да учат (почти) всичко, което изискат за сметка на всички нас, вместо да се опитаме да понижим огромния брой университети посредством оценка на качеството на услугата. А дали пък пазарът няма да проработи по-добре в отсяването на качественото висше обучение и да реши сегашните проблеми?
Българските държавни висши учебни заведения от дълго време се оплакват от усложнения да запълнят потенциала си. Статистиката демонстрира, че през последните години приключилите приблизително обучение са сходни като брой с оповестените места за студенти – това значи, че за всеки дипломирал се възпитаник има най-малко едно място в някой от българските университети. Но в действителността част от приключилите избират да не продължат образованието си, а напряко да стартират работа. Друга част избира да получи висше обучение отвън рамките на страната. Ето по какъв начин част от ДВУ се оказват в среда на мощна конкуренция за студенти и оттова – за финансиране. С препоръчаните промени висшите учебни заведения се надяват да си обезпечат най-малко малко спомагателни студенти, за които страната да заплаща.
Липсва точна статистика обаче какъв брой биха били тези студенти – нашите догатки са, че не става дума за огромен брой, който да промени в дълбочина картината на финансирането на висшето обучение у нас. Въпросът обаче не е чисто финансов, а в това, че страната още веднъж основава неправилни тласъци, като финансира активност, която излиза надалеч отвън икономическото разбиране за " обществено богатство ". И в случай че за първото висше обучение има някакъв въпреки и стеснен мотив да бъде държавно подкрепено, то за второто, третото и н-тото подобен няма.
Какво демонстрират данните за приходите на държавните университети на фона на предлагането за финансиране на следващото висше обучение?
За 37-те си висши учебни заведения страната доплаща по към два лв. за всеки лев събрана такса. След 2021 година общият разход надвишава един милиард лв., като той пораства с сред 7 и 16% годишно. Собствените доходи на държавните висши учебни заведения обаче не порастват със същата скорост, както държавната дотация – това значи, че е налице все по-голямо субсидиране от всички данъкоплатци към учещите висше обучение. На този декор студентите по държавната поръчка употребяват спомагателни облекчения от страна на страната под формата на стипендии, достъп до жилище с незабележим наем, облекчения за храна и други услуги. Тези услуги също не са безвъзмездни и се покриват от данъкоплатците.
Ще отбележим, че първичният ЗИД на ЗВО беше допълнен с настоящото сега предложение второто и идващите висши образования да бъдат по държавна поръчка единствено в случай че студентът се е записал в предпочитано направление и предпазена компетентност. Би било доста добре, в случай че страната има същински просветителни цели – да вземем за пример избрани експерти, изчезнали или пък значими за пазара на труда, че да прави целенасочени старания към увеличение на техния брой. Списъкът на предпочитаните посоки обаче сега съдържа над 70% от всички посоки у нас – това е логическата диаметралност на това, което би трябвало да се схваща като „ приоритет “.
За да обобщим – ще се опитваме да запълваме свободни места, плащайки за хора, които да учат (почти) всичко, което изискат за сметка на всички нас, вместо да се опитаме да понижим огромния брой университети посредством оценка на качеството на услугата. А дали пък пазарът няма да проработи по-добре в отсяването на качественото висше обучение и да реши сегашните проблеми?
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ