Схемата с данъчната амнистия прехвърля проблема с бюджетния дефицит към ББР
Държавата обмисля да усили капитала на Българска банка за развиване с до два милиарда лв.. Парите ще се употребяват за кредитиране на тези компании, които добросъвестно са заявили свои данъчни и осигурителни отговорности, само че не ги внасят, тъй като имат ликвидни усложнения. Мярката касае едната група длъжници, за които се възнамерява данъчна прошка – добросъвестно заявили, само че неспособни да се разплатят.
Това са компании, които не отхвърлят отговорностите си към страната, само че защото не разполагат с нужните средства и сега търпят да им се начисляват наказателни лихви (ОЛП+10% годишно) вместо да се разплатят.
Мярката, в случай че се одобри, ще бъде метафизичен обективна, доколкото след заема към компанията на Вълка, на практика всяка компания, която до в този момент не е употребила подарък от държавната банка, има право да си изиска подобен. И даже парите няма да отидат за персонално обогатяване на полулегален олигарх, а ще се влеят незабавно в бюджета и ще спомагат страната да остане правилен длъжник.
Стига нелепости!
Да се капитализира ББР, от бюджетна позиция е по този начин наименуван „ разход под линия “. Понеже не се дават пари против нещо, а се капитализира държавно дружество, това не се осчетоводява в бюджета и не се взима поради при пресмятане на недостига. Има отношение единствено към фискалния запас, който се намалява със сумата, с която вероятно ББР ще се капитализира.
Оттам нататък, кредитирайки длъжници на страната, парите ще постъпват непосредствено в бюджета и ще се осчетоводяват настоящи бюджетни доходи от налози и осигуровки. Задълженията към страната, ще се трансфорат в активи на Българска банка за развиване.
Или да обобщим схемата: Фискален запас – ББР – Фирма дебитор – Национална агенция за приходите – Бюджет – Фискален запас.
Чиста форма на финансов инженеринг, която цели да трансферира казуса от обществените финанси в салдото на държавната банка и по този начин най-малко дефицитът да бъде по-малък. Въпросителна остава дали банката ще си събере парите. Дали вземанията ѝ от компаниите ще са обезпечени? Какво ще е качеството на това поръчителство.
Историята помни три опита за финансов инженеринг, когато на практика провалени финансови министри са опитвали да скрият действителността, или просто да създадат нелепост, водени от изкривената си логичност.
Миналата година и при започване на тази Асен Василев реши да навърже по верига Българския енергиен холдинг и няколко негови сдружения в комплицирана скица, която целеше хем страната да си изтегли стотици милиони за дял хем енергийните сдружения да не останат напълно без ликвидност. За задачата страната трябваше да купи близо 800 милиона лв. вземания на БЕХ от „ Топлофикация- София “, само че преди този момент трансферира на БЕХ държавно взимане от „ Булгаргаз “ – за нарастване на капитала посредством непарична вноска (отново „ разход под линия “).
Купувайки вземания за един милиард и половина от енергийните сдружения, с парите, които им дава страната, трябваше да обезпечи ликвидност на БЕХ, с цел да отпусне 728 млн. лева в енергийния фонд. И тъй като фондът предстои на консолидация към бюджета, тези 728 милиона щяха да се окажат бюджетен доход. Такъв трябваше да е и досъбраният дял от 425 милиона лв.. В последна сметка – от фискалния запас през централния бюджет, трябваше да излизат над милиард и половина лв. без да се броят за разход. Осчетоводяването на дарението и дивидента щяха да докарат на бюджета изфабрикуван доход от 1.15 милиарда лв., а крайният резултат щеше да е завъртане на едни пари, които при излизането си не се броят за разход, само че при връщането си се броят за доход.
Подобен финансов инженеринг опита и Симеон Дянков през 2012 година, когато предстоеше страната да изплати последната главница по облигациите от именитото преструктуриране на дълга, което направи Милен Велчев. Беше ясно, че България няма задоволително свободна ликвидност с цел да изплати заема непосредствено. Затова трябваше да изтегли нов и да рефинансира остарелия. Дянков обаче комплексирано се мереше с предшественика си Пламен Орешарски, който имаше в актива си не едно погашения със лични средства и реши също да изфабрикува скица, наподобяваща на финансов инженеринг.
Идеята беше страната да емитира специфични държавни скъпи бумаги, от които парите да отидат за погасяване на заема. Те обаче трябваше да се изкупят предпочитано и на 100% от Сребърния фонд, чиито спестявания образуват фискалния запас. Така активите на фонда щяха да се трансформират от пари в ДЦК, ликвидността на фискалния запас да намалее, а тъй като сребърният фонд е държавен, страната щеше да се окаже дебитор на самата себе си.
И в двата случая здравите сили сработиха е н разрешиха на финансовите министри да скрият неуспехите и комплексите си зад схеми, които във финансовия свят евфемистично се назовават „ финансов инженеринг “.
Близо до нещо свястно
Идеята ББР да финансира длъжници на държавното управление, които със заема да се разплащат към бюджета не взема решение проблеми, а единствено ги реалокира – от обществените финанси към държавна компания, в тази ситуация банка. Тя обаче индиректно адресира един по-голям проблем, който в случай че се позволи, има капацитет да смекчи забавянето на стопанската система, което тече и даже да помогне за нейното ускорено развиване.
Компаниите, които добросъвестно заявяват отговорностите си, само че не ги заплащат, макар, че по този начин се товарят и с наказателна рента, го вършат от напън, тъй като не са си получили вземанията от свои клиенти. В най-честия случай това са микропредприятия и дребни предприятия, може би и междинни компании. За тях Национална агенция за приходите знае до една какъв брой фактури са издали на клиентите си, тъй като по техния общ брой се дефинират отговорностите им по Данък добавена стойност.
Национална агенция за приходите имат програмен продукт, в който автоматизирано компаниите се подреждат по степента на тяхната надеждност.
Иска се напълно малко техническо изпитание и политическа воля да се сътвори система за клиринг, при която с държавна помощ просрочени междуфирмени отговорности да се прихващат. Информацията кои компании бавят заплащания, тъй като чакат средствата си от други, може да стане база за факторинг услуги от страна на новосъздадено държавно сдружение или дъщерна институция на Българската банка за развиване.
През годините ББР плащаше и на практика изкупуваше държавни и общински отговорности със 7% рабат. Осигури запас за кредитиране на хора, изгубили работата си по време на ограничаващите ограничения против ковид. Сега е на път да кредитира и длъжници на бюджета. Все неща, които наподобяват несвойствени за естествена банка, само че които политическата класа не се свени да разпореди на ББР.
Е, не е нужно ББР да стане клирингова институция и да предлага факторинг услуги. Може да бъде и изцяло нова държавна конструкция или страната да разпореди тази активност. Едно е несъмнено – да се кредитират длъжници в просрочие, не взема решение никакъв проблем. Но в случай че по този начин или другояче ще се подхваща сходна мярка, то малко остава да се отпуши казуса с междуфирмената задлъжнялост.
за " Гласове "
Това са компании, които не отхвърлят отговорностите си към страната, само че защото не разполагат с нужните средства и сега търпят да им се начисляват наказателни лихви (ОЛП+10% годишно) вместо да се разплатят.
Мярката, в случай че се одобри, ще бъде метафизичен обективна, доколкото след заема към компанията на Вълка, на практика всяка компания, която до в този момент не е употребила подарък от държавната банка, има право да си изиска подобен. И даже парите няма да отидат за персонално обогатяване на полулегален олигарх, а ще се влеят незабавно в бюджета и ще спомагат страната да остане правилен длъжник.
Стига нелепости!
Да се капитализира ББР, от бюджетна позиция е по този начин наименуван „ разход под линия “. Понеже не се дават пари против нещо, а се капитализира държавно дружество, това не се осчетоводява в бюджета и не се взима поради при пресмятане на недостига. Има отношение единствено към фискалния запас, който се намалява със сумата, с която вероятно ББР ще се капитализира.
Оттам нататък, кредитирайки длъжници на страната, парите ще постъпват непосредствено в бюджета и ще се осчетоводяват настоящи бюджетни доходи от налози и осигуровки. Задълженията към страната, ще се трансфорат в активи на Българска банка за развиване.
Или да обобщим схемата: Фискален запас – ББР – Фирма дебитор – Национална агенция за приходите – Бюджет – Фискален запас.
Чиста форма на финансов инженеринг, която цели да трансферира казуса от обществените финанси в салдото на държавната банка и по този начин най-малко дефицитът да бъде по-малък. Въпросителна остава дали банката ще си събере парите. Дали вземанията ѝ от компаниите ще са обезпечени? Какво ще е качеството на това поръчителство.
Историята помни три опита за финансов инженеринг, когато на практика провалени финансови министри са опитвали да скрият действителността, или просто да създадат нелепост, водени от изкривената си логичност.
Миналата година и при започване на тази Асен Василев реши да навърже по верига Българския енергиен холдинг и няколко негови сдружения в комплицирана скица, която целеше хем страната да си изтегли стотици милиони за дял хем енергийните сдружения да не останат напълно без ликвидност. За задачата страната трябваше да купи близо 800 милиона лв. вземания на БЕХ от „ Топлофикация- София “, само че преди този момент трансферира на БЕХ държавно взимане от „ Булгаргаз “ – за нарастване на капитала посредством непарична вноска (отново „ разход под линия “).
Купувайки вземания за един милиард и половина от енергийните сдружения, с парите, които им дава страната, трябваше да обезпечи ликвидност на БЕХ, с цел да отпусне 728 млн. лева в енергийния фонд. И тъй като фондът предстои на консолидация към бюджета, тези 728 милиона щяха да се окажат бюджетен доход. Такъв трябваше да е и досъбраният дял от 425 милиона лв.. В последна сметка – от фискалния запас през централния бюджет, трябваше да излизат над милиард и половина лв. без да се броят за разход. Осчетоводяването на дарението и дивидента щяха да докарат на бюджета изфабрикуван доход от 1.15 милиарда лв., а крайният резултат щеше да е завъртане на едни пари, които при излизането си не се броят за разход, само че при връщането си се броят за доход.
Подобен финансов инженеринг опита и Симеон Дянков през 2012 година, когато предстоеше страната да изплати последната главница по облигациите от именитото преструктуриране на дълга, което направи Милен Велчев. Беше ясно, че България няма задоволително свободна ликвидност с цел да изплати заема непосредствено. Затова трябваше да изтегли нов и да рефинансира остарелия. Дянков обаче комплексирано се мереше с предшественика си Пламен Орешарски, който имаше в актива си не едно погашения със лични средства и реши също да изфабрикува скица, наподобяваща на финансов инженеринг.
Идеята беше страната да емитира специфични държавни скъпи бумаги, от които парите да отидат за погасяване на заема. Те обаче трябваше да се изкупят предпочитано и на 100% от Сребърния фонд, чиито спестявания образуват фискалния запас. Така активите на фонда щяха да се трансформират от пари в ДЦК, ликвидността на фискалния запас да намалее, а тъй като сребърният фонд е държавен, страната щеше да се окаже дебитор на самата себе си.
И в двата случая здравите сили сработиха е н разрешиха на финансовите министри да скрият неуспехите и комплексите си зад схеми, които във финансовия свят евфемистично се назовават „ финансов инженеринг “.
Близо до нещо свястно
Идеята ББР да финансира длъжници на държавното управление, които със заема да се разплащат към бюджета не взема решение проблеми, а единствено ги реалокира – от обществените финанси към държавна компания, в тази ситуация банка. Тя обаче индиректно адресира един по-голям проблем, който в случай че се позволи, има капацитет да смекчи забавянето на стопанската система, което тече и даже да помогне за нейното ускорено развиване.
Компаниите, които добросъвестно заявяват отговорностите си, само че не ги заплащат, макар, че по този начин се товарят и с наказателна рента, го вършат от напън, тъй като не са си получили вземанията от свои клиенти. В най-честия случай това са микропредприятия и дребни предприятия, може би и междинни компании. За тях Национална агенция за приходите знае до една какъв брой фактури са издали на клиентите си, тъй като по техния общ брой се дефинират отговорностите им по Данък добавена стойност.
Национална агенция за приходите имат програмен продукт, в който автоматизирано компаниите се подреждат по степента на тяхната надеждност.
Иска се напълно малко техническо изпитание и политическа воля да се сътвори система за клиринг, при която с държавна помощ просрочени междуфирмени отговорности да се прихващат. Информацията кои компании бавят заплащания, тъй като чакат средствата си от други, може да стане база за факторинг услуги от страна на новосъздадено държавно сдружение или дъщерна институция на Българската банка за развиване.
През годините ББР плащаше и на практика изкупуваше държавни и общински отговорности със 7% рабат. Осигури запас за кредитиране на хора, изгубили работата си по време на ограничаващите ограничения против ковид. Сега е на път да кредитира и длъжници на бюджета. Все неща, които наподобяват несвойствени за естествена банка, само че които политическата класа не се свени да разпореди на ББР.
Е, не е нужно ББР да стане клирингова институция и да предлага факторинг услуги. Може да бъде и изцяло нова държавна конструкция или страната да разпореди тази активност. Едно е несъмнено – да се кредитират длъжници в просрочие, не взема решение никакъв проблем. Но в случай че по този начин или другояче ще се подхваща сходна мярка, то малко остава да се отпуши казуса с междуфирмената задлъжнялост.
за " Гласове "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ