Икономисти от БАН притеснени от липсата на програма за подпомагане на енергийно бедните
Държавата няма стратегия за подкрепяне на енергийно бедните, без значение че по публични данни те са към 1.8 млн или близо 60% от популацията в страната. Това терзание показаха икономисти от Българска академия на науките по време на кръгла маса за показване на резултати от план: " Географски метод за правене на Национална карта на енергийната накърнимост на семействата в България.
В кръглата маса участваха близо 40 представители на държавни институции, бизнеса и Неправителствени организации, а резултатите от районното проучване с карта на енергийната и обществена накърнимост на семействата в България бяха показани от доцент Теодора Пенева от ИИИ при Българска академия на науките.
Пенева означи, че за намаляването на каузи на 20-22% от популацията в енергийна беднотия водеща роля следва да имат политиките за приходите, заетостта и икономическото развиване на страната, а не енергийната политика. Според нея е реалистично да се приказва за извеждане от енергийна беднотия на към 600 хиляди души до 2050 година, при равни други условия като цени на енергийните запаси, обща база на популацията и така нататък
Участниците в срещата се сплотиха към тезата, че съобразяването с териториалните разлики в обществената и енергийната накърнимост на семействата е мощен инструмент за превъзмогване на бедността и неравенствата, и реализиране на по-широк обсег на ограниченията с едни и същи финансови средства. Те показаха, че повишението на енергийната успеваемост на самостоятелните къщи е стопански по-целесъобразно от осъществяването на тези ограничения за многофамилните здания.
Причината за това е, че финансирането може да се дава с рентабилен аршин единствено за най-уязвими семейства с 3 или повече членове . С инвестиция от 100 млн. лева и предел на финансирането на домакинство до 20 хиляди лева ще бъдат санирани 5.7% от къщите с три и повече живущи, в които живеят 23 598 енергийно небогати лица, до момента в който жилищните здания ще са едвам 0.92 на 100 от уязвимите групи, с 11 362 живущи. Това е извънредно значимо за реализиране на успеваемост на вложенията по Националния обществен проект за климата, който би трябвало да бъде подаден към Европейска комисия до 30 юни тази година. Очаква се Социалният климатичен фонд да дава финансова поддръжка за уязвимите жители, семейства и микро предприятия, наранени от новата скица за търговия с излъчвания в постройките и превоза, от 1 януари 2026 година
Източник:
Доцент Теодора Пенева означи, че инвестицията в повишение на енергийната успеваемост на постройките е ориентирана към дълготрайно понижаване на разноските за сила. По думите й то обгръща характерни уязвими групи с ясни критерии за приход и размер на семейството. Тя е на мнение, че адресирани към енергийно бедните семейства в самостоятелни къщи, ограниченията биха обезпечили резистентен резултат върху енергийната беднотия.
Изследването на ИИИ при Българска академия на науките вкарва повсеместен показател за енергийна накърнимост с 11 знака, разграничени в 3 групи - енергийни потребности, обществена накърнимост и енергийна беднотия. Резултатите демонстрират, че най-уязвимите области в България, с най-високи енергийни потребности и най-вече проблеми от позиция на обществената накърнимост са София област, Разград, Велико Търново, Видин и Добрич.
Велико Търново е с най-висока обществена накърнимост, дружно с Ловеч, Хасково, Ямбол, Сливен, Монтана. Без Велико Търново, това са областите, които имат най-ниски приходи приблизително на разположение и висок дял на лицата в беднотия, и най-високи равнища на безработица. Безработицата във Велико Търново е доста ниска - единствено 4%, само че приходите са с 37% по-ниски от София град, като столицата е взета като най-добре представящата се област в това отношение. Най-критично е ситуацията в Сливен, където приходите са с 47% по-ниски от тези в София. Освен приходите, обществената накърнимост и енергийните потребности в проучването е взет под внимание и типът на употребеното отопление.
Според проучването на икономистите от Българска академия на науките семействата, които се отопляват на дърва, са с доста по-ниски приходи от другите семейства. Средният приход при тях е 2 078 лева на разположение, на въглища - 2 365 лева, на ток - 2 404 лева, а на газ - 3 112 лева Изводът от това е, че енергийната беднотия в България е по-тясно обвързвана с използването на дърва, с ниските приходи, високия дял на лица с приход под линия на беднотия, и с неналичието на ограничения за енергийна успеваемост, и доста по-малко с използването на газ и безработицата.
КНСБ желае незабавни ограничения за отбрана на енергийно бедните семейства
Продължаващото неглижиране на казуса с енергийната беднотия ще генерира тежки обществени последици
В кръглата маса участваха близо 40 представители на държавни институции, бизнеса и Неправителствени организации, а резултатите от районното проучване с карта на енергийната и обществена накърнимост на семействата в България бяха показани от доцент Теодора Пенева от ИИИ при Българска академия на науките.
Пенева означи, че за намаляването на каузи на 20-22% от популацията в енергийна беднотия водеща роля следва да имат политиките за приходите, заетостта и икономическото развиване на страната, а не енергийната политика. Според нея е реалистично да се приказва за извеждане от енергийна беднотия на към 600 хиляди души до 2050 година, при равни други условия като цени на енергийните запаси, обща база на популацията и така нататък
Участниците в срещата се сплотиха към тезата, че съобразяването с териториалните разлики в обществената и енергийната накърнимост на семействата е мощен инструмент за превъзмогване на бедността и неравенствата, и реализиране на по-широк обсег на ограниченията с едни и същи финансови средства. Те показаха, че повишението на енергийната успеваемост на самостоятелните къщи е стопански по-целесъобразно от осъществяването на тези ограничения за многофамилните здания.
Причината за това е, че финансирането може да се дава с рентабилен аршин единствено за най-уязвими семейства с 3 или повече членове . С инвестиция от 100 млн. лева и предел на финансирането на домакинство до 20 хиляди лева ще бъдат санирани 5.7% от къщите с три и повече живущи, в които живеят 23 598 енергийно небогати лица, до момента в който жилищните здания ще са едвам 0.92 на 100 от уязвимите групи, с 11 362 живущи. Това е извънредно значимо за реализиране на успеваемост на вложенията по Националния обществен проект за климата, който би трябвало да бъде подаден към Европейска комисия до 30 юни тази година. Очаква се Социалният климатичен фонд да дава финансова поддръжка за уязвимите жители, семейства и микро предприятия, наранени от новата скица за търговия с излъчвания в постройките и превоза, от 1 януари 2026 година
Източник:
Доцент Теодора Пенева означи, че инвестицията в повишение на енергийната успеваемост на постройките е ориентирана към дълготрайно понижаване на разноските за сила. По думите й то обгръща характерни уязвими групи с ясни критерии за приход и размер на семейството. Тя е на мнение, че адресирани към енергийно бедните семейства в самостоятелни къщи, ограниченията биха обезпечили резистентен резултат върху енергийната беднотия.
Изследването на ИИИ при Българска академия на науките вкарва повсеместен показател за енергийна накърнимост с 11 знака, разграничени в 3 групи - енергийни потребности, обществена накърнимост и енергийна беднотия. Резултатите демонстрират, че най-уязвимите области в България, с най-високи енергийни потребности и най-вече проблеми от позиция на обществената накърнимост са София област, Разград, Велико Търново, Видин и Добрич.
Велико Търново е с най-висока обществена накърнимост, дружно с Ловеч, Хасково, Ямбол, Сливен, Монтана. Без Велико Търново, това са областите, които имат най-ниски приходи приблизително на разположение и висок дял на лицата в беднотия, и най-високи равнища на безработица. Безработицата във Велико Търново е доста ниска - единствено 4%, само че приходите са с 37% по-ниски от София град, като столицата е взета като най-добре представящата се област в това отношение. Най-критично е ситуацията в Сливен, където приходите са с 47% по-ниски от тези в София. Освен приходите, обществената накърнимост и енергийните потребности в проучването е взет под внимание и типът на употребеното отопление.
Според проучването на икономистите от Българска академия на науките семействата, които се отопляват на дърва, са с доста по-ниски приходи от другите семейства. Средният приход при тях е 2 078 лева на разположение, на въглища - 2 365 лева, на ток - 2 404 лева, а на газ - 3 112 лева Изводът от това е, че енергийната беднотия в България е по-тясно обвързвана с използването на дърва, с ниските приходи, високия дял на лица с приход под линия на беднотия, и с неналичието на ограничения за енергийна успеваемост, и доста по-малко с използването на газ и безработицата.
КНСБ желае незабавни ограничения за отбрана на енергийно бедните семейства
Продължаващото неглижиране на казуса с енергийната беднотия ще генерира тежки обществени последици
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ