България първа създаде оранжерия в Космоса
Държавата ни е шестата с космонавт. Соломон Паси желае страната да има и собствен астронавт
Има версия, че концепцията българин да полети в Космоса е още от август 1964 година Тогава на банкет на руския министър на защитата маршал Родион Малиновски военният аташе при посолството ни в Москва генерал-лейтенант Захари Захариев му задава въпроса може ли българин да полети в Космоса със руски галактически транспортен съд.
Ген. Захариев даже му споделя, че в авиацията ни има летци, които могат да изпълнят такава задача. Дори показва имената им - неповторимите братя Стаменкови - Стаменко, Карамфил и Евгени. Има и четвърти брат - Крум, също летец, само че към този момент е в запаса и лети в селскостопанската авиация.
Ако тогава полет на българин беше вероятен, несъмнено той щеше да бъде с човек от семейството Стаменкови, тъй като братята са родени в Ковачевица, родното място и на Георги Димитров.
Този факт щеше да бъде експлоатиран в идеологическото и пропагандното отразяване на събитието. През 1964 година обаче полет на българин е неосъществим, няма подобаващ галактически транспортен съд. Руснаците още летят на “Восток ”, след това ще се появят “Союз ” и другите.
Мечтата за българин
космонавт
се доближава до действителността, когато при започване на 70-те години е основана интернационалната галактическа стратегия “Интеркосмос ”. Съветският съюз дава космодруми и галактическа техника. Другите страни вземат участие с научни стратегии и принадлежности, които основават за своя сметка.
В “Интеркосмос ” в началото влизат единствено страните от Варшавския контракт. Те са разграничени на няколко групи. В първата влизат претендентите на Чехословакия, Полша и Германска демократична република. България, макар че е считана за най-верния спътник на Съветския съюз, е първа, само че във втората група.
След дълъг и комплициран
“кастинг ” на съвсем
всички летци
по това време в края на 1977 година за Москва отпътуват четирима: Александър Александров, Георги Йовчев, Георги Иванов и Иван Наков.
През март 1978 година военният министър ген. Добри Джуров прочита заповед, съгласно която за галактическата задача са определени Александров и Иванов. Те отпътуват за подготовка в Звездното градче.
В последна сметка в Космоса излетя Георги Иванов. Командир на кораба “Союз ” е руският откривател Николай Рукавишников. Така България става 6-ата страна, която има собствен космонавт.
В документалния филм на Българска национална телевизия “Полет на ръба на безкрая ” беше показана характерността на Георги Иванов след най-подробните проучвания:
“Притежава отлична специфична и теоретическа подготовка. Понася огромни натоварвания при осъществяване на фигурите при комплицирания върховен пилотаж. Отлично разпределя вниманието си в полет. В комплицирана конюнктура взема верни и бързи решения. Показва креативно оперативно мислене. Притежава отлична летателна устойчивост. Лети чисто и решително ”.
Успоредно с подготовката на двамата кандидат-космонавти за новите провокации се приготвя и българската просвета. За татко на българската космонавтика се счита акад. Кирил Серафимов. той и ръководителят на Българска академия на науките акад. Любомир Кръстанов вземат участие от българска страна в основаването на програмата “Интеркосмос ”.
Петима млади и въодушевени учени основават група по физика на Космоса. Българските старания се специализират в проучването на йоносферата. Това е пластът над Земята, който стопира галактическите лъчи и действително обезпечава живота на земята.
Първият български апарат в Космоса е Р-1, с който се изследва плазмата в йоносферата. Той е изведен в орбита със спътника “Интеркосмос 8 ”. Така на 1 декември 1972 година България става галактическа страна № 18 в света.
В Българска академия на науките е основано ново направление, ръководено от акад. Димитър Мишев, което е за отдалечено проучване на Земята. За тази цел е създаден уредът “Спектър 15 ”. “Дотогава се снима на фотолента, със “Спектър ”-а за първи път се употребява магнитна лента, която записва 15 диапазона на забележимия набор ”, изяснява Георги Иванов. Създадена е и апаратурата “Средец ”, която следи за психофизическото положение и работоспособността на космонавтите по време на полет.
Първият космонавт Юрий Гагарин в своя 108-минутен полет в Космоса е имал в кораба и затворени тубички с храна. С тях учените желаят да ревизират и изследват опциите за хранене в изискванията на безтегловност.
Един от опитите, с които България взе участие в галактическите стратегии, е създаването на галактическата оранжерия СВЕТ.
България е третата страна, изпратила храни в Космоса след Съветския съюз и Съединени американски щати, и първа по основаване на галактически оранжерии.
При галактическите стратегии на двамата български космонавти са приготвени специфични храни, които е трябвало да се изпитат в изискванията на Космоса. В Института по криобиология и хранителни технологии се приготвят разнообразни артикули във вакуум.
Разнообразието е огромно - чорба топчета, мусака, сарми, ядки, плодове, кисело мляко с овесено брашно и доста други. Храната има продължителност до 5 години. С включването на от ден на ден страни в галактическите стратегии “менюто ” на космонавтите се обогатява с обичайни за тези страни хранителни артикули.
Оранжерията СВЕТ е на борда на галактическата станция “Мир ” от 1988 до 2000 година, когато станцията е изведена от орбита и пада в океана. През тези години се вършат опити с пшеница и с други растения. Разкриват се доста проблеми, влияещи на галактическото земеделие: неналичието на гравитация, типа на светлината, другата микросреда и други
България получава втори късмет да изпрати космонавт на орбита през 1986 година След посещаване в Москва военният министър ген. Добри Джуров оповестява, че е съумял да убеди “съветските приятели ” да изпратят в Космоса втори българин.
На 22 август 1986 година е подписан протокол “за подготовката и осъществяване на взаимен българо-съветски галактически полет ”. Решено е финансирането да се реши посредством конструиране и произвеждане на научно съоръжение на стойност 7 милиона валутни лв. (14 милиона долара), което да се съобщи на Съюз на съветските социалистически републики.
Технологиите за това съоръжение са предоставени безплатно от Съюз на съветските социалистически републики на България.
След подробен медицински асортимент на повече от 300 летци от българските Военновъздушни сили остават 10 претенденти, от които пристигналите в България руски медици утвърждават четирима.
Избран е летецът Александър Александров с дубльор Красимир Стоянов. Така България става единствената страна в интернационалната стратегия “Интеркосмос ”, която изпраща двама космонавти. В подготовката с огромна научна стратегия взе участие и българският Институт за галактически проучвания към Българска академия на науките.
“Програмата беше осъществена доста сполучливо. Част от плановете продължиха по-късно развиването си в опити на станцията “Мир ” и на интернационалната галактическа станция, а в наше време
и на галактическите кораби
към Марс и Луната ”,
споделя проф. Йорданка Семкова от Института за галактически проучвания и технологии към Българска академия на науките във кино лентата на БНТ1 “Полет на ръба на безкрая. ”
Учени в този момент настояват, че българска галактическа оранжерия може да изхранва първата човешка колония на Марс към 2030 година
През ноември 2010 година колежката Алексения Димитрова написа в “24 часа ”, че американският президент Ричард Никсън желал българин да полети в Космоса.
Той споделил необикновената концепция с високопоставения чиновник в НАСА доктор Джеймс Флетчер, а 52-годишният Флетчер от своя страна го разказал на 7 януари 1972 година на асистент държавния секретар по вътрешната политика Алексис Джонсън.
Това излиза наяве от запис на диалога сред Флетчер и Джонсън, открит от Алексения Димитрова в американските национални архиви. Документът излиза на бял свят от историческата сбирка на Държавния департамент, която се пази в Колидж парк, Мериленд. Оригиналът на стенограмата бе разкрит по искане на “24 часа ”.
По мотив на тази невероятна вест тогава Соломон Паси написа в “24 часа ” разбор със заглавие
“Българин - в Космоса
с НАСА! ”
Паси разгласи Космоса за новата цел на страната ни. “Някогашната галактическа популярност на България - 6-ата съгласно класацията на Организация на обединените нации галактическа страна, се крепеше на връзките ни със Съюз на съветските социалистически републики и на упоритостите на българските учени и военни - написа Соломон. - С двамата си героични космонавти - Георги Иванов и Александър Александров - България гордо оглавяваше статистиката за страни с най-вече космонавти на глава от популацията... ”
Атлантик №1 оферираше да подготвим нов, трети - този път астронавт, като се възползваме от “привилегированото си съдействие със Съединени американски щати, в това число и във военната област ”.
На конференцията в четвъртък във връзка 15-годишнината от участието на България в алианса Паси още веднъж напомни концепцията си за български астронавт.
Той предложи на премиера Бойко Борисов да се обади на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп и да изиска да бъде изпратен български космонавт на Луната. Паси е уверен, че имаме подготвени хора за астронавти, които ще се оправят със дилемите.
Соломон Паси посочи, че това искане към Доналд Тръмп би трябвало да бъде идната стъпка след привършване на историческата договорка за самолетите F-16. /24chasa.bg
Има версия, че концепцията българин да полети в Космоса е още от август 1964 година Тогава на банкет на руския министър на защитата маршал Родион Малиновски военният аташе при посолството ни в Москва генерал-лейтенант Захари Захариев му задава въпроса може ли българин да полети в Космоса със руски галактически транспортен съд.
Ген. Захариев даже му споделя, че в авиацията ни има летци, които могат да изпълнят такава задача. Дори показва имената им - неповторимите братя Стаменкови - Стаменко, Карамфил и Евгени. Има и четвърти брат - Крум, също летец, само че към този момент е в запаса и лети в селскостопанската авиация.
Ако тогава полет на българин беше вероятен, несъмнено той щеше да бъде с човек от семейството Стаменкови, тъй като братята са родени в Ковачевица, родното място и на Георги Димитров.
Този факт щеше да бъде експлоатиран в идеологическото и пропагандното отразяване на събитието. През 1964 година обаче полет на българин е неосъществим, няма подобаващ галактически транспортен съд. Руснаците още летят на “Восток ”, след това ще се появят “Союз ” и другите.
Мечтата за българин
космонавт
се доближава до действителността, когато при започване на 70-те години е основана интернационалната галактическа стратегия “Интеркосмос ”. Съветският съюз дава космодруми и галактическа техника. Другите страни вземат участие с научни стратегии и принадлежности, които основават за своя сметка.
В “Интеркосмос ” в началото влизат единствено страните от Варшавския контракт. Те са разграничени на няколко групи. В първата влизат претендентите на Чехословакия, Полша и Германска демократична република. България, макар че е считана за най-верния спътник на Съветския съюз, е първа, само че във втората група.
След дълъг и комплициран
“кастинг ” на съвсем
всички летци
по това време в края на 1977 година за Москва отпътуват четирима: Александър Александров, Георги Йовчев, Георги Иванов и Иван Наков.
През март 1978 година военният министър ген. Добри Джуров прочита заповед, съгласно която за галактическата задача са определени Александров и Иванов. Те отпътуват за подготовка в Звездното градче.
В последна сметка в Космоса излетя Георги Иванов. Командир на кораба “Союз ” е руският откривател Николай Рукавишников. Така България става 6-ата страна, която има собствен космонавт.
В документалния филм на Българска национална телевизия “Полет на ръба на безкрая ” беше показана характерността на Георги Иванов след най-подробните проучвания:
“Притежава отлична специфична и теоретическа подготовка. Понася огромни натоварвания при осъществяване на фигурите при комплицирания върховен пилотаж. Отлично разпределя вниманието си в полет. В комплицирана конюнктура взема верни и бързи решения. Показва креативно оперативно мислене. Притежава отлична летателна устойчивост. Лети чисто и решително ”.
Успоредно с подготовката на двамата кандидат-космонавти за новите провокации се приготвя и българската просвета. За татко на българската космонавтика се счита акад. Кирил Серафимов. той и ръководителят на Българска академия на науките акад. Любомир Кръстанов вземат участие от българска страна в основаването на програмата “Интеркосмос ”.
Петима млади и въодушевени учени основават група по физика на Космоса. Българските старания се специализират в проучването на йоносферата. Това е пластът над Земята, който стопира галактическите лъчи и действително обезпечава живота на земята.
Първият български апарат в Космоса е Р-1, с който се изследва плазмата в йоносферата. Той е изведен в орбита със спътника “Интеркосмос 8 ”. Така на 1 декември 1972 година България става галактическа страна № 18 в света.
В Българска академия на науките е основано ново направление, ръководено от акад. Димитър Мишев, което е за отдалечено проучване на Земята. За тази цел е създаден уредът “Спектър 15 ”. “Дотогава се снима на фотолента, със “Спектър ”-а за първи път се употребява магнитна лента, която записва 15 диапазона на забележимия набор ”, изяснява Георги Иванов. Създадена е и апаратурата “Средец ”, която следи за психофизическото положение и работоспособността на космонавтите по време на полет.
Първият космонавт Юрий Гагарин в своя 108-минутен полет в Космоса е имал в кораба и затворени тубички с храна. С тях учените желаят да ревизират и изследват опциите за хранене в изискванията на безтегловност.
Един от опитите, с които България взе участие в галактическите стратегии, е създаването на галактическата оранжерия СВЕТ.
България е третата страна, изпратила храни в Космоса след Съветския съюз и Съединени американски щати, и първа по основаване на галактически оранжерии.
При галактическите стратегии на двамата български космонавти са приготвени специфични храни, които е трябвало да се изпитат в изискванията на Космоса. В Института по криобиология и хранителни технологии се приготвят разнообразни артикули във вакуум.
Разнообразието е огромно - чорба топчета, мусака, сарми, ядки, плодове, кисело мляко с овесено брашно и доста други. Храната има продължителност до 5 години. С включването на от ден на ден страни в галактическите стратегии “менюто ” на космонавтите се обогатява с обичайни за тези страни хранителни артикули.
Оранжерията СВЕТ е на борда на галактическата станция “Мир ” от 1988 до 2000 година, когато станцията е изведена от орбита и пада в океана. През тези години се вършат опити с пшеница и с други растения. Разкриват се доста проблеми, влияещи на галактическото земеделие: неналичието на гравитация, типа на светлината, другата микросреда и други
България получава втори късмет да изпрати космонавт на орбита през 1986 година След посещаване в Москва военният министър ген. Добри Джуров оповестява, че е съумял да убеди “съветските приятели ” да изпратят в Космоса втори българин.
На 22 август 1986 година е подписан протокол “за подготовката и осъществяване на взаимен българо-съветски галактически полет ”. Решено е финансирането да се реши посредством конструиране и произвеждане на научно съоръжение на стойност 7 милиона валутни лв. (14 милиона долара), което да се съобщи на Съюз на съветските социалистически републики.
Технологиите за това съоръжение са предоставени безплатно от Съюз на съветските социалистически републики на България.
След подробен медицински асортимент на повече от 300 летци от българските Военновъздушни сили остават 10 претенденти, от които пристигналите в България руски медици утвърждават четирима.
Избран е летецът Александър Александров с дубльор Красимир Стоянов. Така България става единствената страна в интернационалната стратегия “Интеркосмос ”, която изпраща двама космонавти. В подготовката с огромна научна стратегия взе участие и българският Институт за галактически проучвания към Българска академия на науките.
“Програмата беше осъществена доста сполучливо. Част от плановете продължиха по-късно развиването си в опити на станцията “Мир ” и на интернационалната галактическа станция, а в наше време
и на галактическите кораби
към Марс и Луната ”,
споделя проф. Йорданка Семкова от Института за галактически проучвания и технологии към Българска академия на науките във кино лентата на БНТ1 “Полет на ръба на безкрая. ”
Учени в този момент настояват, че българска галактическа оранжерия може да изхранва първата човешка колония на Марс към 2030 година
През ноември 2010 година колежката Алексения Димитрова написа в “24 часа ”, че американският президент Ричард Никсън желал българин да полети в Космоса.
Той споделил необикновената концепция с високопоставения чиновник в НАСА доктор Джеймс Флетчер, а 52-годишният Флетчер от своя страна го разказал на 7 януари 1972 година на асистент държавния секретар по вътрешната политика Алексис Джонсън.
Това излиза наяве от запис на диалога сред Флетчер и Джонсън, открит от Алексения Димитрова в американските национални архиви. Документът излиза на бял свят от историческата сбирка на Държавния департамент, която се пази в Колидж парк, Мериленд. Оригиналът на стенограмата бе разкрит по искане на “24 часа ”.
По мотив на тази невероятна вест тогава Соломон Паси написа в “24 часа ” разбор със заглавие
“Българин - в Космоса
с НАСА! ”
Паси разгласи Космоса за новата цел на страната ни. “Някогашната галактическа популярност на България - 6-ата съгласно класацията на Организация на обединените нации галактическа страна, се крепеше на връзките ни със Съюз на съветските социалистически републики и на упоритостите на българските учени и военни - написа Соломон. - С двамата си героични космонавти - Георги Иванов и Александър Александров - България гордо оглавяваше статистиката за страни с най-вече космонавти на глава от популацията... ”
Атлантик №1 оферираше да подготвим нов, трети - този път астронавт, като се възползваме от “привилегированото си съдействие със Съединени американски щати, в това число и във военната област ”.
На конференцията в четвъртък във връзка 15-годишнината от участието на България в алианса Паси още веднъж напомни концепцията си за български астронавт.
Той предложи на премиера Бойко Борисов да се обади на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп и да изиска да бъде изпратен български космонавт на Луната. Паси е уверен, че имаме подготвени хора за астронавти, които ще се оправят със дилемите.
Соломон Паси посочи, че това искане към Доналд Тръмп би трябвало да бъде идната стъпка след привършване на историческата договорка за самолетите F-16. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ