Държавната помощ за хората без ток по Коледа се оказа невъзможна
Държавата не може да изплати обещаните обезщетения на семействата, останали без ток по Коледа, както беше дадено това да стане с февруарските фактури. Причината е, че няма законово съображение Фонд " Сигурност на електроенергийната система " да преведе сумата от 2.2 млн. лева на трите електроразпределителни сдружения, които да създадат отстъпка от сметка за тока. Затова ще би трябвало Народното събрание да гласоподава незабавно смяна удължителния закон за бюджета.
Това стана ясно на днешната енергийна комисия в Народното събрание, на която депутатите бяха поканили представители на Министерството на енергетиката, на КЕВР и на трите електроразпределителни сдружения за разискване на аргументите десетки хиляди консуматори да останат дни наред без ток по време на коледните и новогодишните празници.
Заместник-министърът на енергетиката Георги Самандов първо увери депутатите, че потърпевшите семейства ще бъдат обезщетени от страната към 20 февруари със сметките за тока, нужен през януари, само че по-късно се поправя, че в действителност има проблем.
Не е ясно какъв брой време ще отнеме на Народното събрание да гласоподава изчезналата наредба и дали ще може този месец семействата да получат помощта от страната. По данни на Министерство на енергетиката става дума за към 26 000 клиенти, които ще получат към 100 лева отплата.
В същото време от Комисията за енергийно и водно контролиране оповестиха, че ще задължат трите електроразпределителни сдружения автоматизирано да изплатят неустойки на всички свои клиенти, които са останали без ток повече от 24 часа.
" Проверката на КЕВР завърши, до края на седмицата ще бъдат изпратени констативни протоколи на трите ЕРП-та и ще бъдат поискани пояснения от тях в 7-дневен период. След което КЕВР ще издаде насилствена административна мярка и на трите сдружения автоматизирано да изплатят неустойки на тези свои битови клиенти, които са останали без ток повече от 24 часа ", разгласи шефът на Дирекция „ Електроенергетика и Топлоенергика “ в КЕВР Пламен Младеновски.
Според общите условия в договорите на сдруженията размерът на компенсациите е по 30 лева при прекратено електрозахранване над 24 часа и по 20 лева за всеки последващи 12 часа.
Проверката на КЕВР е посочила, че трите сдружения разполагат с задоволителен брой спешни екипи, които са обезпечени с нужните уреди, принадлежности и транспортни средства, само че първоначално казусът с повредите по електропреносната мрежа поради тежката метеорологична конюнктура е бил недооценен. Освен това за ЕРП-Запад и ЕРП-Север са открити всеобщо непочистени от дървета просеки в сервитутните зони, както и неотстранени рискови дървета отвън сервитутните зони. " Установяваме редовно несъблюдение на ограниченията за техническото поръчителство и антиаварийни действия на двете сдружения. Не ни бяха показани и писмени доказателства, че лесничействата отхвърлят да почистят рисковите дървета, както настояват сдруженията ", съобщи Младеновски.
От ЕРП Запад ( " Електрохолд " ), където имаше най-вече повреди по Коледа, оповестиха, че досега са получили 3868 искове за погашение на неустойки. От тях 3680 дават отговор на изискванията - в жилището да има ползване най-малко 1 киловат в последните 13 месеца и да не са нелегално присъединени, и е поискана банкова сметка, само че единствено 855 са изпратили такава. Реално обработени и изплатени обезщетения има за към 700 клиента.
И трите ЕРП-та се оправдаха с невъобразим от 2015 година снеговалеж и обледяване, които са причина за множеството паднали дървета върху електропреносната мрежа и за извънредно тежки условия за премахване на повредите, като екипите трябвало да газят преспи сняг от половин метър. От ЕРП-Юг даже оповестиха, че апелират заповедта на служебния министър на енергетиката за отвод да признае форсмажорни условия, което значи, че сдружението не е имало желание да заплаща неустойки на потърпевшите си клиенти.
Дружествата се оплакаха и от тромавата процедура по Закон за обществените поръчки за избор на компании, които да почистват сервитутните зони. Масово те вършели работата некачествано или въобще не я вършели, поради което се налагало ново оповестяване на публични поръчки и очакване с месеци. " Правим лични вложения за унищожаване на дървета, само че АДФИ ни глобява, тъй като не сме спазили Закон за обществените поръчки ", оплака се Радослав Цветков от " Електрохолд ".
" Проблем има и в Закона за устройство на територията, който ни затруднява при промяната на стълбове и електропроводи - постанова се да минаваме през тежка процедура на планиране и позволение за градеж. Искаме облекчение на процедурата по този закон ", съобщи Ангел Ангелов от " Енергопро ".
Междувременно Министерството на енергетиката и КЕВР разискват нов законопроект, в който отговорностите на електроразпределителните сдружения да бъдат детайлно написани, а сегашните наказания за несъблюдение на отговорностите към клиентите да скочи петкратно до 50 000 лв..
Това оповестиха от Министерство на енергетиката във връзка среща на министър Жечо Станков с шефа на Дирекция „ Електроенергетика и Топлоенергика “ в Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) Пламен Младеновски. Двамата са разискали основаването на специфичен законопроект, съгласно който електроразпределителните сдружения ще бъдат задължени да търсят потребителя в случаите, когато не са изпълнили своите отговорности, свързани с даването на електрозахранване.
Предвижда се също и увеличение на размера на неустойките, които електроразпределителните сдружения дължат на потребителите при прекъсване на тока, както и те да станат автоматизирано дължими, без да се постанова клиентите да подават специфични претенции за тяхното приемане.
„ Трябва да спрем порочната процедура ЕРП-тата краткотрайно да възвръщат електрозахранването за да не дължат наказателна клауза “, съобщи министър Станков. Ето за какво в новия законопроект ще бъде категорично указано, че в случай че продължителността на спирането или ограничаването на електрозахранването надвишава 48 часа за интервал от 72 часа, операторите заплащат на крайните клиенти наказателна клауза.
Проверките на Министерството на енергетиката и на КЕВР са открили, че главен проблем за спирането на електрозахранването са недобре почистените просеки. Жечо Станков и Пламен Младеновски се сплотиха към нуждата от повишение на контрола от страна на ЕРП-тата към активността на наетите компании, които почистват тези терени.
Предвижда се още законопроектът да дава директна опция на кметовете, които познават в елементи проблемите в обитаемоте места, да вземат участие в капиталовата стратегия на електроразпределителните сдружения. От своя страна КЕВР ще получи повече пълномощия по отношение на предпочитаните вложения в районите.
В тримесечен период от влизането в действие на законопроекта операторите на електроразпределителните мрежи ще би трябвало да приведат в сходство с него общите условия към договорите с техните крайни клиенти, тъй че те да работят в интерес на потребителите.
Работодателските организации упорстват обезщетенията за скъпия ток да се регламентират трайно в закон и да се задействат и дезактивират автоматизирано, вместо да се чака решение от Народното събрание и държавното управление.
Това са оповестили представителите на бизнеса на среща с министъра на енергетиката Жечо Станков. Министърът от своя страна заречен, когато назначи отраслов заместник-министър, той да стартира работа по въпроса.
Предложението на бизнеса е да се изработят два типа обезщетения – един повсеместен за всички небитови консуматори и един специфичен за енергоинтензивните сдружения. Универсалният инструмент да има низък предел, под който вноски във Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ (ФСЕС) вършат небитовите консуматори, а обезщетения получават производителите на ток и горен предел, над който вноски във ФСЕС вършат производителите на ток, а обезщетения получават потребителите, оферират още работодателите.
От 2022 година небитовите консуматори получават обезщетения за ток, когато цените на тока на борсата се покачат над несъмнено равнище. Тази помощ се дава от фонд Съд на Европейския съюз, който пък се цялостни с вноски от производителите и търговците на ток. Първоначално бизнесът получаваше обезщетения при цени на тока над 280 лева за мегават час, по-късно прагът бе свален на 200 лева, а сега е 180 лева.
Работодателските организации са поискали също по този начин да се разиска в Брюксел опция страните от Югоизточна Европа да получат отплата от Европейската комисия поради свръхвисоките цени на електрическа енергия в района. " Предприятията от района понасят големи отрицателни от несъвършенствата при ценообразуването на европейския електроенергиен пазар, неналичието на задоволителна съгласуваност със Западна и Северна Европа, както и тежестта от обезпечаването на енергийната сигурност и недостиг на електрическа енергия за Украйна и Молдова ", показват представителите на бизнеса.
Това стана ясно на днешната енергийна комисия в Народното събрание, на която депутатите бяха поканили представители на Министерството на енергетиката, на КЕВР и на трите електроразпределителни сдружения за разискване на аргументите десетки хиляди консуматори да останат дни наред без ток по време на коледните и новогодишните празници.
Заместник-министърът на енергетиката Георги Самандов първо увери депутатите, че потърпевшите семейства ще бъдат обезщетени от страната към 20 февруари със сметките за тока, нужен през януари, само че по-късно се поправя, че в действителност има проблем.
Не е ясно какъв брой време ще отнеме на Народното събрание да гласоподава изчезналата наредба и дали ще може този месец семействата да получат помощта от страната. По данни на Министерство на енергетиката става дума за към 26 000 клиенти, които ще получат към 100 лева отплата.
В същото време от Комисията за енергийно и водно контролиране оповестиха, че ще задължат трите електроразпределителни сдружения автоматизирано да изплатят неустойки на всички свои клиенти, които са останали без ток повече от 24 часа.
" Проверката на КЕВР завърши, до края на седмицата ще бъдат изпратени констативни протоколи на трите ЕРП-та и ще бъдат поискани пояснения от тях в 7-дневен период. След което КЕВР ще издаде насилствена административна мярка и на трите сдружения автоматизирано да изплатят неустойки на тези свои битови клиенти, които са останали без ток повече от 24 часа ", разгласи шефът на Дирекция „ Електроенергетика и Топлоенергика “ в КЕВР Пламен Младеновски.
Според общите условия в договорите на сдруженията размерът на компенсациите е по 30 лева при прекратено електрозахранване над 24 часа и по 20 лева за всеки последващи 12 часа.
Проверката на КЕВР е посочила, че трите сдружения разполагат с задоволителен брой спешни екипи, които са обезпечени с нужните уреди, принадлежности и транспортни средства, само че първоначално казусът с повредите по електропреносната мрежа поради тежката метеорологична конюнктура е бил недооценен. Освен това за ЕРП-Запад и ЕРП-Север са открити всеобщо непочистени от дървета просеки в сервитутните зони, както и неотстранени рискови дървета отвън сервитутните зони. " Установяваме редовно несъблюдение на ограниченията за техническото поръчителство и антиаварийни действия на двете сдружения. Не ни бяха показани и писмени доказателства, че лесничействата отхвърлят да почистят рисковите дървета, както настояват сдруженията ", съобщи Младеновски.
От ЕРП Запад ( " Електрохолд " ), където имаше най-вече повреди по Коледа, оповестиха, че досега са получили 3868 искове за погашение на неустойки. От тях 3680 дават отговор на изискванията - в жилището да има ползване най-малко 1 киловат в последните 13 месеца и да не са нелегално присъединени, и е поискана банкова сметка, само че единствено 855 са изпратили такава. Реално обработени и изплатени обезщетения има за към 700 клиента.
И трите ЕРП-та се оправдаха с невъобразим от 2015 година снеговалеж и обледяване, които са причина за множеството паднали дървета върху електропреносната мрежа и за извънредно тежки условия за премахване на повредите, като екипите трябвало да газят преспи сняг от половин метър. От ЕРП-Юг даже оповестиха, че апелират заповедта на служебния министър на енергетиката за отвод да признае форсмажорни условия, което значи, че сдружението не е имало желание да заплаща неустойки на потърпевшите си клиенти.
Дружествата се оплакаха и от тромавата процедура по Закон за обществените поръчки за избор на компании, които да почистват сервитутните зони. Масово те вършели работата некачествано или въобще не я вършели, поради което се налагало ново оповестяване на публични поръчки и очакване с месеци. " Правим лични вложения за унищожаване на дървета, само че АДФИ ни глобява, тъй като не сме спазили Закон за обществените поръчки ", оплака се Радослав Цветков от " Електрохолд ".
" Проблем има и в Закона за устройство на територията, който ни затруднява при промяната на стълбове и електропроводи - постанова се да минаваме през тежка процедура на планиране и позволение за градеж. Искаме облекчение на процедурата по този закон ", съобщи Ангел Ангелов от " Енергопро ".
Междувременно Министерството на енергетиката и КЕВР разискват нов законопроект, в който отговорностите на електроразпределителните сдружения да бъдат детайлно написани, а сегашните наказания за несъблюдение на отговорностите към клиентите да скочи петкратно до 50 000 лв..
Това оповестиха от Министерство на енергетиката във връзка среща на министър Жечо Станков с шефа на Дирекция „ Електроенергетика и Топлоенергика “ в Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) Пламен Младеновски. Двамата са разискали основаването на специфичен законопроект, съгласно който електроразпределителните сдружения ще бъдат задължени да търсят потребителя в случаите, когато не са изпълнили своите отговорности, свързани с даването на електрозахранване.
Предвижда се също и увеличение на размера на неустойките, които електроразпределителните сдружения дължат на потребителите при прекъсване на тока, както и те да станат автоматизирано дължими, без да се постанова клиентите да подават специфични претенции за тяхното приемане.
„ Трябва да спрем порочната процедура ЕРП-тата краткотрайно да възвръщат електрозахранването за да не дължат наказателна клауза “, съобщи министър Станков. Ето за какво в новия законопроект ще бъде категорично указано, че в случай че продължителността на спирането или ограничаването на електрозахранването надвишава 48 часа за интервал от 72 часа, операторите заплащат на крайните клиенти наказателна клауза.
Проверките на Министерството на енергетиката и на КЕВР са открили, че главен проблем за спирането на електрозахранването са недобре почистените просеки. Жечо Станков и Пламен Младеновски се сплотиха към нуждата от повишение на контрола от страна на ЕРП-тата към активността на наетите компании, които почистват тези терени.
Предвижда се още законопроектът да дава директна опция на кметовете, които познават в елементи проблемите в обитаемоте места, да вземат участие в капиталовата стратегия на електроразпределителните сдружения. От своя страна КЕВР ще получи повече пълномощия по отношение на предпочитаните вложения в районите.
В тримесечен период от влизането в действие на законопроекта операторите на електроразпределителните мрежи ще би трябвало да приведат в сходство с него общите условия към договорите с техните крайни клиенти, тъй че те да работят в интерес на потребителите.
Работодателските организации упорстват обезщетенията за скъпия ток да се регламентират трайно в закон и да се задействат и дезактивират автоматизирано, вместо да се чака решение от Народното събрание и държавното управление.
Това са оповестили представителите на бизнеса на среща с министъра на енергетиката Жечо Станков. Министърът от своя страна заречен, когато назначи отраслов заместник-министър, той да стартира работа по въпроса.
Предложението на бизнеса е да се изработят два типа обезщетения – един повсеместен за всички небитови консуматори и един специфичен за енергоинтензивните сдружения. Универсалният инструмент да има низък предел, под който вноски във Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ (ФСЕС) вършат небитовите консуматори, а обезщетения получават производителите на ток и горен предел, над който вноски във ФСЕС вършат производителите на ток, а обезщетения получават потребителите, оферират още работодателите.
От 2022 година небитовите консуматори получават обезщетения за ток, когато цените на тока на борсата се покачат над несъмнено равнище. Тази помощ се дава от фонд Съд на Европейския съюз, който пък се цялостни с вноски от производителите и търговците на ток. Първоначално бизнесът получаваше обезщетения при цени на тока над 280 лева за мегават час, по-късно прагът бе свален на 200 лева, а сега е 180 лева.
Работодателските организации са поискали също по този начин да се разиска в Брюксел опция страните от Югоизточна Европа да получат отплата от Европейската комисия поради свръхвисоките цени на електрическа енергия в района. " Предприятията от района понасят големи отрицателни от несъвършенствата при ценообразуването на европейския електроенергиен пазар, неналичието на задоволителна съгласуваност със Западна и Северна Европа, както и тежестта от обезпечаването на енергийната сигурност и недостиг на електрическа енергия за Украйна и Молдова ", показват представителите на бизнеса.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ