Държавата не фалира, но има много неграмотност и предразсъдъци. Толкова

Държавата не банкрутира, само че има доста неначетеност и предубеждения.

Толкова доста нелепости се изговориха след вчерашната конференция на финансовия министър Росица Велкова, че за следващ път виждаме по какъв начин доза журналистическа неначетеност и нефелност могат да разпрострат непотребни публични безредици.

Ето какви са обстоятелствата, а след това ще обясня и мистификациите, които напълно объркаха хората.

Преди шест месеца служебният министър Росица Велкова предизвести, че бюджетът, който 48-мото Народно заседание одобри в последните си дни, ще обрече страната на три години с бюджетни дефицити от по 6-7% по отношение на брутния вътрешен артикул. Това прави по 11-12 милиарда годишно и дружно с идните падежи по остарели земи, които ще би трябвало да се рефинансират, в случай че не се вземат ограничения, за стесняване на дефицитите, страната ще се принуди да тегли 45 милиарда лв. нови заеми.

Тогава прогнозата потъна като чаша вода, изсипана на плажа, където към момента хората почиваха и не им се занимаваше с политика. До тази седмица. След като имаме два месеца с осъществяване на бюджета на Асен Василев, само че в нова икономическа обстановка – на забавяща се интензивност, и откакто са ясни приходите от най-важния налог Данък добавена стойност за март, финансовото министерство бие камбаната, че прогнозата от август предходната година е почнала да се осъществя.

Прави го професионално – написа отчет до сътрудниците си в Министерски съвет и ги приканва да потърсят запас в министерствата си за икономии, до момента в който финансовото министерство създава варанти за увеличение на приходите. Такива са въвеждането на налог върху свръхпечалбите в цеия корпоративен бранш по същия модел, по който предходната година свръхпечалбите на енергийните държавни компании се употребиха за субсидиране с енергийни помощи на бизнеса. Има и други ограничения с по-малък резултат, само че задачата е дефицитът да се свие до 3% по отношение на Брутният вътрешен продукт. Министърът предизвестява също и какво ще се случи, в случай че вместо да се затегнат коланите, продължи разхайтеността, завещана ни от " Продължаваме промяната " и Българска социалистическа партия.

Подобен вид отчет пусна до Министерски съвет Пламен Орешарски през 2009 година, когато беше финансов министър и за първи път се изправи пред действителността, че назряващата криза няма да разреши Бюджет 2009 да се осъществя по проект. Пусна отчета почти по същото време на годината. Някъде през април или май 2020 година сходен отчет за назряващ неуспех на Бюджет 2010 пусна и наследникът му Симеон Дянков. Той пое поста в условия на към този момент затихваща рецесия, само че заради персонална непросветеност, преследвайки непременно балансиране на изтърван бюджет при единствено 15% дълг към Брутният вътрешен продукт, депресира стопанската система и се оказа, че и Бюджет 2010 ще се извършва в по-лоша среда от предстоящата и ще би трябвало да се актуализира.

Тоест този вид отчети не са оригиналност. Новост са дефицитите. Нито през 2009 година, нито през 2010 година страната не е рискувала да се окаже с дефицити от 6% или 7% по отношение на брутния си вътрешен артикул. Подобно нещо се случва за първи път и по тази причина е обикновено финансовият министър да бъде и по-твърд в предизвестията си. Качествена смяна по отношение на 2009 година и 2010 година е, че през днешния ден сме в чакалнята на еврозоната, а законодателството ни се промени по този начин, че сега държави от еврогрупата (еврозоната, плюс Дания, която е в чакалнята) и самата Европейска централна банка могат да изискат от нас да променим курса на лв. по отношение на еврото.

Да, това произлиза от смяна в Закона за Българска народна банка, за която писах първи на 25 януари 2020 година във към този момент спряното списание „ Икономист “. След като една седмица обществото се опасяваше по какъв начин може външни сили да ни диктуват валутния курс, а част от хората даже започнаха да обръщат левовете в евро, Народното събрание одобри решение, че финансовият министър и шефът на Българска народна банка не може да одобряват подобен напън извън. По този метод и ЕЦБ си получи законодателство, което разрешава да ни се бърка във валутния курс и обществото бе успокоено, че няма да позволим тази интервенция да се материализира.

Защо обаче някой би желал да си променим курса?

Промените във валутния курс, изключително при страни, в които той е закрепен, се случват когато задлъжнялостта е толкоз висока, че страната не може да се разплаща с всички. Тогава тези, които ѝ помагат, може да изискат обезценка и най-малко вътрешният ѝ дълг ще се обезцени преди да пристигна задграничната помощ за рефинансиране или преструктуриране на външния дълг.

Малко знае се, че през 2007 година, незабавно след влизането ни в Европейски Съюз, страната подхваща стъпки и за допускане в чакалнята на еврозоната. Тогавашният финансов министър Пламен Орешарски беседва с немския си сътрудник Волфганг Шойбле и известно казано, германецът ни праща в девета глуха. На експертно равнище обаче ни е казано непосредствено, че не може да се присъединим при същия курс, при който Германия заменя марката с евро. И нашият отговор е бил: „ В този момент всяко наше предпочитание се изпарява “. 

По-паметливите ще си спомнят, че точно по това време евроинтеграторските пориви, миксирани с присъщата доза неначетеност, подеха песента дали валутният ни курс не надценява лв. до степен, че губим конкурентоспособност. Имали сме огромен недостиг по настоящата сметка, пък сме имали бюджетни остатъци. Въртяха се полемики за действителния ефикасен валутен курс и какви ли не още глупости. Всичко това, тъй като в еврогрупата и ЕЦБ не харесваха режимите на закрепен валутен курс, а тук желанието за приемане на евро, както и през днешния ден, замъгляваха погледа към надалеч по-неотложните ни проблеми.

За миналите 16 години ЕЦБ разбра, че закрепените курсове, изключително от български вид, не са шмекерия и одобриха аргумента за стабилността на нашия лев по отношение на еврото. Но през днешния ден имаме нова фискална среда. Ако не се вземат ограничения за ограничение на бюджетния недостиг, единствено в идващите три до пет години ще доближим обезпокоително прага на задлъжнялост по отношение на Брутният вътрешен продукт от 60%. Това ще значи скок на лихвените разноски и риск някое последващо държавно управление да се изкуши да посегне на курса.

Точно тези два риска за курса засяга Росица Велкова в отчета си до останалите министри. Външен напън, или прелъщение на локално равнище, само че след най-малко още няколко години на свръхдефицити.

Тогава къде е казусът?

Един от най-големите грехове на Симеон Дянков е, че приключи практиката Министерство на финансите да ограмотява финансовите публицисти със семинари. Преди това и Милен Вечев, и Пламен Орешарски работиха посредством пресцентровете си да срещат колегията с въпроси от сорта по какъв начин действа валутният ръб, какво е консолидиран бюджет, какво са комплицираните налози, по какъв начин ще се трансформират налозите всяка година, по какъв начин (не) върви присъединението ни към еврозоната и още и още.

Тогава имаше образовани финансови публицисти, които знаеха, че страна банкрутира, когато не може да заплати падежиращия си дълг. Знаеха също, че да се всява суматоха, не служи на публичния интерес. Осъзнаваха, че когато чуят една нелепост, тя би трябвало да се подложи на инспекция, а не да се тиражира.

Днес, а и нощес водещите на телевизионната журналистика като папагали повтаряха „ банкрутира ли страната? “, „ ще падне ли валутният ръб? “ и т.н. Най-голям грях записа на душата си Цветанка Ризова, която в народен ефир провокира бившия финансов министър Асен Василев с цялостно изопачение на казаното от финансовия министър. „ Днес финансовото министерство, вашата някогашна заместничка, а настоящ длъжностен финансов министър, г-жа Велкова, сподели, че страната е пред банкрут, страната е пред банкрут. Дори може да се разклати валутният ръб, да се промени курса на лв. към еврото, тъй че това води към вашето ръководство “. „ Не е ли пред банкрут страната? “.

Това не беше нито откъс, нито перифразиране, тъй като Росица Велкова не споделя нищо сходно. Нито на конференцията, нито в изтеклия отчет преди нея.

Факсимилетата, които публикуваме в края на този текст са от истинския документ и всеки може да го види.

Но би трябвало да го гледа от висотата на осведоменост и начетеност и да има поради обясненията за външния натик към свръхзадлъжнелите страни и най-много какво в действителност е валутен ръб.

Практикувайки тази антижурналистика Ризова разреши на Асен Василев, оборвайки с лекост нейните погрешни приказки, да наподобява като че ли развенчава неистини на финансовия министър. Стигна се до такава степен, че да изяснява спада на доходи от Данък добавена стойност с обтягане на чадъри над фирми, както било преди той да стане министър. И тъй като в средите, подкрепящи Политическа партия и Демократична България, има хора, които вероятно изясняват и еректилната дисфункция при мъжете с напрежението, което оказват Русия и Путин, диалогът потегли от ден на ден в посоката на нелепостта.

Всъщност финановият министър Росица Велкова позволи неточност. След като публицист новобранец я попита „ банкрутира ли страната “, тя самата произнесе словосъчетания, които не трябваше. Като да вземем за пример „ банкрут на страната “ в разнообразни спрежения и „ смяна на валутния ръб “ отново в разнообразни спрежения. Има неща, които просто не се изричат в прав текст, тъй като произнесени от съответни хора, в съответен подтекст, се легитимират. А когато става дума за страхове, още по-малко.

Пиар правило е, че споменаването е легитимиране. И неспомнаването, е знак, че нещо и да съществува, му липсва значителност. Например, тъкмо по тази причина Путин и хората му не загатват Алексей Навални. Нашият финансов министър очевидно не е толкоз умел в връзките и се насади в неуместна обстановка, само че последвалото необразовано отразяване на конференцията беше същинският проблем. Още по-голям стана той, когато редица депутати, евродепутати, политици от всевъзможен сан, които също не знаят какво е валутен ръб и какво е отговорно говорене, започнаха да се произнасят.

Така се пропусна главното обръщение – отиваме към години на свръхдефицити. Коловозите към тях бяха заложени с последния бюджет на Асен Василев. Трябват ограничения, с цел да се върнем към нормалността. Заради ширещата се неначетеност и предубеждения стигнахме до такава степен умнокрасивитетът да си изяснява вчерашната конференция като интензивно мероприятие от марионетки на Путин. Да, до такава степен стигнахме. Неграмотност и предубеждения.