Държавата напоследък ударно емитира държавни ценни книжа. Има очаквания, че

" Държавата в последно време стремително емитира държавни скъпи бумаги. Има упования, че дългът ни ще става все по-скъп ".

Прогнозата е на икономиста Румен Гълъбинов особено за ФАКТИ .

" Вече няма да може да рефинансираме старите с нови евтини задължения.Освен това има maturity mismatch на падежите през идващите години. При състояние, че вървим към последователно увеличение на краткосрочните лихви е доста евентуално да се получи краткотрайна стагфлация. А при стагфлация закрепените приходи спадат в действително изражение и се губят работни места. За страдание все още няма нищо оповестено по отношение на бюджет 2022 година и макроикономическата прогноза за идващите 3 години ", съобщи икономистът

Той уточни три евентуални риска за България в идващите месеци:

1. Оскъпяване и увеличение на държавния дълг, както и повишаване на недостига в държавния бюджет;

2. Забавяне на икономическия напредък, продължаващ спад на вложенията и възможност за нахлуване във краткотрайна стагфлация;

3. Липса на стопански и обществени промени в провежданата политика. С висока инфлация и увеличаващ се дълг може скоро да не забележим Еврозона. Това, което е значимо да се следи е положението на заетостта и безработицата и по какъв начин се променят разноските на бизнеса. Държавните разходи и тласъци ще подтикват потреблението, само че и ще помпат инфлацията.

Гълъбинов счита, че инфлацията ще се забави при положение на стесняване на фискалните тласъци и/или спад в цените на горивата.

Ръстът ни въпреки това ще зависи и от скоростта на възобновяване на Германия и Еврозоната. Стимулите за растежа са най-много вътрешни (потреблението) и външни (нетния износ). Те ще продължат да дърпат българската стопанска система и през 2022г.

В условия на държавни тласъци за бизнеса и увеличени обществени приходи, които да подтикват вътрешното ползване, евентуално може да успеем по-бързо да се измъкнем от стагфлацията.