Алексей Пампоров: Учат децата да пишат за автор, когото не са чели
Държавата крие действителните данни за броя отпаднали възпитаници
Над една трета от родените през 2006 година деца са мигрирали зад граница с родителите си или въобще не са били обхванати от просветителната ни система заради беднотия. Това съобщи в изявление за " 24 часа " доцент Алексей Пампоров от Института по философия и социология при Българска академия на науките.
От 73 978 деца, родени преди 19 години, на матурата по български език и литература са се явили едвам 48 082. По данни на Национален статистически институт " дефицитът " е над 24 000 младежи, което демонстрира сериозен проблем с миграцията и отпадането от просветителната система.
" В чужбина са. Понеже " Механизмът за обсег " доста пъти беше развяван като гордостта на Министерството на образованието и науката (МОН), през последните 5 години Национален статистически институт си играе на гоненица и се оправдава с изменена методология, като в действителност стопираха да разгласяват съответни данни за коефициента на записване ", уточни социологът.
Зариването на главата в пясъка не е решение
По думите на доцент Пампоров, положителният метод би бил да се търсят механизми за следене и регистрация на тези деца, с цел да знаем дали са се присъединили в просветителните системи на други страни. Националната статистика би трябвало да обгръща и българските неделни учебни заведения в чужбина.
" Пак споделям, зариването на главата в пясъка не е решение. Излезте и кажете: преди 20 години се родиха толкоз и толкоз деца, само че 20% от тях са мигрирали в чужбина с родителите си, а 5% в никакъв случай не са били обхванати в учебно заведение - заради беднотия и обществено изключване, в това число тъй като страната ги е оставила без персонални документи и без непрекъснато местопребиваване ", безапелационен е специалистът.
Образованието по литература стигна дъното
На въпрос за какво матурите по български език и литература имат толкоз слаби резултати, социологът уточни шаблонизирания метод в образованието.
" Образованието по литература в България от дълго време е стигнало дъното. Проблемът е, че имаме прелестно готови експерти по български език и литература както в университетите, по този начин и в учебните заведения, само че те нямат независимост да преподават ", разяснява Пампоров.
По неговите думи методиките залагат на прочита на разнообразни професори, а не на разбирането на самите литературни творби. Учениците наизустяват изречения като " патриарх на литературата ", " артист на селото ", " стихотворец бунтовник ", само че не получават същинско познание.
" Най-успешните деца вървят на частни уроци, в които ги учат по какъв начин тъкмо да напишат какво е споделил Бахтин, без да са го чели ", акцентира Пампоров.
Той изясни, че точно по тази причина толкоз доста зрелостници са се затруднили с " Крадецът на праскови " от Емилиян Станев, който се падна на тазгодишната матура.
Липсва учене посредством правене
Според доцента положителните възпитаници търсят академична реализация отвън България, тъй като там има гъвкави стратегии и практическо приложно познание. В България, изключително в филантропичните, обществените и педагогическите науки, се е запазила " академична схоластичност от средата на ХХ век ".
" Отсъства така наречен учене посредством правене. Идва един професор. Разказва един урок. После теглите инцидентно въпрос и би трябвало да преразкажете каквото е разказал професорът. Е, по какъв начин да запазим интереса на децата? ", пита Пампоров.
Експертът добавя, че казусът с непотизма и връзките в България също отчайва младежите. " Миналата година имах студент, който е необразован на български език. Буквално не може да напише едно изречение без правописна неточност. Но е взел матурите. Има бакалавърска степен от различен университет в България. И съм уверен, че един ден ще стане или кмет, или народен представител ", показа социологът.
Над една трета от родените през 2006 година деца са мигрирали зад граница с родителите си или въобще не са били обхванати от просветителната ни система заради беднотия. Това съобщи в изявление за " 24 часа " доцент Алексей Пампоров от Института по философия и социология при Българска академия на науките.
От 73 978 деца, родени преди 19 години, на матурата по български език и литература са се явили едвам 48 082. По данни на Национален статистически институт " дефицитът " е над 24 000 младежи, което демонстрира сериозен проблем с миграцията и отпадането от просветителната система.
" В чужбина са. Понеже " Механизмът за обсег " доста пъти беше развяван като гордостта на Министерството на образованието и науката (МОН), през последните 5 години Национален статистически институт си играе на гоненица и се оправдава с изменена методология, като в действителност стопираха да разгласяват съответни данни за коефициента на записване ", уточни социологът.
Зариването на главата в пясъка не е решение
По думите на доцент Пампоров, положителният метод би бил да се търсят механизми за следене и регистрация на тези деца, с цел да знаем дали са се присъединили в просветителните системи на други страни. Националната статистика би трябвало да обгръща и българските неделни учебни заведения в чужбина.
" Пак споделям, зариването на главата в пясъка не е решение. Излезте и кажете: преди 20 години се родиха толкоз и толкоз деца, само че 20% от тях са мигрирали в чужбина с родителите си, а 5% в никакъв случай не са били обхванати в учебно заведение - заради беднотия и обществено изключване, в това число тъй като страната ги е оставила без персонални документи и без непрекъснато местопребиваване ", безапелационен е специалистът.
Образованието по литература стигна дъното
На въпрос за какво матурите по български език и литература имат толкоз слаби резултати, социологът уточни шаблонизирания метод в образованието.
" Образованието по литература в България от дълго време е стигнало дъното. Проблемът е, че имаме прелестно готови експерти по български език и литература както в университетите, по този начин и в учебните заведения, само че те нямат независимост да преподават ", разяснява Пампоров.
По неговите думи методиките залагат на прочита на разнообразни професори, а не на разбирането на самите литературни творби. Учениците наизустяват изречения като " патриарх на литературата ", " артист на селото ", " стихотворец бунтовник ", само че не получават същинско познание.
" Най-успешните деца вървят на частни уроци, в които ги учат по какъв начин тъкмо да напишат какво е споделил Бахтин, без да са го чели ", акцентира Пампоров.
Той изясни, че точно по тази причина толкоз доста зрелостници са се затруднили с " Крадецът на праскови " от Емилиян Станев, който се падна на тазгодишната матура.
Липсва учене посредством правене
Според доцента положителните възпитаници търсят академична реализация отвън България, тъй като там има гъвкави стратегии и практическо приложно познание. В България, изключително в филантропичните, обществените и педагогическите науки, се е запазила " академична схоластичност от средата на ХХ век ".
" Отсъства така наречен учене посредством правене. Идва един професор. Разказва един урок. После теглите инцидентно въпрос и би трябвало да преразкажете каквото е разказал професорът. Е, по какъв начин да запазим интереса на децата? ", пита Пампоров.
Експертът добавя, че казусът с непотизма и връзките в България също отчайва младежите. " Миналата година имах студент, който е необразован на български език. Буквално не може да напише едно изречение без правописна неточност. Но е взел матурите. Има бакалавърска степен от различен университет в България. И съм уверен, че един ден ще стане или кмет, или народен представител ", показа социологът.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ