Държавата и общините не успяват да поддържат достатъчни темпове за

Държавата и общините не съумяват да поддържат задоволителни темпове за въвеждане на ограничения по запазване на природата, преработване и кръгова стопанска система. А като се изключи че закъсняваме с ограниченията общини и страна би трябвало да минават към този момент към новия стопански модел и да употребяват тласъците за въвеждане на кръговата стопанска система. Това изясни някогашният министър на околната среда и водите по време на Green Week 2023 – събитието, което събра на едно място редица политици, специалисти и бранители на зелените хрумвания у нас и в района.  Според Василева сега е значима поддръжката, която страната може даде към общините и бизнеса, с цел да водят верните екологични политики. Василева напомни, че страната ни е на едно от последните места по екоиновации в Европа. Същата е обстановката и при дребните и междинни предприятия, които влагат доста малко старания към нововъведенията и разработките. Екологично ориентираните компании също са доста лимитирани, тъй като екологично създадената стока за нашенците значи нещо, което е скъпо като цяло, стана ясно от думите на Василева. Още по тематиката Финанси 14:55 ч. Отпадъците са основна част от кръговата стопанска система, тъй като те би трябвало да понижават. Съществен детайл е и ресурсната успеваемост. Според Василева изгодите от кръговата стопанска система са извънредно доста. Те са и стопански, тъй като ще се разкрият нови работни места. Василева смята, че има доста сериозен капацитет от потреблението на рециклирани материали. Трябва има и качествена смяна на дизайна на продуктите, тъй че да се разрешава повторното им потребление и преработване, посочи Василева. Тя добави, че е значимо да се обезпечи институционална поддръжка, с цел да се премине към този нов стопански модел. За да вървим в посоката на кръговата стопанска система обаче са нужни няколко дребни стъпки, които не са сложни за довеждане докрай. Такива са центровете за корекция на разнообразни артикули в обитаеми места, поддържане на е-платформи за търговия на артикули, зелени публични поръчки и дейно разделно събиране на отпадъците. Отделно са значими и тласъците за ограничение и преработване на пластмасите, строителното разрушение, биомасата и другите съществени първични материали. Председателят на УС на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев разяснява, че е основана доброволна платформа " Пластик пакт ", която е първата на Балканите. Целта на платформата е промишлеността да понижи броя на опаковките, както и да се усили тяхното наново потребление. Кръговата стопанска система е образование, посочи Митрев. Той е на мнение, че за всичко, което ще способства за намаляването на отпадъците и въглеродния отпечатък, би трябвало да има бърза законодателна писта. Митрев още веднъж обърна внимание, че сме 2023 година и бизнесът продължава да не заплаща такса за битови боклуци на база на количество боклук. Също по този начин не трябва и законодателството в България да е санкционно насочено, а да дава тласъци за преработване, кръгова стопанска система и запазване на околната среда. По тематиките за кръговата стопанска система има признат проект за деяние в Европейския парламент (ЕП), който включва доста законодателни начинания. Това сподели и евродепутатът Петър Витанов, който взе участие в полемиката. Според него, с цел да бъде едно законодателство стабилно, то би трябвало да дава отговор на три съставния елемент: екологичност, конкурентоспособност, и би трябвало да бъде на обективна обществена цена. Според него на идващият Европейски парламент ще бъде извънредно мъчно да взима каквито и да било решения, свързани със зелените политики. Причината е, че редица страни смениха държавните управления си, с преобладаващи десни и крайни политики. Това докара до прекъсване на част от зелените политики и образец в това отношение е Швеция, добави Витанов.    В дребната балканска страна Косово пък се пробват да понижат разноските си за превоз и той да става все по-зелен. Това съобщи министърът на околната среда, териториалното устройство и инфраструктурата на Република Косово Либурн Алиу. Правителството на Косово е сложило акцент върху осъществяването на зеления дневен ред. Към 2030 година Косово би трябвало да преработва огромна част от битовите боклуци, изясни косовският министър. Освен това ще се депонират и другите типове боклуци. По този метод Косово следва постигането на зелените си цели, посочи Алиу. Той уточни още, че задачата е в страната да се изградят 1300 мегавата нови вятърни мощности до 2030 година Косово желае и да понижи потреблението на водни запаси, добави Либурн Алиу. В България пък би трябвало бързо да се вкарват нововъведенията в областта на кръговата стопанска система, смята изпълнителният шеф на " Клийнтех " (Cleantech Bulgaria) Марияна Хамънова – бизнес мрежа за стабилно развиване, работеща в тясно съдействие с обществени институции, локална власт, бизнес, университетски среди и организации за научни проучвания и нововъведения. По думите й решенията би трябвало да бъдат имплементирани елементарно и да се стартира с елементарно постижимите цели. След това може обещано МСП да мисли за нови благоприятни условия и зелени политики. ____________________________________________________________________________________________

Събитието е проведено от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с план ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", Енергео, Българска банка за развиване, Електроенергиен систематичен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди АД, Институт " Големи данни в интерес на интелигентното общество " (GATE), DEVIN, Българска федерация на индустриалните енергийни потребители " (БФИЕК), Kaufland. Green Week 2023 се реализира с медийната поддръжка на Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.