Държавният дял в ЧЕЗ – кризисен PR
Държавата е декларирала предпочитание да взе участие в договорката за ЧЕЗ заради неналичието на други механизми да се овладее обстановката със създавалото се публично напрежение.
Това сподели по БНР вицепремиерът Томислав Дончев.
„ Никой от нас не може да се държи като служител, да вдигне ръце или плещи и да каже: „ В последна сметка ние нямаме каквито и да било благоприятни условия. Ние няма по какъв начин по закон да влияем върху тази договорка. “ Такъв отговор не би бил задоволителен, посочи Дончев.
По тази причина, малко или доста изключително, беше подхваната сходна стъпка. Дали тя е безспорна – не, не е безспорна. Абсолютно прям съм, означи вицепремиерът.
Дончев очерта спорния темперамент на сходно решение по този начин:
“Едно сходно решение, даже да се стигне до вид, който допуска присъединяване на страната като съучастник, слага всички останали български жители, които са на териториите, обслужвани от другите енергоразпределителни сдружения, в някаква степен на неравнопоставено състояние. Ако приемем, че държавното присъединяване подсигурява по-силен надзор и по-силни механизми за съблюдаване на публичния интерес, за какво това да е годно единствено за една част от територията на страната? Аз мога да слага и други въпроси, само че обстановката малко или доста беше изключителна, нямайки други механизми страната да се намеси и се багра, че това беше единствената стъпка. “
Разликата сред 33% (както изиска Българска социалистическа партия - б.р.) и 34% дялово присъединяване на страната е голяма, не би имало смисъл от по-ниско от 34% присъединяване, тъй като то не би дало особени принадлежности да се взе участие в процеса на взимане на решения, уточни още Дончев.
Ситуацията към договорката за ЧЕЗ по думите му е била “нагорещена и значително истеризирана не без присъединяване на политически сили “. Във връзка с това вицепремиерът означи: “Има страхове, има обществени страсти, с които би трябвало да се внимава. Политиката със систематичното подклаждане на публични страхове е неекологична, тъй като влезлите в обществото страхове не отмират за година или две. И даже някой, след година, две, три, четири или пет години да влезе в ролята на ръководещ, може да се наложи да успокоява страховете, които самичък е посял. “
Това сподели по БНР вицепремиерът Томислав Дончев.
„ Никой от нас не може да се държи като служител, да вдигне ръце или плещи и да каже: „ В последна сметка ние нямаме каквито и да било благоприятни условия. Ние няма по какъв начин по закон да влияем върху тази договорка. “ Такъв отговор не би бил задоволителен, посочи Дончев.
По тази причина, малко или доста изключително, беше подхваната сходна стъпка. Дали тя е безспорна – не, не е безспорна. Абсолютно прям съм, означи вицепремиерът.
Дончев очерта спорния темперамент на сходно решение по този начин:
“Едно сходно решение, даже да се стигне до вид, който допуска присъединяване на страната като съучастник, слага всички останали български жители, които са на териториите, обслужвани от другите енергоразпределителни сдружения, в някаква степен на неравнопоставено състояние. Ако приемем, че държавното присъединяване подсигурява по-силен надзор и по-силни механизми за съблюдаване на публичния интерес, за какво това да е годно единствено за една част от територията на страната? Аз мога да слага и други въпроси, само че обстановката малко или доста беше изключителна, нямайки други механизми страната да се намеси и се багра, че това беше единствената стъпка. “
Разликата сред 33% (както изиска Българска социалистическа партия - б.р.) и 34% дялово присъединяване на страната е голяма, не би имало смисъл от по-ниско от 34% присъединяване, тъй като то не би дало особени принадлежности да се взе участие в процеса на взимане на решения, уточни още Дончев.
Ситуацията към договорката за ЧЕЗ по думите му е била “нагорещена и значително истеризирана не без присъединяване на политически сили “. Във връзка с това вицепремиерът означи: “Има страхове, има обществени страсти, с които би трябвало да се внимава. Политиката със систематичното подклаждане на публични страхове е неекологична, тъй като влезлите в обществото страхове не отмират за година или две. И даже някой, след година, две, три, четири или пет години да влезе в ролята на ръководещ, може да се наложи да успокоява страховете, които самичък е посял. “
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ