Министерството на културата загуби и на втора инстанция делото за Ларгото
Държавата е все по-далеч от това да получи неустойки от изпълнителя на реконструкцията на Ларгото. С решение от през днешния ден Софийският апелативен съд отхвърля и на втора инстанция настояването на Министерството на културата за неустойки в размер на 750 хиляди лв. от компанията реализатор.
Според съда, стадий 2 и стадий 3 от ремонта на Ларгото са изпълнени в период и признати от Министерството на културата. Дни по-късно Дирекцията за народен строителен надзор установи голям брой незавършени действия по обекта, само че според контракта сред изпълнителя и културното министерство, той към този момент е признат в период. Освен че няма да получи наказателна клауза, страната ще би трябвало да заплати и разноските по делото в размер на близо 50 хиляди лв..
Според съда и стадий 2, и стадий 3 от ремонта на Ларгото, са предадени от компанията реализатор в период. При предаването на стадий 2 от ремонта компанията е уведомила Министерството на културата, че е довършила обекта в точния момент, само че поради безучастие от страна на министерството той е признат публично 5 дни след крайния период.
След довеждане докрай на градежа Министерството на културата подава заявление за въвеждане на обекта в употреба. Това позволение се издава от Дирекцията за народен и строителен надзор към Регионалното министерство. Доклада на дирекцията демонстрира куп неизпълнени действия по ремонта на Ларгото - немонтирани към 50% от стъклата на куполното покритие с инсталирани на тяхно място плексигласови плоскости; неизпълнена шпакловка, боядисване, наклонени колони и гредови детайли по окачения таван; незавършено остъкляване на асансьора, незавършени ел съоръжения, немонтирана евакуационна врата и осветяване. Отстраняването на нередностите е наложително, с цел да бъде наведен обектът в употреба. Изпълнителят на обекта обаче към този момент е освободен от отговорност, защото няколко дни по-рано е предал обекта на поръчителя – Министерството на културата.
В претекстовете на съда се показва, че: "няма подозрение, че с първия акт за определяне годността за приемане на градежа строителството е приключено и обектът е предаден на възложителя. Обектът е признат от Комисията, включваща представители на Министерството на културата, проектанта, строителя и строителния контрол без каквито и да е забележки ".
Освен, че няма да получи наказателна клауза, Министерството е наказано да заплати и разноските по делото в размер на близо 50 хиляди лв.. Решението не е дефинитивно и предстои на обжалване пред Върховния касационен съд, отбелязва Дарик.
Въпросното дело е обвързвано със абсурда, станал в общественото пространство, прочут като "Ало, Банов съм ".
Преди седмица депутатът от Българска социалистическа партия Елена Йончева подаде сигнал за злоупотреби в Министерство на културата. Според подадената в прокуратурата от нея информация през 2016 година в качеството си на заместник-министър Боил Банов, който сега оглавява ведомството, е опростил към 700 000 лева на строителна компания. Социалистката показа аудиозаписи от три диалога, за които се твърдеше, че са на Банов от 2016 година, в които той изяснява по какъв начин би трябвало да нагласят документите от контракта, с цел да не заплаща компанията санкция за забавяне на ремонта. Банов от своя страна изрично отхвърли да е забъркан в сходна сделка и съобщи, че е жертва на рекет.
Според съда, стадий 2 и стадий 3 от ремонта на Ларгото са изпълнени в период и признати от Министерството на културата. Дни по-късно Дирекцията за народен строителен надзор установи голям брой незавършени действия по обекта, само че според контракта сред изпълнителя и културното министерство, той към този момент е признат в период. Освен че няма да получи наказателна клауза, страната ще би трябвало да заплати и разноските по делото в размер на близо 50 хиляди лв..
Според съда и стадий 2, и стадий 3 от ремонта на Ларгото, са предадени от компанията реализатор в период. При предаването на стадий 2 от ремонта компанията е уведомила Министерството на културата, че е довършила обекта в точния момент, само че поради безучастие от страна на министерството той е признат публично 5 дни след крайния период.
След довеждане докрай на градежа Министерството на културата подава заявление за въвеждане на обекта в употреба. Това позволение се издава от Дирекцията за народен и строителен надзор към Регионалното министерство. Доклада на дирекцията демонстрира куп неизпълнени действия по ремонта на Ларгото - немонтирани към 50% от стъклата на куполното покритие с инсталирани на тяхно място плексигласови плоскости; неизпълнена шпакловка, боядисване, наклонени колони и гредови детайли по окачения таван; незавършено остъкляване на асансьора, незавършени ел съоръжения, немонтирана евакуационна врата и осветяване. Отстраняването на нередностите е наложително, с цел да бъде наведен обектът в употреба. Изпълнителят на обекта обаче към този момент е освободен от отговорност, защото няколко дни по-рано е предал обекта на поръчителя – Министерството на културата.
В претекстовете на съда се показва, че: "няма подозрение, че с първия акт за определяне годността за приемане на градежа строителството е приключено и обектът е предаден на възложителя. Обектът е признат от Комисията, включваща представители на Министерството на културата, проектанта, строителя и строителния контрол без каквито и да е забележки ".
Освен, че няма да получи наказателна клауза, Министерството е наказано да заплати и разноските по делото в размер на близо 50 хиляди лв.. Решението не е дефинитивно и предстои на обжалване пред Върховния касационен съд, отбелязва Дарик.
Въпросното дело е обвързвано със абсурда, станал в общественото пространство, прочут като "Ало, Банов съм ".
Преди седмица депутатът от Българска социалистическа партия Елена Йончева подаде сигнал за злоупотреби в Министерство на културата. Според подадената в прокуратурата от нея информация през 2016 година в качеството си на заместник-министър Боил Банов, който сега оглавява ведомството, е опростил към 700 000 лева на строителна компания. Социалистката показа аудиозаписи от три диалога, за които се твърдеше, че са на Банов от 2016 година, в които той изяснява по какъв начин би трябвало да нагласят документите от контракта, с цел да не заплаща компанията санкция за забавяне на ремонта. Банов от своя страна изрично отхвърли да е забъркан в сходна сделка и съобщи, че е жертва на рекет.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ