Държавата е в агония и това ще предизвика голяма политическа

Държавата е в мъка и това ще провокира огромна политическа вълна. Това съобщи пред БНР проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “.

Според него президентските избори няма да покажат действителната поддръжка за ръководството. Истинският конфликт ще се види на парламентарния избор.

„ По-голям късмет има претендент, който е срещу това ръководство “, разяснява той.

Вълчев посочи, че не възнамерява присъединяване в изборите. „ Теоретично не го изключвам, само че шансът е доста дребен “, сподели той.

„ Управляващото болшинство е корпоративно, не консервативно “

Професорът дефинира сегашната власт като „ корпоративна “. По думите му Борисов е съумял да съчетае в партията си две противоположни крила – демократично и консервативно.

„ Това е достижение, само че и риск – който се съчетае с него, след това бива обхванат “, сподели Вълчев.

Той предвижда, че сходна орис може да сполети и Българска социалистическа партия, и Има Такъв Народ.

„ Бюджетът демонстрира какво ръководство имаме “

Според професора страната се ръководи посредством бюджета.

„ Този бюджет е инерционен – харчене без напредък и без политики. Пари се дават на избрани групи, а дефицитът ще е над 3% “, уточни той.

Той предизвести, че страната продължава да се задлъжнява и живее в условия на висока инфлация.

„ Президентът закъсня за тематиката с еврото “

Вълчев счита, че Румен Радев е просрочен с слагането на въпроса за референдума за еврото, само че все пак се обрисува като съществена опция.

За разделянето на управляващите

„ Народното събрание не би трябвало да може всичко. Президентът също. А ние вървим към всевластие на Народното събрание “, предизвести той.

Промените в законите съгласно него постоянно се вършат от персонални претекстове – тъй като някой не харесва дадена фигура.

„ Но след година този човек ще е различен “, добави Вълчев.

Той упорства антикорупционната комисия да бъде закрита неотложно.

За демокрацията и доверието

„ Не самата народна власт е отговорна, а нашият прочит на демокрацията – байганьовски прочит, показан като демократично достижение “, сподели Вълчев.

Хората не гласоподават, тъй като не имат вяра, че гласът им трансформира нещо, счита той. „ Разломите към този момент са на битово равнище – не умеем да водим разговор и да чуваме другия. “

Три неща, по които обществото би трябвало да се сплоти

Професорът уточни три области, по които би трябвало да има народен консенсус – инфраструктура, човешки фактор и ред.

„ Социалните разлики към този момент въздействат на здравето на хората. Това са тежки проблеми, които ще избухнат на улицата “, предизвести той.

Според него разпоредбите би трябвало да важат за всички. „ Истинската гражданска сила не е на площада, а на изборите “, добави той.

За демократичната народна власт

„ Демокрацията не е неприятна. Проблемът е, че либерализмът и демокрацията имат друга природа – едното е групово, другото самостоятелно “, изясни професорът.

Въпреки това той акцентира, че свободният пазар и демокрацията дават повече благоприятни условия. „ Но доста хора усещат, че богатствата се разпределиха непочтено “, сподели Вълчев.

Той подсети, че след 1989 година смяната у нас е била по-бавна, само че задоволително дълбока. Днес обаче новият конфликт е сред активисткия демократичен глобализъм и националистичния консерватизъм.

„ В Народното събрание не се сблъскват хрумвания, а партийни ползи “, заключи той.