Държавата събра само 217 млн. лв. данък свръхпечалба от скъпите горива
Държавата е събрала през 2023 година 217 млн. лева налог " свръхпечалба " от компаниите в секторите, свързани с петрол, природен газ, въглища и нефтопродукти. Парите са влезнали в държавния бюджет.
Това дава отговор финансовият министър Людмила Петкова на въпрос на депутата Мартин Димитров за постъпленията от спомагателното облагане на компаниите, създали свръхпечалби поради взрива на цените на нефта, природния газ и горивата след военното навлизане на Русия в Украйна.
През 2022 година Народното събрание гласоподава въвеждането на така наречен " солидарна вноска " за част от енергийните компании, настрана от 10%-ния общоприет налог облага. Вноската в действителност бе въведена от Еврокомисията за страните в съюза и е в размер на 33% в допълнение облагане на всички компании от бизнеса с петрол, нефтопродукти, природен газ и въглища, чиито облаги през 2022 и 2023 година надвишават с повече от 20 % междинните равнища за последните четири години. В опит да събере повече пари от съветската компания " Лукойл ", която направи големи облаги в този интервал, нашият парламент увеличи този спомагателен данък на 50% за последното тримесечие на 2023 година Облагането на свръхпечалбата на компаниите от посочени браншове беше в действие единствено за 2022 и 2023 г.
От МФ не дават разбивка какъв брой от спомагателните доходи от облагането на свръхпечалбата са пристигнали от другите типове действия - петрол и нефтопродукти, природен газ и въглища. Аргументът е, че по този начин ще се наруши статистическата загадка, тъй като в някои от секторите икономическите играчи са по-малко от трима или един от тях държи над 85% от общата стойност на постъпленията.
Може да се чака, че голямата част от сумата 217 млн. лева идва от " Лукойл Нефтохим " и " Лукойл България ". Още при приемането на солидарната вноска от МФ показаха, че малко над 30 са компаниите у нас, които ще бъдат наранени, само че половината от тях били на загуба и на процедура няма да платят нищо.
Цитираната сума от 217 млн. лева е прекомерно скромна на фона на упованията на няколко държавни управления, които се смениха в този интервал, " Лукойл " да преведе 600-700 млн. лева налог.
Въпросната солидарна вноска е настрана от вноската, която " Лукойл " прави към фонд " Сигурност на електроенергийната система ". Тя бе наложена на рафинерията в Бургас поради разликата в цената на евтиния съветски нефт и цената на вид " Брент " със специфичен закон, станал прочут като " законът за едното левче на Делян Добрев ". Идеята бе с парите от тези вноски да се финансират транспортните разноски на уязвими групи от популацията.
Според сметките на депутата от ГЕРБ постъпленията от разликата в цените на двата типа нефт трябваше да бъдат най-малко 1 милиард лв.. Държавата обаче съумя да събере единствено 113 млн. лева Причината бе калпаво признатият закон, който блокира събирането на таксата почти през цялата 2023 година - държавното управление трябваше да пита Европейска комисия дали може да вкара това в допълнение облагане, само че служебният кабинет на Гълъб Донев не предприе нищо в продължение на месеци. В последна сметка " Лукойл Нефтохим " заплати вноски за четири месеца - от декември 2023 година до март 2024 година, когато спря да работи с съветски петрол.
В момента рафинерията апелира размера на месечните вноски към енергийния фонд, поради което не може да започва и програмата за подкрепяне на транспортните разноски.
Това дава отговор финансовият министър Людмила Петкова на въпрос на депутата Мартин Димитров за постъпленията от спомагателното облагане на компаниите, създали свръхпечалби поради взрива на цените на нефта, природния газ и горивата след военното навлизане на Русия в Украйна.
През 2022 година Народното събрание гласоподава въвеждането на така наречен " солидарна вноска " за част от енергийните компании, настрана от 10%-ния общоприет налог облага. Вноската в действителност бе въведена от Еврокомисията за страните в съюза и е в размер на 33% в допълнение облагане на всички компании от бизнеса с петрол, нефтопродукти, природен газ и въглища, чиито облаги през 2022 и 2023 година надвишават с повече от 20 % междинните равнища за последните четири години. В опит да събере повече пари от съветската компания " Лукойл ", която направи големи облаги в този интервал, нашият парламент увеличи този спомагателен данък на 50% за последното тримесечие на 2023 година Облагането на свръхпечалбата на компаниите от посочени браншове беше в действие единствено за 2022 и 2023 г.
От МФ не дават разбивка какъв брой от спомагателните доходи от облагането на свръхпечалбата са пристигнали от другите типове действия - петрол и нефтопродукти, природен газ и въглища. Аргументът е, че по този начин ще се наруши статистическата загадка, тъй като в някои от секторите икономическите играчи са по-малко от трима или един от тях държи над 85% от общата стойност на постъпленията.
Може да се чака, че голямата част от сумата 217 млн. лева идва от " Лукойл Нефтохим " и " Лукойл България ". Още при приемането на солидарната вноска от МФ показаха, че малко над 30 са компаниите у нас, които ще бъдат наранени, само че половината от тях били на загуба и на процедура няма да платят нищо.
Цитираната сума от 217 млн. лева е прекомерно скромна на фона на упованията на няколко държавни управления, които се смениха в този интервал, " Лукойл " да преведе 600-700 млн. лева налог.
Въпросната солидарна вноска е настрана от вноската, която " Лукойл " прави към фонд " Сигурност на електроенергийната система ". Тя бе наложена на рафинерията в Бургас поради разликата в цената на евтиния съветски нефт и цената на вид " Брент " със специфичен закон, станал прочут като " законът за едното левче на Делян Добрев ". Идеята бе с парите от тези вноски да се финансират транспортните разноски на уязвими групи от популацията.
Според сметките на депутата от ГЕРБ постъпленията от разликата в цените на двата типа нефт трябваше да бъдат най-малко 1 милиард лв.. Държавата обаче съумя да събере единствено 113 млн. лева Причината бе калпаво признатият закон, който блокира събирането на таксата почти през цялата 2023 година - държавното управление трябваше да пита Европейска комисия дали може да вкара това в допълнение облагане, само че служебният кабинет на Гълъб Донев не предприе нищо в продължение на месеци. В последна сметка " Лукойл Нефтохим " заплати вноски за четири месеца - от декември 2023 година до март 2024 година, когато спря да работи с съветски петрол.
В момента рафинерията апелира размера на месечните вноски към енергийния фонд, поради което не може да започва и програмата за подкрепяне на транспортните разноски.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ