Държавата събра 217 млн. лв. от данък „свръхпечалба“ през 2023 г.
Държавата е събрала 217 млн. лева от налог „ свръхпечалба “ за 2023 година Това разкри служебният финансов министър Людмила Петкова в отговор на парламентарен въпрос. Извънредният данък бе въведен като мярка за запълване на бюджета с доходи от енергийните сдружения, които направиха големи облаги в интервала на енергийната рецесия.
В обсега на спомагателния налог попаднаха сдружения, извършващи активност в браншовете на суровия петрол, природния газ, въглищата и нефтопреработването. А една от основните цели в действителност бе съветската рафинерия „ Лукойл Нефтохим “ в Бургас. В обсега на новия налог попадаха сдруженията, чиито облаги през 2022 и 2023 г. надхвърлят с повече от 20% междинните равнища за последните четири години.
От отговора на министъра не излиза наяве кои сдружения по какъв брой спомагателен налог са платили с мотив, че това е „ в обсега на статистическата загадка “.
През есента на предходната година някогашният финансов министър Асен Василев разгласи, още веднъж при въпрос на народен представител, че за 2022 година са импортирани 85 млн. лева по силата на налог „ свръхпечалба “.
Солидарната вноска бе въведена през 2022 година в размер на 33%, само че в опит да съберат повече пари от „ Лукойл “ депутатите покачиха този данък на 50% за последното тримесечие на 2023 г.
При приемането на 33%-ния ексклузивен налог тогава в качеството си на зам.-министър Людмила Петкова разгласи по време на бюджетна комисия, че чака за 2022 година от налога да има приходи в размер на 72 млн. лева По нейни калкулации в обсега на изключителния налог тогава влизаха 32 сдружения, като 15 от тях не са заявили облага в последните години и евентуално няма да преведат никакви „ солидарни “ вноски. Разчетите ѝ бяха преди повдигането на ставката на 50%.
Въпросната солидарна вноска е друга от тази, която заплаща „ Лукойл “ за разликата в цената на сорта Брент и съветския Уралс, който до март тази година можеше да купува. По нея страната съумя да събере доста по-малко от предстоящото поради неработещ закон – месеци наред. Така в последна сметка по това перо „ Лукойл “ стартира да внася пари едвам през декември предходната година.
В обсега на спомагателния налог попаднаха сдружения, извършващи активност в браншовете на суровия петрол, природния газ, въглищата и нефтопреработването. А една от основните цели в действителност бе съветската рафинерия „ Лукойл Нефтохим “ в Бургас. В обсега на новия налог попадаха сдруженията, чиито облаги през 2022 и 2023 г. надхвърлят с повече от 20% междинните равнища за последните четири години.
От отговора на министъра не излиза наяве кои сдружения по какъв брой спомагателен налог са платили с мотив, че това е „ в обсега на статистическата загадка “.
През есента на предходната година някогашният финансов министър Асен Василев разгласи, още веднъж при въпрос на народен представител, че за 2022 година са импортирани 85 млн. лева по силата на налог „ свръхпечалба “.
Солидарната вноска бе въведена през 2022 година в размер на 33%, само че в опит да съберат повече пари от „ Лукойл “ депутатите покачиха този данък на 50% за последното тримесечие на 2023 г.
При приемането на 33%-ния ексклузивен налог тогава в качеството си на зам.-министър Людмила Петкова разгласи по време на бюджетна комисия, че чака за 2022 година от налога да има приходи в размер на 72 млн. лева По нейни калкулации в обсега на изключителния налог тогава влизаха 32 сдружения, като 15 от тях не са заявили облага в последните години и евентуално няма да преведат никакви „ солидарни “ вноски. Разчетите ѝ бяха преди повдигането на ставката на 50%.
Въпросната солидарна вноска е друга от тази, която заплаща „ Лукойл “ за разликата в цената на сорта Брент и съветския Уралс, който до март тази година можеше да купува. По нея страната съумя да събере доста по-малко от предстоящото поради неработещ закон – месеци наред. Така в последна сметка по това перо „ Лукойл “ стартира да внася пари едвам през декември предходната година.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ