Държавата е пробита - от плеймейтки, охранители, Бистришки тигри, Газпром.

Държавата е пробита - от плеймейтки, охранители, Бистришки тигри, Газпром. Но палачинката очевидно се обръща. Ще бъде ли потърсена на Борисов правосъдна отговорност? Знаците, че нещо се клати, стават все по-видими.

Премиерът в оставка Бойко Борисов

Коментар от проф. Ивайло Дичев:

Основният политически въпрос през днешния ден: ще бъде ли наказан Борисов? Вече стана ясно, че той слиза от политическата сцена, само че това надали ще е задоволително за радикализираните му съперници. От друга страна партията му надали ще се реши да го жертва, въпреки че по този начин би могла да почисти облика си и да продължи напред. Истерията на деятелите ѝ през последните дни демонстрира възходящ боязън, че къщата от карти ще рухне, в случай че се извади асото пика.

Ще кажете: прокуратурата е негова, малките екрани прекъсват предаванията си, с цел да го включват онлайн от трапезарията, а правилните анализатори ни обливат с черен скептицизъм, че без него идва потрес и смут. Но знае ли човек дали тихомълком силите не са почнали да се пренареждат? Ако не политолозите, то най-малко предприемачите са прозорливи - усещат, че палачинката се обръща.

Най-сигурен знак, че нещо се клати, са все по-абсурдните неистини на господин Борисов. Хвали се, че бил другар с всички огромни водачи по света, че построил персонално най-дългите тунели, лъже, че депутатите си били вдигнали заплатите, а опозицията купила венецуелски машини за гласоподаване, подменя един Иван Тодоров с различен българин, носещ същото име. Паниката е тотална.

Плеймейтки, златни кюлчета, разкази за корупция и напън

Безброй аргументи имаше да се търси политическа отговорност на премиера - и за съветската газова тръба,. А казусът с по този начин наречената Мата Хари, който отново влезе в новините, би съборил всеки политик в демократичния свят. Някаква анонимна жена, най-вероятно високоплатена продажница, прониква в покоите на министър-председателя и го снима гол, а след това евентуално продава фотосите на някого (на Божков, на руснаците?), който да го шантажира с тях. (Къде, прочее, бяха съдружните му другари, фенове на обичайното семейство, да се изкажат по тематиката?) Държавата е пробита от плеймейтки, охранители, Бистришки тигри, Газпром...
Редакцията предлага
Но въпросът е дали с изключение на политическа отговорност ще му потърсят и правосъдна. Проговори следващият предприемач, господин Илчовски, който пред комисията на Мая Манолова съобщи, че е бил подлаган на напън от страна на държавното управление, тъй като „ всеки ден е скица тук “ и „ министрите са кукли на конци “. Той удостовери и упорития слух за златните кюлчета - били давани на премиера от „ Иван Пилето “ и „ Цоло Миньора “. Многобройни подозрения бяха изказани за тези прекомерно потресаващи обвинявания, само че едно е несъмнено - лавината се отприщва.

Оттук до изборите ще има от ден на ден такива разкрития и обвинявания за подкупи, нагласени публични поръчки и завладяни бизнеси. С отпадането на имунитета на Борисов ще се раздвижи и делото в Каталония към къщата на красивата самотна майка. Възможно е някой интернационален хакерски колектив да разкрие загадка банкова сметка из Близкия изток. Основното, което може да се случи - паралелно с преместването на властта към служебно, а след това към някакво друго държавно управление, е някой от сътрапезниците на държавната трапеза да мине на другия бряг. Вярно, че ги държат с компрометиращи обстоятелства, само че може да се контракти нещо с проверяващите. Да не подценяваме и логиката на психиката, която играе значима роля в българската политика: „ размазваният “ с „ 200 в час “ човек е кадърен на доста неща. А и, както сподели един интелигентен другар, корумпираният е правилен не на този, който му е давал, а на този, който ще му дава (справка: изборните резултати на до неотдавна всемогъщия Цветанов). Тоест, корупцията не е брачна половинка, а плеймейтка.

Защо е мъчно Борисов да бъде наказан

И въпреки всичко: да осъдиш висшия началник не е елементарна работа - по това е разсъждавано доста след Френската гражданска война, която обезглавява Луи XVI. Когато страната ликвидира оня, който въплъщава реда, тя осъжда сама себе си - и по тази причина множеството революции пропадат в безпорядък. Във френския случай революцията се изражда в империя, само че макар че имат всички учредения да го държат виновен за завоевателните войни,.

може би наподобява напълно друг, само че в действителност необичайно възпроизвежда този абсурд: новата демократична България по този начин и не съумя да осъди главата на комунистическия режим. „ Дело номер едно “ се проточи с години, някак не откриха доказателства за ролята му в убийствата и лагерите, а " Възродителния развой " напълно не помниха, така че най-после остана едно кокошкарско обвиняване за облаги от 26 500 лв., което, популярност богу, пропадна (да осъдиш деспот за раздадени жилища е насмешка, нали?). Защо ли стана по този начин? Ами тъй като Живков въплъщаваше груповата виновност на нацията, която никой не искаше да поеме - десетилетията на царуването му бяха вероятни с помощта на съучастието или най-малко мълчанието на милиони хора.

Още по-видно е това в тази ситуация на Борисов, който българските жители си избираха свободно още веднъж и още веднъж. Веднъж той ни ръководи в съюз с десните, един път с националистите, а от самото начало го поддържаше Движение за права и свободи. Благославяше го църквата, на която даваше национална пара, подпираше го футболът, който джиросваше на един или различен длъжен предприемач, окуражаваше го Европейската национална партия, тъй като слушаше и не създаваше проблеми като унгарците. Не сме ли му се подигравали на байганьовските простотии, въпреки да подозирахме, че заделя някой и различен милион за черни дни? Защо го търпяхме? Да съдим в този момент него - това значи в избран смисъл да съдим и себе си.

Нещо сякаш се промени

И както си разсъждаваме по тези символически измерения на виновността, не можем да не видим една упорита смяна по света и у нас: все по-често погват държавни ръководители. И освен в развиващия се свят, където такива работи се случват отколе. Премиерът на Израел сега унищожава страната си с избори до дупка, с цел да се отърве посредством имунитет от надвиснали правосъдни преследвания. Южнокорейската президентка получи 25 години затвор, Груевски избяга от правораздаването при съидейника си „ реакционер “ Орбан. Прочутата с уважението си към страната и нейните персонализации Франция осъди някогашния президент Саркози за корупция. Върхът на всичко ще бъдат предстоящите процеси против Тръмп - от съмнителните му бизнес каузи в Ню Йорк, през шантажа на Украйна и натиска върху губернатор да промени изборния резултат, до подбуждането на последователи към щурма на Капитолия.

Проф. Ивайло Дичев

Като че ли нещо се е трансформирало в отношението на жителите към властта. Управляващите към този момент не са някакви по-висши същества, въплъщаващи националната чест, а таман противоположното. Дали политиката е станала по-малко значима на фона на все по-сложните процеси на ръководство в актуалния свят? Или актуалният жител е минал в режим на перманентна гражданска война и има потребността все по-често да пуска в ход гилотината? Нещо се е трансформирало и при нас от времето на Живков, който доста хора мразеха, само че въпреки всичко го взимаха на съществено. Днес политическата власт като че ли олекна и по тази причина раздразнението от зулумите ѝ взе да тежи повече.

Вижте, от прагматично становище може би ще бъде най-добре някак да подсигуряват на Борисов, че в случай че изчезне, ще го оставят да си харчи парите - както постоянно става с латиноамериканските диктатори. Това ще ни спести време и борби, ще успокои мощната герберска машина, ще ни разреши да гледаме напред - пък него Господ да го съди. Да, само че май към този момент не сме в въодушевление за прагматизъм.

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.