Как се става милионер, ако си прокурорски свидетел: Касичката "ДКК"
Държавата е платила над 24 млн. лв. на малко частно сдружение. Нататък парите са траяли към компании, сред които има нещо общо: те са свързани със очевидци на прокуратурата по едно от най-гръмките й каузи - това за КТБ.
Парите са били платени с неразбираеми причини от Държавната консолидационна компания (ДКК), която през лятото беше проверявана от работна група към Министерството на стопанската система.
Според документи, с които " Свободна Европа " разполага, ДКК е сключила контракт за изкупуване на вземания, за които няма задоволително обезпечения. Това значи, че съществува сериозен риск страната да загуби тези пари.
От ДКК отхвърлиха съмненията за неправда. Те споделиха за " Свободна Европа ", че са се управлявали от " главната цел на ДКК - да оздравява и да развива сдружения ".
Тази държавна компания се управлява от Министерството на стопанската система. Оттам не изпратиха отговори на въпросите на " Свободна Европа ".
Милионите са стигнали до частните сдружения по силата на контракти за цесии. Така се споделят договорите за пазаруване на вземания.
Пример за цесия е случай, в който компанията Х дължи 100 лв. на банка, а компанията Y купува това обвързване за 50 лв.. След това компанията Y е тази, която си търси парите от Х. Накрая нейната облага ще бъде равна на всичко, което успее да събере над платената сума.
Договорите за цесии са регламентирани и за тях има правила.
Сложната дума " цесия ", съчетана с дългата история на придвижването на парите, затруднява следенето на целия сюжет, в който е намесена държавната ДКК и зрелищният банкрут на една от най-големите български банки.
Всичко потегля от банкрута на КТБ
Тази история стартира още през 2014 година, когато беше затворена Корпоративна комерсиална банка (КТБ). Към тази дата това е четвъртата по величина банка в България и нейният банкрут е най-големият в историята на страната.
" Отписаните активи са на стойност от 4.22 млрд лева, което се равнява на към 5% от годишния народен приход. Приведено към размера на стопанската система на Съединени американски щати, това би се равнявало на близо трилион $ ", написа в взаимното следствие на няколко неправителствени организации, озаглавено KTB Files.
Делото за банкрута на КТБ беше поверено на Иван Гешев, който по-късно беше определен за основен прокурор. Няколко журналистически следствия уличиха прокуратурата в това, че работи изборно по делото и не организира разпити на основни очевидци.
Непосредствено след затварянето на КТБ през 2014 година стартира и борбата за преразпределяне на активите на банката. Това се случва по разнообразни способи. Един от тях е изкупуването на вземания (т.нар. цесии).
Това е един от методите, по който могат да се овладеят атрактивни активи на преференциална цена - когато превърнеш някого в твой дебитор.
Късметът за договорка с страната
Един от главните играчи в сегашната история е частната компания " Малаз ". Това е дребна компания, занимаваща се с продажба и издаване на книги. Регистрирана е с 20 лева капитал. Финансовите й резултати през годините са скромни и се движат сред 1000 лева загуба и 1000 лева облага за година.
През януари 2017 година дребното сдружение " Малаз " съумява да подписа договорката на покупко-продажбите с Държавната консолидационна компания. От частната компания са изпратили " писмо-предложение " до държавната компания за контракт за цесия. Държавната компания е приела и по сметките на " Малаз " са отишли 24 млн. лева
Срещу тези пари ДКК е получила вземания за 75 млн. лева на друга частна компания - " Кемира ". Т.е., с цел да завоюва от договорката, за която е платило 24 млн. лева, държавното сдружение би трябвало да събере от частната " Кемира " над 24 млн. лева
" Кемира " не е инцидентна компания. Тя е главен акционер на оръжейния цех " Дунарит " преди покупката му от " Емко ".
През 2017 година страната предприе дейности за национализация на оръжейния цех " Дунарит ".
През лятото на 2021 година работна група към Министерството на стопанската система, стартира да ревизира активността на държавната ДКК и открива съществени проблеми в договорката й с частната " Малаз ".
Първо, за проверяващите остава неразбираемо за какво изобщо държавната компания влиза в тази скица.
Второ, тя си задава един въпрос: " Защо ДКК придобива вземания, и то в ред на голям брой цесии, като не за всички от тях са налице обезпечения? " Което значи, че изобщо не е несъмнено, че страната може да има облага от тази договорка. По-скоро може да стане тъкмо противоположното - да загуби.
От ДКК не дадоха отговор съответно по какви аргументи е взето решението за пазаруване на вземания за милиони левове от дребната книгоиздателска компания " Малаз ".
Но изпратиха следния отговор: " Мотивите за всяко придобиване на активи от страна на ДКК са свързани с главната цел на компанията - излекуване и развиване на сдружения от стратегическо значение за страната, обезпечаване на устойчива активност и възходящ брой работни места, и генериране на облага от тяхната активност, която след това да се върне в страната ".
Измислените заеми
Детайлите към договорката сред държавната компания и частната компания " Малаз " обаче не дават обещание облага за страната, а в противен случай. Съществуват съществени опасения, че ДКК няма да може даже да си върне платените 24 млн. лева
Причината е, че не е ясно по какъв начин се появяват тези вземания на " Кемира " и съществуват ли въобще.
Веригата от цесии, преди вземанията да стигнат до ДКК, е елементарно проследима до един миг. Държавната компания ги купува от частната " Малаз ", тя пък - от компанията " Финансово консултиране ". Следват други компании и комплицирана мрежа от контракти, с които се твърди, че се препродават вземания на " Кемира ".
Управителят на " Кемира " Асен Бабански обаче изрично отхвърля сдружението му да е влизало в сходни покупко-продажби. " Кемира " в никакъв случай не е сключвала сходни контракти за цесия, те са неистинен и антидатирани, невалидни и оскъдни ", сподели пред Свободна Европа Бабански.
Според него " всички тези контракти са основани с единствената цел да се основат изкуствено отговорности на " Кемира ".
Това, че компанията не е дължала пари по заеми към КТБ, беше доказано пред " Свободна Европа " и от някогашния шеф на отдел " Кредитиране " в КТБ, а в този момент обвинен по делото за банкрут на банката Георги Зяпков.
" Кемира " в никакъв случай не е била дебитор по контракти за банков заем - нито към КТБ, нито към друга банка ", сподели той.
Така поражда въпросът: за какво държавната компания е платила тези пари и къде са отишли те?
Къде отиват парите
Това, което е несъмнено, е, че Държавната консолидационна компания е платила 24 млн. лева на частната компания " Малаз ".
Според разпоредбите при този тип покупко-продажби, откакто са преведени от ДКК, парите би трябвало да стартират да се връщат назад по същата верига, до момента в който се почисти вземането. Прави усещане обаче, че " всички играчи в тези прехвърляния са очевидци на прокуратурата по делото КТБ ", сподели Зяпков.
Собственик на " Малаз " е компанията " Контрадор Трейд " с шеф Николай Орешаров. Той е одитирал най-големите кредитополучатели на КТБ и е очевидец на прокуратурата по делото за банкрута на банката. Свободна Европа му изпрати въпроси по имейл, само че не получи отговор.
Следваща по веригата е компанията " Финансово консултиране ", която се ръководи от предпазения очевидец на прокуратурата по КТБ Бисер Лазов. Но Лазов не беше открит за коментар.
Управителите и изпълнителните шефове на част от компаниите, които са продали вземанията на " Финансово консултиране ", също са очевидци на прокуратурата по делото за КТБ.
" Това са схеми на Бисер Лазов, който разполага с цялата информация от планове сред компаниите към датата на затваряне на банката. След затварянето й той и още няколко души, които в този момент са очевидци на прокуратурата, са оставени необезпокоявани да придобият на свое име активи от КТБ. Но в същото време са били задължени да оказват помощ с информация и с сключване на антидатирани контракти, нужни при опита за преодоляване на " Дунарит ", сподели Зяпков.
" Дунарит " е оръжеен цех, който имаше заеми към КТБ. След банкрута на банката, предприемачът Емилиян Гебрев и неговата " Емко " купуват предприятието. Тогава две други компании стартират да апелират съвсем всеки стадий от договорката. Накрая страната взема решение да придобие " Дунарит ", с цел да не стигне в ръцете на Гебрев.
В интервенцията вземат участие ДКК и описаните нагоре цесии. Жалбите се подават от компании, за които има данни, че са свързани с някогашния народен представител от Движение за права и свободи Делян Пеевски, който беше глобен от Съединени американски щати по закона " Магнитски ". Усилията не дават резултат и " Дунарит " остава под ръководството на Гебрев.
В изявление за Свободна Европа през юли в качеството си на длъжностен министър на стопанската система Кирил Петков разяснява цесиите, подписани от ДКК. Той сподели, че инспекциите ще продължат, за " да забележим каква е била мотивацията, за какво, дали всичките пари, които са се вложили в тези цесии, са се върнали, има ли разлика, в случай че има разлика - къде са отишли тези пари ".
Петков сподели, че тези данни ще бъдат оповестени на уеб страницата на министерството, само че до този миг няма спомагателна информация.
Автор: Генка Шикерова
Източник:
Парите са били платени с неразбираеми причини от Държавната консолидационна компания (ДКК), която през лятото беше проверявана от работна група към Министерството на стопанската система.
Според документи, с които " Свободна Европа " разполага, ДКК е сключила контракт за изкупуване на вземания, за които няма задоволително обезпечения. Това значи, че съществува сериозен риск страната да загуби тези пари.
От ДКК отхвърлиха съмненията за неправда. Те споделиха за " Свободна Европа ", че са се управлявали от " главната цел на ДКК - да оздравява и да развива сдружения ".
Тази държавна компания се управлява от Министерството на стопанската система. Оттам не изпратиха отговори на въпросите на " Свободна Европа ".
Милионите са стигнали до частните сдружения по силата на контракти за цесии. Така се споделят договорите за пазаруване на вземания.
Пример за цесия е случай, в който компанията Х дължи 100 лв. на банка, а компанията Y купува това обвързване за 50 лв.. След това компанията Y е тази, която си търси парите от Х. Накрая нейната облага ще бъде равна на всичко, което успее да събере над платената сума.
Договорите за цесии са регламентирани и за тях има правила.
Сложната дума " цесия ", съчетана с дългата история на придвижването на парите, затруднява следенето на целия сюжет, в който е намесена държавната ДКК и зрелищният банкрут на една от най-големите български банки.
Всичко потегля от банкрута на КТБ
Тази история стартира още през 2014 година, когато беше затворена Корпоративна комерсиална банка (КТБ). Към тази дата това е четвъртата по величина банка в България и нейният банкрут е най-големият в историята на страната.
" Отписаните активи са на стойност от 4.22 млрд лева, което се равнява на към 5% от годишния народен приход. Приведено към размера на стопанската система на Съединени американски щати, това би се равнявало на близо трилион $ ", написа в взаимното следствие на няколко неправителствени организации, озаглавено KTB Files.
Делото за банкрута на КТБ беше поверено на Иван Гешев, който по-късно беше определен за основен прокурор. Няколко журналистически следствия уличиха прокуратурата в това, че работи изборно по делото и не организира разпити на основни очевидци.
Непосредствено след затварянето на КТБ през 2014 година стартира и борбата за преразпределяне на активите на банката. Това се случва по разнообразни способи. Един от тях е изкупуването на вземания (т.нар. цесии).
Това е един от методите, по който могат да се овладеят атрактивни активи на преференциална цена - когато превърнеш някого в твой дебитор.
Късметът за договорка с страната
Един от главните играчи в сегашната история е частната компания " Малаз ". Това е дребна компания, занимаваща се с продажба и издаване на книги. Регистрирана е с 20 лева капитал. Финансовите й резултати през годините са скромни и се движат сред 1000 лева загуба и 1000 лева облага за година.
През януари 2017 година дребното сдружение " Малаз " съумява да подписа договорката на покупко-продажбите с Държавната консолидационна компания. От частната компания са изпратили " писмо-предложение " до държавната компания за контракт за цесия. Държавната компания е приела и по сметките на " Малаз " са отишли 24 млн. лева
Срещу тези пари ДКК е получила вземания за 75 млн. лева на друга частна компания - " Кемира ". Т.е., с цел да завоюва от договорката, за която е платило 24 млн. лева, държавното сдружение би трябвало да събере от частната " Кемира " над 24 млн. лева
" Кемира " не е инцидентна компания. Тя е главен акционер на оръжейния цех " Дунарит " преди покупката му от " Емко ".
През 2017 година страната предприе дейности за национализация на оръжейния цех " Дунарит ".
През лятото на 2021 година работна група към Министерството на стопанската система, стартира да ревизира активността на държавната ДКК и открива съществени проблеми в договорката й с частната " Малаз ".
Първо, за проверяващите остава неразбираемо за какво изобщо държавната компания влиза в тази скица.
Второ, тя си задава един въпрос: " Защо ДКК придобива вземания, и то в ред на голям брой цесии, като не за всички от тях са налице обезпечения? " Което значи, че изобщо не е несъмнено, че страната може да има облага от тази договорка. По-скоро може да стане тъкмо противоположното - да загуби.
От ДКК не дадоха отговор съответно по какви аргументи е взето решението за пазаруване на вземания за милиони левове от дребната книгоиздателска компания " Малаз ".
Но изпратиха следния отговор: " Мотивите за всяко придобиване на активи от страна на ДКК са свързани с главната цел на компанията - излекуване и развиване на сдружения от стратегическо значение за страната, обезпечаване на устойчива активност и възходящ брой работни места, и генериране на облага от тяхната активност, която след това да се върне в страната ".
Измислените заеми
Детайлите към договорката сред държавната компания и частната компания " Малаз " обаче не дават обещание облага за страната, а в противен случай. Съществуват съществени опасения, че ДКК няма да може даже да си върне платените 24 млн. лева
Причината е, че не е ясно по какъв начин се появяват тези вземания на " Кемира " и съществуват ли въобще.
Веригата от цесии, преди вземанията да стигнат до ДКК, е елементарно проследима до един миг. Държавната компания ги купува от частната " Малаз ", тя пък - от компанията " Финансово консултиране ". Следват други компании и комплицирана мрежа от контракти, с които се твърди, че се препродават вземания на " Кемира ".
Управителят на " Кемира " Асен Бабански обаче изрично отхвърля сдружението му да е влизало в сходни покупко-продажби. " Кемира " в никакъв случай не е сключвала сходни контракти за цесия, те са неистинен и антидатирани, невалидни и оскъдни ", сподели пред Свободна Европа Бабански.
Според него " всички тези контракти са основани с единствената цел да се основат изкуствено отговорности на " Кемира ".
Това, че компанията не е дължала пари по заеми към КТБ, беше доказано пред " Свободна Европа " и от някогашния шеф на отдел " Кредитиране " в КТБ, а в този момент обвинен по делото за банкрут на банката Георги Зяпков.
" Кемира " в никакъв случай не е била дебитор по контракти за банков заем - нито към КТБ, нито към друга банка ", сподели той.
Така поражда въпросът: за какво държавната компания е платила тези пари и къде са отишли те?
Къде отиват парите
Това, което е несъмнено, е, че Държавната консолидационна компания е платила 24 млн. лева на частната компания " Малаз ".
Според разпоредбите при този тип покупко-продажби, откакто са преведени от ДКК, парите би трябвало да стартират да се връщат назад по същата верига, до момента в който се почисти вземането. Прави усещане обаче, че " всички играчи в тези прехвърляния са очевидци на прокуратурата по делото КТБ ", сподели Зяпков.
Собственик на " Малаз " е компанията " Контрадор Трейд " с шеф Николай Орешаров. Той е одитирал най-големите кредитополучатели на КТБ и е очевидец на прокуратурата по делото за банкрута на банката. Свободна Европа му изпрати въпроси по имейл, само че не получи отговор.
Следваща по веригата е компанията " Финансово консултиране ", която се ръководи от предпазения очевидец на прокуратурата по КТБ Бисер Лазов. Но Лазов не беше открит за коментар.
Управителите и изпълнителните шефове на част от компаниите, които са продали вземанията на " Финансово консултиране ", също са очевидци на прокуратурата по делото за КТБ.
" Това са схеми на Бисер Лазов, който разполага с цялата информация от планове сред компаниите към датата на затваряне на банката. След затварянето й той и още няколко души, които в този момент са очевидци на прокуратурата, са оставени необезпокоявани да придобият на свое име активи от КТБ. Но в същото време са били задължени да оказват помощ с информация и с сключване на антидатирани контракти, нужни при опита за преодоляване на " Дунарит ", сподели Зяпков.
" Дунарит " е оръжеен цех, който имаше заеми към КТБ. След банкрута на банката, предприемачът Емилиян Гебрев и неговата " Емко " купуват предприятието. Тогава две други компании стартират да апелират съвсем всеки стадий от договорката. Накрая страната взема решение да придобие " Дунарит ", с цел да не стигне в ръцете на Гебрев.
В интервенцията вземат участие ДКК и описаните нагоре цесии. Жалбите се подават от компании, за които има данни, че са свързани с някогашния народен представител от Движение за права и свободи Делян Пеевски, който беше глобен от Съединени американски щати по закона " Магнитски ". Усилията не дават резултат и " Дунарит " остава под ръководството на Гебрев.
В изявление за Свободна Европа през юли в качеството си на длъжностен министър на стопанската система Кирил Петков разяснява цесиите, подписани от ДКК. Той сподели, че инспекциите ще продължат, за " да забележим каква е била мотивацията, за какво, дали всичките пари, които са се вложили в тези цесии, са се върнали, има ли разлика, в случай че има разлика - къде са отишли тези пари ".
Петков сподели, че тези данни ще бъдат оповестени на уеб страницата на министерството, само че до този миг няма спомагателна информация.
Автор: Генка Шикерова
Източник:
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ