Йотова: Държавата трябва да гарантира бърза реакция и сигурност за жертвите на домашно насилие
Държавата е длъжна да обезпечи бърза реакция, налична поддръжка и действителна сигурност за жертвите на домашно принуждение. Това съобщи вицепрезидентът Илияна Йотова на конференцията „ Между статистиката и действителността: Домашното принуждение в България оттатък числата “. Събитието, проведено от Българския фонд за дамите и Агенцията на Европейския съюз за главните права, подчертава върху сериозността на казуса в България. Йотова остро разкритикува политиканстването и бездействието на институциите, определяйки ги като „ следващ пестник “ за потърпевшите.
Вицепрезидентът акцентира острата потребност от поредна и ефикасна държавна политика. Тя би трябвало да включва предварителна защита, битка, отбрана и грижа за жертвите. Въпреки измененията в законите и напъните на неправителствения бранш, такава цялостна политика към момента липсва. Йотова означи, че едвам в средата на ноември 2025 година държавното управление е приело Координационен механизъм за помощ и поддръжка на потърпевши от домашно принуждение. Този механизъм цели да синхронизира дейностите на всички ангажирани страни.
Според вицепрезидента, измененията в Наказателния кодекс и Закона за отбрана от домашно принуждение не водят до смяна на статистиката. Извършителите не престават да се усещат безнаказани, а жертвите попадат в „ клопката на правни парадокси “. Все още няма основани указател на случаите и национална осведомителна система за предварителна защита и отбрана, макар че те са написани в Закона за отбрана от домашно принуждение. Това е сериозен пропуск, който затруднява ефикасната битка с казуса.
Илияна Йотова подчертава и върху неналичието на задоволително услуги за поддръжка на потърпевшите. Тя настоя за построяването на най-малко един спешен център във всеки регионален град. Освен това, е належащо обезпечаването на почтено възнаграждение за психолозите и обществените служащи. Вицепрезидентът изрази вяра за положително развиване на желанията на правосъдния министър за разкриването на районни центрове за правни съвещания в цялата страна. Те биха подкрепили жертвите на домашно принуждение.
Йотова изрично съобщи, че казусът с насилието над дами и домашното принуждение не е персонален, нито пък е единствено женски. Тя го дефинира като опасност за цялото ни общество заради пагубните му размери.
„ Ако позволяваме сходни неща в живота на който и да било, тогава можем ли да приказваме за общество? “, попита риторично Йотова.
Това е признак за тежки проблеми в публичната тъкан, като властване на стандарти, деформиране на разбиранията за естествени връзки, ограничение на свободата на личността и растяща експанзия. Тя обърна внимание и на казуса с децата, жертви на принуждение, както и на експанзията в учебните заведения, наричайки я „ другата зараза “.
Вицепрезидентът акцентира основната роля на неправителствения бранш в битката с домашното принуждение. Тя благодари на Българския фонд за дамите за дългогодишното съдействие. Йотова увери в своята поддръжка за активността на организациите, работещи в тази област. Някои неправителствени организации поддържат позицията на вицепрезидента и приканват за по-бързо и дейно използване на законодателството.
Йотова подчертава и върху нуждата от необятна осведоменост за казуса. Според нея, необятното знание ще държи будна публичната съвест. Всеки ще бъде нащрек насилието да не остава прикрито. Това ще пречупи страха и срама на потърпевшите, които постоянно водят до самообладание с тежки, от време на време съдбовни последици.
„ От днешната конференция желая да изпратим едно обръщение за поддръжка към жертвите на принуждение, анонимните дами, които крият сълзите и синините си, които се борят с тежки психологични контузии – не сте сами! Към вас има доста подадени ръце, които самоуверено би трябвало да хванете “, акцентира вицепрезидентът.
Насилието над дами и домашното принуждение може да бъде систематизирано с абревиатурата SOS, символизираща тревога, паника и неотложност.
„ Няма да изтъквам данните за домашно принуждение и принуждение учредено на пол, с цел да не звуча като престъпна хроника… Наблюдаваме нещо обезпокоително, би трябвало да стане ликвидиране или смъртен случай, с цел да попадне към този момент домашното принуждение изобщо в новинарския поток. Не ни прави усещане, че те са в 27 или 28 минута на една новинарска емисия. За доста от нас те към този момент не са вести “, означи тя.
